Народната поговорка гласи: „Казват, че съседът ти е по-близък и от Господ“. И още, че е по-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед. Народното творчество има куп сентенции колко важни са отношенията със съседа. Това с пълна сила важи за политиката.

С Гърция и Румъния отношенията са ясни. Свързват ни дълбоко евроатлантически съюзи. Със Сърбия сме на прагматична основа, с РСМ-пълна мъка не по наша вина. Стратегически партньор за страната ни е Турция. Турция на Реджеп Тайип Ердоган, политикът, който може да е близък с Европа, да е на една маса с Тръмп, докато се ръкува с Путин. Българските политици се надпреварват да са в добри отношения със съседа Тайип. Бихме могли да кажем, че най-ярка демонстрация на тези близки отношения и колко са важни правеше Бойко Борисов, за когото Ердоган беше приятел, към когото се обръщаше с “ Тайпи“.

Отношенията между България и Турция са стратегически важни заради споделените интереси в сферите на сигурността, икономиката, енергетиката и миграцията. Като съседни черноморски държави и съюзници в НАТО двете страни си сътрудничат тясно по въпросите на морската сигурност.

Това включва съвместни военноморски операции и действия за противодействие на минната заплаха, провеждани заедно с Румъния, с цел гарантиране безопасността на корабоплаването в региона. Тази взаимовръзка се засили след атаките в Черно море. Двете държави работят съвместно за справяне с трансграничните предизвикателства, включително тероризма, трафика на наркотици, контрабандата на хора и организираната престъпност.

България служи като ключов транзитен маршрут за износа на турски природен газ към по-широкия европейски пазар.И двете държави отдават приоритет на разширяването на трансграничните енергийни мрежи, транспортните коридори и логистичните връзки, утвърждавайки ролята на Турция като жизненоважен мост между Азия и Европа.

Турция е ключов партньор за България, а и за Европейския съюз като цяло, в управлението и ограничаването на потоците от нелегална миграция, навлизащи в Европа от Близкия изток и Азия. Турция е един от основните търговски партньори на България. По данни стокообменът между двете страни достига над 7,4 милиарда долара.Хиляди турски компании развиват дейност и инвестират в българската инфраструктура, производствен сектор и строителство.

От своя страна, България се възползва от достъпа си до единния пазар на ЕС, което подпомага регионалната търговия. Отношенията между бившия премиер Бойко Борисов и турския президент винаги са се характеризирали с прагматично сътрудничество, лично отношение и съгласуваност на високо равнище по въпроси, свързани с регионалната сигурност, енергетиката и миграцията. Борисов и Ердоган често са координирали действията си по управлението на миграционните потоци през турско-българската граница и спазването на споразумението между ЕС и Турция от 2016 г. по отношение на миграцията.

Радев и Ердоган обсъдиха сигурността в Черно море

Турция и България засилват сътрудничеството

Борисов отдава заслугата за запазването на спокойствието по външните граници на България в периоди на критичен миграционен натиск именно на директната комуникация помежду им. Двамата също така са работили съвместно по мащабни регионални енергийни инфраструктурни проекти.

През януари 2020 официално откриха газопровода „Турски поток“ заедно с руския президент Владимир Путин и сръбския президент Александър Вучич. В моменти на изострено геополитическо напрежение като кризата със сирийските бежанци през 2020 г.

Борисов провеждаше преки разговори с Ердоган в Анкара с цел деескалация на регионалното напрежение. Анализатори и дипломатически наблюдатели определят комуникацията им като „отношения на доверие“, изградени върху дългогодишен добросъседски прагматизъм между България като член на ЕС и НАТО и Турция, която е ключова регионална сила и съюзник в НАТО.

Борисов никога не е крил приятелските си отношения с Ердоган. Към приятелски отношения с комшиите от Турция се стреми и премиерът Румен Радев, който и като държавна глава е подхождал с уважение към южната съседка и нейното държавно ръководство. И тъй като бемът на двустранната търговия между България и Турция отбеляза значителен ръст, Ердоган нееднократно подчертава стремежа на Анкара към задълбочаване на икономическите връзки.

Централен елемент в сътрудничеството, а също и обект на вътрешнополитически дебати в България, е 13-годишното газово споразумение, подписано през януари 2023 между“Булгаргаз“ и турската Боташ. То осигури на България достъп до турската инфраструктура за втечнен природен газ. По време на среща в Анкара на 6 юли 2026 г. Радев и Ердоган обявиха 15-месечно спиране на изпълнението на определени аспекти от това споразумение заради вътрешните дискусии относно капацитета и условията за плащане.

В телефонен разговор през октомври двамата обсъдиха безопасното корабоплаване в Черно море в условията на регионално напрежение. Нека припомним, че през лятото Радев посети Анкара за среща на върха на НАТО, където проведе преки разговори с турския президент. Впоследствие Ердоган го покани да присъства на срещата на върха на лидерите в рамките на COP31, планирана за 11-12 ноември тази година в Анталия.

Върху Турция обаче тегне съмнението за влияние върху изборния процес у нас. Влиянието на южната съседка се дължи предимно на значителното етническо турско население и население с двойно гражданство, пребиваващо в Турция. Оправдано или не българските власти, националистически групи и политически фигури периодично обвиняват турското правителство, държавни служители в активно насърчаване на масовата избирателна активност, превозване на избиратели през границата с автобуси или фаворизиране на определени политически фракции.

Турското правителство и турските неправителствени организации последователно отхвърлят обвиненията в незаконна намеса. Но съмнението остава, тъй като вотът от Турция често е, ако не решаващ, то с голяма тежест. Злите езици дори коментира, че Радев е договарят с Ердоган подкрепа на вота в южната съседка за Илияна Йотова.

Конспирации и непотвърдени твърдения, които обаче и след тези избори се подхранват заради вота за Йотова, подкрепена от ПБ. Каквото и да е, Ердоган не е за подценяване и е силен съсед. А колко ще ни влияе на вътрешната политика и другите сектори на обществено-икономическия живот е въпрос на качества.

И все пак като даваме, да не забравяме да си поискаме. Все пак още стои нерешен въпроса между двете държави с бежанците от Одринска Тракия. Не е на дневен ред, но е въпрос на историческа памет. А някои помнят.