Президентските избори на 25 октомври поднесоха изненада – и то такава, каквато вероятно дори щабовете на основните кандидати не са очаквали. След седмици на прогнози, показващи убедителна преднина за Илияна Йотова, разликата между нея и Андрей Гюров се оказа по-малка от три процентни пункта.

Възниква въпросът: защо социолозите отново не успяха да уловят реалното съотношение на силите?

Разбира се, социологическите проучвания не са изборни резултати. Те измерват обществените нагласи в конкретен момент, а не предсказват бъдещето. Когато обаче няколко агенции в продължение на седмици посочват значителна преднина, която на практика се изпарява в изборния ден, това не може да се обясни единствено със стандартната статистическа грешка.

Нещо повече – последните седмици от кампанията бяха всичко друго, но не и обичайни.

Гюров избран от младите, висшистите и столичаните, Йотова доминира сред възрастните и в малките градове

55,7% от гласувалите са решили кого да подкрепят преди началото на кампанията, 9,3% – в изборния ден

Първо дойдоха атаките срещу търговски кораби в Черно море, в непосредствена близост до българските териториални води. Войната, която дълго време изглеждаше далечна за голяма част от обществото, внезапно се озова на прага на страната.

Това неизбежно изведе на преден план въпроси, свързани с националната сигурност, външната политика и способността на институциите да реагират при криза – теми, които са особено чувствителни по време на президентски избори.

Ситуацията принуди кандидатите да заемат ясна външнополитическа позиция, като тази на Йотова остана малко амбивалентна и неясна, но с усет за страх от Русия.

Дали тези събития са променили предпочитанията на избирателите? Това можем да разберем само от нови проучвания. Трудно е обаче да си представим, че подобни събития не са оказали никакво влияние върху политическите нагласи.

Впоследствие възникна инцидент с участието на журналистката Соня Колтуклиева, която беше блъсната от служител на Националната служба за охрана (НСО), докато се опитваше да зададе въпрос на председателя на Народното събрание Михаела Доцова.

Случаят предизвика политически скандал, доведе до намесата на прокуратурата и завърши с оставката на началника на НСО. Илияна Йотова осъди действията на служителя по сигурността и настоя за търсене на отговорност.

Нейната позиция обаче бе засенчена от премиера Румен Радев, който избра да „изчака резултатите от разследването“ и отложи въпроса с оставката на шефа на държавните охранители.

Вотът в чужбина: Над 45% подкрепа за Гюров, близо 23% за Йотова

При 99.35% преброени от ЦИК протоколи от секциите зад граница

Към онзи момент обаче скандалът вече бе придобил собствен политически живот. Представители на държавните институции и на управляващото мнозинство се оказаха в центъра на спора, което измести обществения дебат от предизборните обещания към поведението на хората във властта.

Само ден преди изборите страната бе допълнително разтърсена от убийството на Слави Бинев – бивш евродепутат и добре позната фигура в политическите и спортните среди, но и в подземния свят. Името му се свързваше и с издигането на кандидатурата на Йотова.

Разследването на убийството продължава, а наличната към момента публична информация не дава основание за заключения относно наличието на политически мотив. Също така не може да се твърди, че престъплението е повлияло на изборния резултат в конкретна посока.

Самото убийство – извършено в навечерието на президентския вот – обаче допринесе за атмосфера на напрежение и несигурност.

Така, в рамките на сравнително кратък период, предизборният дебат остана на заден план заради поредица от събития, които поставиха под въпрос не толкова отделните политически платформи, колкото усещането за стабилност, сигурност и контрол.

Именно тук може да се крие част от обяснението за разминаването между прогнозите и реалния резултат.

И все пак дори данните от последните проучвания, публикувани в петък, макар и да показваха намалена дистанция, не се оказаха дори близо до истината.

Социологическите агенции измерват заявените предпочитания. За тях е много по-трудно да уловят момента, в който един избирател променя решението си – било като реши да остане у дома, или, напротив, като отиде до урните, въпреки първоначалното си намерение да не гласува.

Освен това, при избирателна активност от около 24%, дори сравнително малка промяна в мобилизацията на определени групи може значително да промени процентното разпределение на гласовете между кандидатите. Възниква и още един въпрос: дали широко огласяваната, значителна преднина на Йотова не е създала впечатлението, че изходът от изборите е предрешен? Подобно възприятие би могло да демобилизира част от нейните поддръжници, като същевременно мотивира опонентите ѝ. Това е правдоподобен механизъм, макар че за потвърждаването му би било необходимо проучване след изборите.

Не трябва да се пренебрегва и факта, че една политическа партия, в отговор на последните полицейски акции, на практика бойкотира избрите, без да го обяви предварително.

Важен е и организационният фактор. Изборите се печелят не само чрез популярност, но и чрез партийни структури, местни активисти и способността да се убедят поддръжниците да отидат до урните. Възможно е социологическите проучвания да са отчели обществените нагласи по-точно, отколкото реалната готовност за участие в гласуването.

След първия тур едно нещо е поне ясно: избирателите не са длъжни да се съобразяват с очакванията на социолозите.

Вероятно най-важният въпрос не е защо социолозите не са успели да предвидят точната разлика между двамата кандидати.

По-съществено е защо в публичното пространство толкова често забравяме, че една прогноза е просто моментна снимка, а не предначертан изборен резултат.

На 25 октомври избирателите ни напомниха за тази разлика.

Социолози: Шансовете са изравнени – ако Йотова загуби балотажа, това ще е оценка за Радев

В момента психологическата обстановка била в полза на Гюров