Предложените промени за търпимост на инфраструктурни обекти могат да защитят частни нарушения, смята природозащитникът Тома Белев. В интервю пред News.bg той свърза опасността от нови наводнения с институционалното бездействие и настоя лифтовете на Витоша да станат част от градския транспорт.

Промени в Закона за устройство на територията могат да оставят на място незаконна частна инфраструктура, включително обекти, срещу които вече са предприети действия за премахване, предупреждава лесовъдът, природозащитник и политик от „Зелено движение“. Бивш директор на Природен парк „Витоша“, заместник-министър на околната среда и водите и общински съветник в София. Според него предложеният механизъм за обявяване на строежи за търпими може да запази и опасни намеси в речните корита — с последствия при следващи силни валежи.

Критиката му е насочена едновременно към законодателното предложение и към институциите, които трябва да контролират строителството. По неговата оценка проблемът често е в нежеланието да се приложи законът, въпреки наличните сигнали и правомощия.

Кого ще защити търпимостта

По думите на Белев Министерството на регионалното развитие и благоустройството мотивира промените с необходимостта да се запази публична инфраструктура, изградена в нарушение на закона. Сред посочените видове обекти са пътища, улици, газопроводи и водопроводи, чието разрушаване се представя като нецелесъобразно.

Възражението му е срещу обхвата на предложението. Той твърди, че в регистъра на ДНСК не открива публичните обекти, с които се аргументира промяната, но има частна инфраструктура, обявена за незаконна, която би могла да се възползва от нея.

Особено сериозен според него е възможният ефект върху вече издадени актове. По неговия прочит заявено намерение за процедура по търпимост може да обезсили предприетите действия. Дори впоследствие да бъде отказана търпимост, изтекли срокове биха могли да възпрепятстват нова процедура срещу строежа.

Тук той прави разграничение между жилищните сгради и обслужващата ги инфраструктура. Кладенци, трафопостове, водоснабдяване, канализация и улици могат да попадат в различна контролна компетентност от самите сгради. Затова евентуалната търпимост на инфраструктурата не означава автоматично узаконяване на всички жилищни обекти.

Сред примерите, които посочва, са геозащитно съоръжение, обсъждано като хотелски обект, и брегозащитни съоръжения край морски имот, свързван с Доган. Опасението му е, че статутът им на техническа инфраструктура може да позволи запазването им въпреки нарушенията и споровете за премахване.

Стеснените реки остават опасни

При наводненията последиците от строителството се измерват и с човешки животи. Белев дава за пример Елените, където според него речно корито е било стеснено чрез незаконна корекция. При силен валеж подобно препятствие може да се запуши и да увеличи опасността от високата вода.

Той предупреждава, че обявяването на такива обекти за търпими би могло да запази условията за следващо бедствие. Правният статут сам по себе си не отстранява физическата пречка пред водата.

По думите му сигнали е имало, но необходимите мерки не са последвали. Критиката обхваща басейновата дирекция, екологичните органи, министъра и областния управител — всеки според отговорностите си.

Позовавайки се на работата си в министерството, природозащитникът посочва като сериозен проблем прилагането на принудителни административни мерки. Според него контролът остава недостатъчен, когато се свежда до документи без проверки на място и реално спиране на нарушенията.

Белев съобщава, че Зелено движение е подало сигнал за 300 подобни строежа и че при последвалите проверки са установени нарушения във всички тях. Разказва и за съобщение от син на загинал човек, който му благодари, че продължава да настоява за действия.

Канализация на хартия и отпадъчни води в деретата

Друг пример за възможните последици от промените е инфраструктурата в подвитошките квартали. Според Белев зад декларираните непопивни ями понякога се крие отвеждане на отпадъчни води към съседни дерета и реки.

Той предупреждава, че широко формулираната търпимост може да обхване и подобни системи. Посочва също нарушения около фотоволтаични паркове и прокарване на инфраструктура през частни имоти без достатъчна информираност на собствениците.

Общото му възражение е, че аргументът за запазване на обществено необходима инфраструктура може да отвори възможност за защита на частни нарушения.

За Витоша са нужни работещи лифтове

Проблемът с достъпа до Витоша според Белев започва от условията, при които са приватизирани лифтовете. Той твърди, че продажбата не е обвързана със задължение новият собственик да ги поддържа.

Последвалите общински заповеди и съдебни спорове не са осигурили възстановяване на транспортната услуга. По думите му част от заповедите са отменени, а други са останали в сила, включително за Драгалевския лифт.

Съществено е и разграничението между възстановено съоръжение и работещ транспорт. Дори един лифт да бъде технически възстановен, това не гарантира, че ще превозва посетители.

Бившият директор на природния парк отхвърля тезата, че законите или планът за управление непременно възпрепятстват подмяната. Посочва процедури за Драгалевския и Княжевския лифт, по които според него е имало възможност за развитие, но години по-късно резултат няма.

Предложението му е лифтовете да станат част от градския транспорт — чрез връщане в общинска собственост или изграждане на общински съоръжения. Достъпът до планината, настоява той, е част от отговорността на София към нейните жители.

Ниската активност и усещането за предрешен избор

Недоверието в институциите присъства и в оценката му за президентския вот. Белев не приема ниската избирателна активност като еднозначен вот на недоверие към цялата политическа система.

Като причини посочва прогнозите за убедителна победа на Йотова, липсата на съществени дебати между основните кандидати и поведението на големите партии. Според него усещането за предрешен резултат е обезкуражило избиратели от различни политически лагери.

Той определя отношението на ГЕРБ към изборите като по-скоро безразлично, а на ДПС приписва агитация за негласуване. Същевременно отчита, че Гюров и Кандев са привлекли подкрепа извън ПП-ДБ, включително от Зелено движение.

По-дълбокият проблем според него е убеждението, че гражданското участие не може да промени нищо. Той свързва това обезсърчаване с дългогодишното внушение, че всички политици са еднакво непочтени. Хората се мобилизират, когато виждат възможност действията им да доведат до резултат, е неговият извод.

Президентът има влияние, но трябва да го използва

Белев оспорва представата за президентската институция като лишена от съществена роля. Сред важните ѝ възможности посочва правомощията, свързани с гражданството и помилването, участието в определени назначения и сезирането на Конституционния съд.

Най-голямо значение отдава на публичното влияние на държавния глава и на възможността да поставя закони и отделни разпоредби пред конституционен контрол. Според него този инструмент не се използва достатъчно активно.

Остра е и критиката му към НСО. Той посочва численост от 1200 души и бюджет от 50 милиона евро, за да постави под въпрос мащаба на службата. По негово мнение охраната трябва да бъде ограничена до тесен кръг висши длъжности, а публичните средства не бива да осигуряват удобства на толкова широк кръг настоящи и бивши представители на властта.

Зад институциите стоят конкретни ръководители

Отговорността не трябва да се разтваря в общото обяснение, че държавата не работи, настоява Белев. Зад всяка институция има ръководител с конкретни задължения — министър, директор или представител на местната власт.

Като основна слабост той посочва непознаването и неприлагането на законите. В този контекст критикува проект за търговски парк в Разград, при който според думите му над хиляда дървета върху 30 декара трябва да бъдат премахнати. Смята, че екологичните органи допускат проекта в противоречие с изискванията за опазване на градските зелени площи.

Въпреки критиките оценката му за последните 30 години включва и подобрение. То обаче настъпва твърде бавно. Ускоряването му според него зависи от граждани, които подават сигнали, следят решенията и настояват законът да се прилага — с ясна отговорност за онези, които отказват да го направят.