(15 април 1929, Бургас – 14 март 2016, Торонто)
Д-р Георги Чалдъков
През 1960 г., когато започнах да уча медицина в София, в нито една аудитория не можеше да чуем нещо за психоанализата на Зигмунд Фройд – дори любовта на Психея и Ерос беше табу. Но не и на улица „Шишман” 34, близо до кръстосването ѝ с „Граф Игнатиев”, в мансардата на малкия брат на майка ми – вуйчо Васко. Катериш се по извитата дървена стълба на къщата в стил софийски сецесион и влизаш в колоритния интериор на мансардата, изпълнена с картини на Генко Генков и Георги Баев. И много книги – между тях стари издания на Ницше, Кант, Шопенхауер, Достоевски. И „Въведение в психоанализа” – лекциите на Фройд, изнасяни във Виена „през двата зимни семестъра на 1915–1916 и 1916–1917 година пред смесена аудитория от лекари и други граждани”.
След две години в София, бургазлиите и други студенти от Източна България бяхме евакуирани в новооткрития Медицински институт във Варна. Преди да тръгна от София, вуйчо ме запита какво искам да си взема от мансардата и аз избрах едни яркочервени и сини дървета на Генко Генков, едни цветни лодки, загледани в морето, на Георги Баев. И лекциите на Зигмунд Фройд. С тях през есента на 1962 г. пристигнах във Варна – и там в нито една аудитория не чухме нещо за Фройд, нито за Психея и Ерос.
Професор Ерик Кандел, e роден през 1929 г. във Виена – вуйчо Васко е роден на 15 април през същата година в Бургас. След окупацията на Австрия от нацистите Кандел, защото е евреин, емигрира в САЩ, завършва медицина в Ню Йорк, среща приятели на Фройд, прочита „Въведението” и се увлича от психоанализата. През 2000 г. той (заедно с Пол Грийнгард и Арвид Карлсон) получи Нобелова награда за медицина за разкриване на молекулните механизми на паметта и обучението.
„Подобно” на Ерик Кандел, вуйчо ми Васил Иванов Константинов след спиране на участието си в националния отбор по гимнастика и по вдигане на тежести, през 1961–1965 г. завърши педагогика в Софийския университет, работи няколко години като учител…. И след края на комунистическия режим емигрира със семейството на дъщеря си – Ваня, съпруга ѝ Фери и малкия Васко – първо в Рим за три години, срещна се с Папа Йоан II, и след това в Канада беше треньор по гимнастика и препрочиташе Фройд, Ницше, Кант, Шопенхауер и Достоевски – в компанията на картините на Генко Генков и Георги Баев… и на спомените си с бургаската интелектуална бохема в София.
Преди това, през 1952 г. спечели два сребърни медала на световните младежки спортни игри в Берлин и в годините 1950–1960 беше няколко пъти шампион на България по гимнастика и вдигане на тежести. Тогава с националния отбор посети много западноевропейски градове и аз, като дете, с нетърпение го очаквах да се върне в Бургас и да ми донесе поредните подаръци.
Поклон и светла ти памет, вуйчо Васко!
