23316461_850610688452370_122041815888839650_n

ПАМЕТТА НА БОСИТЕ

/Поглед.инфо/

120909071423-660x371Откриха паметна плоча за президента Желю Желев, тъкмо в навечерието на 10 ноември – намек, по касапски елегантен, че и той, като всички останали, е рожба на 10 ноември, да не си въобразявате нещо друго.

Поставиха паметната плоча на родния му дом в село Веселиново.
Обаче паметник на Лучников, правосъдният министър на Костов, има от години в центъра на София – и така е редно, позакъснелите демократи винаги се ползват с предимство у нас.

Преди няколко години двама социолози закриха Прехода – станалото станало, плюйте, забравете и си откривайте паметничетата.
Сега е време да закрият и 10 ноември, някак не е удобно вече да се сещаме за него – особено за неговите копелета, които за една нощ станаха демократи и антикомунисти.
Може и направо от календара да го извадят, пък после пак ще го върнат.
Ето, сега връщат закрития Преход – щели да правят ревизия на приватизацията, искат да вземат на Прокопиев цървулите.
Някои веднага предложиха да се направи ревизия и на външнотърговските дружества, от които, благодарение на 10 ноември, били откраднати един милиард и половина долара.

Както са я подкарали, да вземат да направят ревизия и на построеното от проклетия Живков – и да накажат виновните.
Не е лоша тази идея: защо строиш, щом не разбираш, че ще окрадат всичко.
Можеха направо да осъдят Живков заради тази му престъпна недалновидност.

Има и още една причина: наскоро Бойко си призна, с известно неудобство, че вече е построил повече от Живков.
Щом е така – хайде да го отпразнуваме с една ревизия.

На Прокопиевци цървулите няма да вземат, обаче поне ще можем да се похвалим пред Брюксел с ревизиите си: закриваме Прехода, сетне го откриваме, явно трябва да закрием и 10 ноември, накрая направо да закриваме и Историята – едно опело, и край.
На брюкселските дантели най-много ще им хареса последното.

Иначе все ще се препъваме в нещо: например, тия дни стана ясно, че едва догодина брутният вътрешен продукт на страната ще достигне онзи по времето на Живков.
Направо да не повярваш.
Толкова се хвалехме с Прехода, а той бил нещо като най-великият колоездач на всички времена Армстронг – най-велик, в смисъл на най-назобан с допинг.

Писах веднъж, че 10 ноември 1989-а е едно чудовище на неопределеността, което се храни единствено с мълвата.
Той е фалшивият гроб на промяната.
Разкопаеш го – и там няма нищо.
Някой е отмъкнал всичко.

Тази неопределеност може да е удобна за някои: да откраднат нечии цървули, да се преправят, да фалшифицират себе си и пр.
Но за огромното мнозинство от хората тя е потискаща и направо ужасяваща.
Те нямат мира от въпроса: какво се случи, къде сбъркахме, в какво съгрешихме, че ни превърнаха в оскотели зрители на безкрайните им ревизии?
На обитатели на един живот, в който властват преструвките, преувеличенията и лъжите.

Какво се случи, че да откраднеш на босия цървулите се превърна в основното занимание на една Секта?
С какви мръсотии ни захраниха, с какъв отвратителен допинг ни натъпкаха, само и само да ни превърнат в някакви сбърканяци?

Босите – ония, на които им откраднаха и цървулите, все още искат да получат отговор на въпросите си, наивно се надяват, че докато Сектата ревизира Преврата на 10 ноември, Прехода и дори Историята, ще успее да съчини някакъв отговор – колкото и да е мижав.
Напразни надежди.

Сектата ще ревизира сама себе си – и резултатът е ясен още отсега, ако Босите изобщо получат някакъв отговор.
Впрочем, „Босите“ изглежда доста патетично определение, но да се задоволим с него, все пак е по-приемливо в сравнение с „Анестезираните“ или „Обезпаметените“, примерно.

Да драпаш бос из несвършващите нашенски преходи/ревизии никак не е приятно.
Обаче пък далеч по-жестоко е, когато човъркат из паметта ти.
А го правят усърдно вече 28 години.
Идеалът на крадливите им „революцийки“ не толкова е да свият цървулите на босите, колкото да ги обезпаметят.
Да направят една колективна лоботомия на населението – това е тяхната истинска цел.
И я постигнаха – до голяма степен.
Да те накарат да си мислиш за откраднатите цървули – докато всъщност са те обезглавили…

28 години Сектата ни заглавичква със сравнения, все неприлични: „Тогава“ със „Сега“, част от „Сега“ с друга част от същото „Сега“, и тази игра не й омръзва, защото Босите вече са напълно объркани.
Но не е лошо и още да ги объркат, до степен на обуначване. И ще го правят ненаситно.

Само едно не са изчислили: Паметта на Сърцето.
Да, паметливите хора постепенно си отиват.
Но техните деца, и особено внуците им, са свидетели на униженията, които трябва да преглъщат в старостта си, която трябваше да бъде достойно изживяна.
Тези унижения никоя Ревизия няма да компенсира.
Всъщност, няма и да има ревизия изобщо за това.
Дори един 10 ноември няма да спретнат – макар и с празните приказки на едно също тъй празно състрадание – за да утешат Оскърбените.

Не малко от техните внуци отдавна избягаха – и за да не преглъщат унижението на предците си.
Но още повече от тях са тук – дали ще простят на Сектата, в бакалските сметки на която изобщо не влиза това унижение?

Тия дни телевизиите ореваха света, че връщали „войнишкия“ лъв на мястото на съборения паметник пред НДК – без изобщо да споменат, кой е неговият автор /скулпторът Михаил Михайлов/.
Това са дреболии за тях, докато са принудени да газят из Калта на Всеобщата Забрава.

Заличават – а сетне ревизират Заличеното.
Ревизират – пак и пак – празния гроб на Преврата – също и на Прехода, който, всъщност, се оказа един Преврат срещу Босите.

Преструвките й отиват на Сектата, понеже и тя е продукт на Великото Замазване – тогава да вземе да направи поне един паметник на потурчената Гордост на Оскърбените.
Какъв ще е той?
Ей, да не вземете да направите някакъв лъв!

/със съкращения от „Уикенд“/

Print Friendly

Автор: Кеворк Кеворкян /Поглед инфо/


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *