Работник да бъде изпращан от един работодател при втори, трети или дори четвърти, без това непременно да води до по-висока заплата. За подобен риск предупреди пред News.bg вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов по повод обсъждани изменения в Кодекса на труда.

По думите му предложенията създават възможност за т.нар. споделяне на работници между предприятия, но не дават достатъчно гаранции за доходите, почивките и защитата на хората.

КНСБ: КТ ще позволи трудов договор с трима работодатели, но без гаранции за заплатите

Законът ще позволява общото възнаграждение да остане дори на равнището на минималната работна заплата

Капитанов уточни, че текстовете все още не са приети и се разглеждат в работна група към Министерството на труда и социалната политика, в която самият той участва. Синдикатите настояват спорните идеи да не стигат до законодателна промяна в сегашния си вид.

Според него няма убедителен анализ защо е необходим нов режим, след като действащият Кодекс на труда вече позволява на един човек да работи при няколко работодатели с отделни договори и възнаграждения.

Разликата е съществена, подчерта той. Сега работещият сам преценява дали да сключи допълнителен договор и при какви условия. При обсъжданата уредба основният работодател би могъл да го предоставя за определени часове или дни на друга фирма. Така решението къде и за кого да работи човек рискува да се премести от самия него към ръководството на предприятията.

„Когато човек работи при различни работодатели с различни трудови договори, за всеки трудов договор получава съответното възнаграждение„, обясни Капитанов. При новия модел, по думите му, няма предложена гаранция, че прехвърлянето към други фирми ще се отрази положително върху заплатата. Това би могло да засегне и служители на минимално възнаграждение, които да изпълняват задачи за повече от едно предприятие.

Капитанов определи още идеята като връщане към „трудово робство“, при което работодателят прилича на кукловод, изпращащ хората си като кукли на конци. Той призна, че на теория мотивите изглеждат приемливи – когато една фирма няма достатъчно работа, служителят да може да бъде ангажиран другаде.

Според него обаче доброто намерение не отменя опасността от натиск върху работника да подпише съгласие, което на практика не може свободно да откаже.

„Знаем как в България, когато шефът ти каже нещо, подписваш това, което ти е предложил“, коментира синдикалистът. Той посочи, че икономическата зависимост е особено силна в по-малките населени места, където възможностите за смяна на работата са ограничени.

Според Капитанов възниква и въпросът кой ще носи отговорност за организацията на труда. Всеки работодател има различни задачи, графици, изисквания, правила за безопасност и критерии за оценка. Ако служителят закъснее за второто работно място, защото първият му ръководител е възложил спешна работа, не е ясно как ще се решава спорът. Същото важи за извънредния труд, отпуските, обученията и дисциплинарните санкции.

Особено притеснителен според него е механизмът за изплащане на възнагражденията. Основният работодател би следвало да носи отговорност за заплатата, но за да отчете извършеното, ще разчита на информация от останалите предприятия. Ако някое от тях забави отчет или оспори качеството на труда, последиците могат да се прехвърлят върху служителя.

„Забавянето на заплатата става по вина на координацията или липсата на координация между работодателите“, предупреди той.

Капитанов даде пример и с конфликт между работник и един от приемащите работодатели. Дори служителят да изпълнява задълженията си добре на две места, недоволство на третото може да доведе до натиск за наказание или освобождаване.

По думите му редица подобни ситуации не са достатъчно разгледани в обсъжданите предложения. Той постави въпроса как ще се договарят колективните трудови права, ако на едно работно място има синдикална организация, а на друго няма.

Според него не по-малък е рискът от физическо и психическо претоварване. Когато един човек е на разположение само два часа, работодателят може да очаква за това време да бъде свършена работа като за цял ден, посочи Капитанов. При отсъстващ или напуснал служител „споделеният“ работник би могъл да бъде използван за запълване на кадрови празнини, вместо да се осигури реално заместване. Това според него създава предпоставки за прегаряне и за допълнително напрежение без съответно заплащане.

Синдикалистът напомни, че злоупотребите с работното време съществуват и сега. По негови данни през предходната година към структурите на КНСБ са постъпили близо 20 000 сигнала общо за нарушения на трудовото законодателство, като сред водещите проблеми са нерегламентираният извънреден труд и неправилното му заплащане.

Той уточни, че няма надеждна статистика колко хора действително работят по време на отпуск, болничен или почивен ден, тъй като подобни нарушения често остават скрити.

Капитанов изрично направи уговорката, че има и работодатели, които стриктно спазват закона. Според него обаче правилата трябва да се изработват така, че да предотвратяват злоупотребите, а не да разчитат единствено на добрата воля на предприятията. Вместо да улесняват работещите, подготвяните текстове според синдикалната оценка могат да засилят и без това неравната позиция между служител и работодател, добави вицепрезидентът на КНСБ.

„Работещите не печелят нищо, те само единствено губят“, обобщи Капитанов за готвените промени в Кодекса на труда. Той определи предлаганата уредба не като модернизация, а като риск от „легално експлоатиране“ на труда. Ако обсъжданията продължат в същата посока, синдикатите са готови да се противопоставят със законови средства, включително протести и сезиране на европейски институции, заяви още той.

КНСБ предупреди за рискове за работниците от подготвени промени в Кодекса на труда

Новите форми на заетост могат да доведат до несигурни доходи, непредвидими графици и по-голяма зависимост от работодателите