1412

8 ФЕВРУАРИ-140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НЕСЕБЪР

/Продължение от 6 февруари/

Датата, която историята за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878. Обявяването на акта на освобождаването става без нито един изстрел след като майор Михаил Лазарович Калантаевский, по заповед на полковник Лермонтов, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк, завзема града по същия начин, както и ден преди това в Поморие.                                                                                                                                        

1415В доклада на руското командване Лермонтов отбелязва:                                                                                                             

  „В 4 ч. след обяд след идването на отряда в Анхиало е видян броненосец, отплавал след това в морето…Утре изпращам полуескадрон в Анхиало, който на 27 януари да бъде в Месемврия, а на 28 януари да се върне в Бургас”/СбМРТВ-75/1911: 50,101,162/.                                                                                                                                                            

 Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полк. Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението.

По време на турското робство християнските църковни градежи в Несебър се превръщат в руини както се виждат графики от 1872 г. от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, изобразяващ града с единствената джамия, която просъществува до 60-те г. на ХХ век.

Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибозуци е организирана самоотбрана.

Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари                                                                                                                                                                  под командването на майор Калантаевский,М.Л.                                                                                         освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър *.

В архивите от онова време наличието на документи за пристигането в освободителите на Несебър е с две дати- от донесение и тетрадка *.

От донесението на полк.Лермонтов се научават важни подробности за ситуацията, в която се намира околността: „На 31.01.1978 офицери от генералния щаб при Бургаския отряд капитан Гущин доложил, че по слухове и по сведения на комисия на Анхиало, турци и черкези готвят нападение из за Хаджи – Дере, за да разгромят Анхиало и Месемврия”.                                                                                                                                                             

  В отговор полк Лермонтов заповядва на 8 линейна рота на Устюженския пехотен полк и взвод драгунски от 13 драгунски на Военен орден да се отправят на следващия ден от Бургас.На 3 февруари полк.Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”/СбМРТВ-77, 1911:82/. На намиращия се в Бургас подп.Веригин- като лице, което е назначено да определя демаркационната линия между руските и турските войски, е указан да се отправя там.

При пристигането си в полунощ /1,30 ч./ той е уведомен от разреда, който се връща от с.Акалирия /Каменар/, че банда до 200 турци /между тях имало и много избягали редовно войници/ нападали населението, грабежи и вече са убили 10 българи и гърци. След това бандата се скрила в гората.

На следващия ден- за да разузнае къде е тази банда, подп.Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария.Изпращат се патрули към с.Терджумен / Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/.Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.

На основание на донесение подп. Веригин настъпва с полурота от Устюженския полк с началник ротен командир поручик Кузмински и взвод на 4 ескадрон драгуни.По това време /около 3 ч.през нощта/ капитан Сикорски получава сведение, че силна банда от около 100 черкези се появява около Месембрия и решава да се обходят околностите. Друг патрул от 14 човека, които чакат своите от Даутли, са обкружени от черкези, но успяват да се промъкнат към тръгващата вече от Анхиало колона.

В схватката патрулът залавя един пленник, заколва още 6, но и сам дава жертви- двама убити и един леко ранен.                                                                                                                                                                                ”Когато нашата колона тръгва към Даутли, завзето от турците, готова да започне бой, турците извадили бял флаг и влезли в преговори.Оказало се, че това са пристигнали турски пълномощници:  капитан Гасен Гартен и поручек Ахмед Али за прокарване на демаркационна линия, която те погрешно смятали за преминаваща през Айтос към Бургас”.                                                                                                                                        

 Загиналите драгуни са пренесени в Анхиалската църква и на следващия ден се погребани./Сб.МРТВ-77, 1911:82, 75: 257/.                                                                                                                                                                     1416Известно е обаче, че с пристигането на гарнизона на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града.                      Недалеч от Несебър обаче                                                                                                                                                    продължавали да безчинстват                                                                                                                       башибозушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците – грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.

И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката. За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало отличили се главорези в потушаването Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона.                                                                                                                                                                                                                                                                            

   В тази обстановка, за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полк. Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър.

В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки. Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюженски пехотен полк.,за което пише донесение майор Косирдзе.
На 19 февруари /3 март/ 1878 до Цариград в с.Сан Стефано е подписан Преминалния мирен договор, като този акт бележи края на Руско-турската война.

На 25 март 1878 е получена заповед от дивизионния командир в Сливен, с която се нарежда на 93 Иркутски полк да се отправи към Бургас.Там той смяна намиращия се дотогава 104 Устюжунски пехотен полк / някои от неговите роти се намират на гарнизон в Анхиало и Месемврия/, тъй като той следва да се отправи към Одрин /Сб.МРТВ-75, 1911: 103, 257-259/.

Въпреки мирния договор нападенията срещу мирното население от страна на башибозуците и черкези не приключват.

При първото преброяване по време на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души, а през 1880 г. то възлиза на 1739 души в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци, констататират български и руски изследователи.

И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали от местната гръцка община, въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал.

След Органическия устав, подписан на 14 април 1878 в Цариград – основният закон на Източна Румелия, областта се управлява от Временно руско управление.Според направеното административно разпределение на областта, е създаден Анхиалско-Месемврийски окръг в рамките на Сливенска губерния.Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.

Вече трийсетина години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен Националният празник – 3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и Освобождението на града – 8 февруари.              

Честването на тази дата  се случи, макар и само веднъж – през 2011 г.Вярно, това стана само с една сбирка в Археологичесия музей, на която пред  присъстващите бе изнесен „доклад”, чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено преди и след тази дата.Това първо честване обаче се оказа единствено в най-новата история на Несебър.

А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града. Но не би.

Ето защо се налага още веднъж да се заяви предложението за паметника. Историческата памет обаче изисква да се спомени и 140 г.  след края на Руско-турската война, останала в народната памет като Освободителна.Неговото особено значение обаче е насочено не толкова и не само за миналото, а към настоящето и бъдещето.

Print Friendly

Автор: Максим Момчилов


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *