Д-р Георги Чалдъков, професор по клетъчна биология
Ethica quaero – едно дълго търсене. Не само в България.
Оперни и балетни прими има много. Но в спорта prime donne и primi uomini не са много. Особено сега, когато и спортът е силно комерсиализиран. Представям си Човек, който не само превъзхожда в състезанието, но и в почтената и честна игра. Такива Човеци могат да бъдат пример за подражание (role model) за младите във всяка област на труда им.
Трите възможни прояви на награждаването – да даваш, да приемаш и да отказваш да приемаш – са публикувани за първи път през 1923 г., като тотален социален феномен, в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос – известен френски учен в социалната антропология. „Есето“ е преведено и издадено през 2001 г. под заглавието: Дарът: Форма и основание за обмена в архаичните общества.
Сега искам да погледна в очите моралната дилема, пред която стои наградения – кой, кога и с кого заедно го награждават?
Диана Йоргова е родена в Ловеч. Тя е европейска вицешампионка по скок на дължина (1966) и шампионка в зала (1973). Олимпийска вицещампионка-1972 с резултат 6.77 метра след голяма надпревара с германката Хайди Розендал – разлика от 1 см. и спорно съдийско решение. Диана Йоргова приема с достойнство решението и спечелва уважението на германката и на журналистите и спортната общност. Заслужил майстор на спорта. Спортист на годината на България (1961, 1962). През 1974 г. е обявена за „Атлет на десетилетието“.
По време на XVIII летни олимпийски игри в Токио-1964 сключва граждански брак с големия български гимнастик Никола Проданов. Кум на сватбата, състояла се в олимпийското село, е президента на МОК Ейвъри Бръндидж. От брака си имат две деца – Деси и Гергана, два внука и една внучка – Габриела.
През 2002 г. Диана Йоргова отказва наградата на Министъра на спорта заради слабата държавна политика в областта на спорта и апелира за създаване на пенсионен фонд за заслужилите спортисти. Дарява своите спортни награди на Музеят на спорта в София. На 24 април 2012 г. е провъзгласена за Почетен гражданин на Ловеч „за утвърждаване престижа на българския спорт пред национални и международни институции“. Не приема званието, като се мотивира така: „Мило е, че спортните ми резултати не са забравени и искрено благодаря на Ловеч за тази висока чест. Но не мога да я приема. Идвам при вас с благодарност и молба да приемете решението ми с разбиране и без огорчение. Много отдавна нямам никакъв принос към Ловеч, от почти половин век не живея тук и от 39 години съм се разделила с големия спорт“.
Гръцката думата ethos означава „обичай, нрав, морал. От „етос“ Аристотел създава „етикон“ – единица мярка за етиката на даден човек. Като стар спортист-гимнастик*, оценявам етиката на Диана Йоргова с гига (G) етикони – милиардна (109), гигантска етика (гига на гръцки – гигант).
Всичко това, защото Тя знае, че „подаръкът е като стрела“ (гръцки – Doro doraton) – може да убие морала и така уверено да затънеш в блатото на аморалността. Знае, разбира се, и посланието от поемата „България“ на Христо Фотев:
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци.
Нали съпругът ѝ Никола Проданов е бургазлия.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* С бургаският ученически отбор по гимнастика бяхме републикански шампиони 1953 –1957 г. Бях дори шампион на 2-ри разряд за мъже през 1957 г. Вуйчо ми Васил Константинов беше голям гимнастик и щангист, дългогодишен участник в националния отбор по тези два спорта. Познавам и уважавам труда на спортистите, въпреки че след завършване на гимназията, баща-и-майка ми казаха „до тук с гимнастиката, един шампион, вуйчо ти Васко, ни стига вкъщи – ще учиш медицина или право“. Приеха ме и на двете, избрах медицина. Сега, повече от 50 години, уча студентите в Медицинския университет-Варна на транслационна клетъчна биология и адипобиология. И продължавам да се моля за Mens sana in corpore sano. Така също –и за Диана-и-Кольо, децата и внуците им!
