18121916_1845484372443789_9157081151196547445_o

Шествие за 1 май имаше и в Несебър


3_6702 copyШествието започна по ул.”Любен Каравелов”, „Отец Пайсий”, „Хан Крум”, през Старата порта към ул.”Нептун”

Под лозунга „Работа! Сигурност! Справедливост!” шествието бе по повод Международния ден на труда и работническата солидарност. Сред съорганизатори присъстваха  от:  коалицията „БСП за България“ и пк „Тракия”, граждански и нестопански сдружения, представители от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

1 май Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.

Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност с протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“ Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Максим МОМЧИЛОВ

Print Friendly

Автор: Максим Момчилов


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *