Наскоро по инициатива на Красимир Косев-общественик и журналист в Несебър ,група известни личности посетиха колектива на ОУ „Васил Левски“ в село Тънково,община Несебър.Заедно с Косев бяха експертът по образование в община Несебър Ирина Велкова,експертът ВО в общините Несебър и Поморие Красимир Костов и бизнесменът в туризма Емил Пергелов.
Гостите се срещнаха с учителският колектив,начело с директора Стоян Стоянов и изразиха съпричестие и подкрепа за несправедливо обвиненият от майка-украинка на ученик в училището старши учител Николай Николов.
Целият си учителски стаж,вече няколко десетилетия учителят по история Николай Николов е прекарал в училището на Тънково,като всеки ден пътува до там от Несебър.Към неговата работа до сега не е имало никакви забележки,а напротив в училището и селото той се ползва с голям и заслужен авторитет.
/За несправедливото и грозно обвинение към него от майка на ученик четете по-долу/
Красимир Косев връчи учредената от него през 2024 година паграда-„Почетен приз Георги Маринов-Директорът“ на директорът на училището Стоян Стоянов и на учителя Николай Николов с пожелания и към целия учителски колектив да работят все така добре и да отстояват с чест на несправедливите обвинения.
…………………………………………………………………
ПРИЗ „ГЕОРГИ МАРИНОВ-ДИРЕКТОРЪТ” БЕ УЧРЕДЕН И ВРЪЧЕН В ОРИЗАРЕ,ОБЩИНА НЕСЕБЪР
По идея на общественикът и журналист Красимир Косев ,на 11 април в село Оризаре,община Несебър , се проведе Възпоменателна среща.Тя бе посветена на дългогодишния учител и директор на ОУ”Г.С.Раковски” с.Оризаре Георги Маринов.
Пред присъстващите на тържеството Красимир Косев разказа спомени как е бил посрещнат от колектива на училището и от директора,какво тогава е било село Оризаре ,и колко хубави спомени има от четирите си години работа там.
На Възпоменателната среща общественикът Красимир Косев обяви учредяването на „Приз Георги Маринов-Директорът”,който от негово име ще се връчва всяка година на учител в Оризаре.
Според Красимир Косев, подобно честване се прави за пръв път в страната,израз на преклонение към труда на учителя.Самият Косев е започнал трудовият си стаж като учител в Оризаре през 1976 година,преминавайки след това през редица отговорни длъжности в община Несебър.
Тази година наградата получиха няколко бивши и настоящи дейци на образованието,свързани с училището в Оризаре:
-Величка Стоянова-дългогодишен начален учител в Оризаре
-Горанка Жекова-дългогодишен директор на училището в Оризаре
-Яна Христова-експерт „Образование” в община Несебър
-Паунка Стоева-настоящ директор на училището в Оризаре
Всички те изразиха признателност за оценката на учителският им труд и преклонението към директора Георги Маринов.
С благодарност към организаторите на тържеството, с прочувствени думи се обърна дъщерята на Златка и Георги Маринов –Мариана Маринова,отлична ученичка на Красимир Косев.
Специален поздрав на уникалната Възпоменателна среща бе отправен от Кмета на кметовете на община Несебър Васил Киров и от бившата учителка и директор на оризарското училище Мариана Илиева.
Свещеникът на храмът в Оризаре Евгени Желев ,благослови богоугодното събитие и заяви,че Директорът Георги Маринов заслужава оказаната му чест.Според църквата ,починалите наши близки и приятели ни виждат и чуват,заяви той.
На уникалната Възпоменателната среща,която се проведе в новия читалищния салон на селото ,присъстваха много бивши ученици на Георги Маринов и на Красимир Косев,учители и хора,които уважават учителския труд,както и кметът на село Оризаре Васил Василев.
………………………………………………………………………………………………………..
ЗА УКРАИНСКАТА „БЛАГОДАРНОСТ“ В ОУ С.ТЪНКОВО,ОБЩИНА НЕСЕБЪР
Неблагодарността е един от най-отвратителните човешки пороци. Нашият народ винаги е бил гостоприемен, състрадателен и толерантен към нещастията на другите нации. Ксенофобията е непозната за него. Неслучайно той единствен спасява своите евреи от хитлеристикте концлагери, както и приютява арменската общност, избягала от родината си след турския геноцид от 1915 година.
Но защо казвам всичко това. Откакто започна СВО в Украйна бедният български народ изпраща всякакви видове помощ на бедстващите „братя славяни“. Освен това прие една немалка част от тях, за да я спаси от войната и да й даде възможност за нормален живот. Осигури й подслон, средства и спокойствие. Какво обаче получи в замяна тоя наш добър и съчувстващ народ?!
Наскоро трима пияни украински младежи пребиха от бой един бургазлия, в чийто двор посред нощ си задоволявали физиологичните нужди. Край Варна украинска профашистка групировка строи незаконен анклав и го пази с оръжие в ръка от българите. В тая поредица от „украински геройства“ не е изненада и това, което се случи през месец януари 2026 година в ОУ „Васил Левски“ с. Тънково, общ. Несебър.
В часа по история и цивилизации, докато старши учителят Николай Николов преподава учебния материал, учениците Артьом Литвинов и Самир Султанов започват да си подават някаква карта за безплатно пътуване в автобуса и да я коментират. Преподавателят им прави забележка и ги моли да замълчат, за да не пречат на своите съученици.
Двамата ученици, обаче, изобщо не реагират на думите му и продължават да си говорят и хихикат, като отявлено пречат на нормалното протичане на учебния процес и ехидно се заяждат с преподавателя. Когато той взема от тях въпросната карта, ядосаният Артьом Литвинов налита срещу него и вдига ръка да го удари, според свидетелствата на всички ученици, присъствали на тази варварска сцена. Ученикът Иван Топалов успява да задържи ръката на Артьом, за да не нарани учителя Николов.
Директорът научилището в Тънково Стоян Стоянов кани всички ученици от класа да разкажат за случая пред г-жа Литвинова, майката на Артьом, която ги навиква и заявява, че щом те са роми, а не украинци, показанията им нямат никаква стойност. Това ако не е ксенофобия и расизъм, здраве му кажи.
Ученикът Артьом Литвинов често създава хаос и безредие в училището, като се бие със съучениците си и пречи на нормалното протичане на учебните занятия. При това майка му неведнъж е информирана от ръководството на училището за недопустимото му нахално поведение, но не предприема нищо. Напротив, толерира го.
Ганна Литвинова дори напада Николай Николов, че не бил професионалист и не бил никакъв учител. И това на един преподавател с 40-годишен стаж, ерудиран, възпитан и безкрайно човечен, който трябва да търпи простащината й, защото протестирал срещу своеволията на нейния син. Същото отношение проявява и майката на другия герой Самир Султанов – Камила Султанова.
Заплахата, която Артьом отправя към г-н Николов, като си тръгва с заедно с майка си от стаята на директора е следната: „Не те ударих в часа, но сега вече ще те ударя“. Наистина много мило!
Директорът на училището в Тънково сезира РУ на МВР- Несебър за непристойното поведение на двете майки.
От началото на настоящата учебна година директорът Стоян Стоянов провежда поредица от родителски срещи с родителите на украинските деца, като им разяснява вижданията си за ксенофобията и расизма, за етническата толерантност и много други актуални въпроси. Учителите също вземат активно участие в тези срещи. Много от родителите разбират и приемат резонните му послания, но такива като г-жа Литвинова явно не желаят да възпитават своите деца, а искат да обвиняват и да тровят живота на преподавателите.
Учителите в Тънково, не са дошли в това училище, за да губят здравето или работата си. Не затова са учили дълги години в българските университети, за да бъдат унижавани от когото и да било. Вярно е, че днес учителите са се превърнали в своеобразани боксови круши, в нещастни панацеи за доста озверели и дебилизирани и български граждани, но това състояние на нещата не е нормално.
Старши учителят Николай Николов е прекарал почти цялата си служебна кариера в ОУ „Васил Левски“ с. Тънково , община Несебър. Винаги е бил изряден и толерантен в работата си. Добър по характер, изключително ерудиран и възпитан. И този човек днес трябва да понася хули, обиди, инсинуации, отявлени лъжи и заплахи за малтретиране от един украински ученик и неговата несвястна майка!
Ето това е то украинската „благодарност“!
Бел.ред.В духа на журналистическата етика и толерантност,редакцията ни ще даде възможност на засегнатите в тази публикация, да изкажат своето мнение в размера и мястото на публикацията в сайта.
Не е нормално да се каже че е започнала СВО в Украйна… Какви са тия путинизми бе ? Започнал е поредния геноцид а не някакво си СВО…. лъха на русофилщина отвсякъде…и на ксенофобия…. не оправдавам агресивния ученик или там случаите от Бургас…. но да се каже че профашистка група строяла във Варна… СВО било в Украйна… айде малко адекватно моля ви… без облъчване… И всеки да си носи отговорността. Без обобщения…. всички са еди какви си …. ето ти ксенофобия. Няма всички…. всеки отговаря за себе си пред закона…. ЛИЦЕТО еди кое си…. иван драган, артьом, аврам бакалина и който и да е …а не украинците – от а до я видиш ли…. това е малоумие и пропаганда !