Даването на „пари на калпак“ от държавата към гражданите по примера на Съединените щати, няма да имат ефект у нас. В това са категорични икономистите от Съвета по икономически и публични политика (СИПП) Владимир Сиркаров, Кузман Илиев, Михаил Кръстев и Никола Филипов.

На пресконференция те представиха социологическо проучване, проведено съвместно с агенция „Тренд“, с въпрос – „Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лева, Вие лично какво бихте направили с тези пари?“

Резултатите, посочват експертите, са красноречиви – масово хората биха дали тези средства за дейности, недопринасящи с нищо от икономически план. Така например 28% от хората биха похарчили тези пари за ремонт, други 28% – биха платили битови сметки, 27% – за храна, следващите по брой пък биха отишли на екскурзия и т.н. Минимален е процентът на тези, които биха инвестирали в бизнес или пък на финансовите пазари, което би довело до реален икономически ефект.

„Големият въпрос е дали подобни публични политики, свързани с директни държавни трансфери, са ефикасни. Според икономистите ефектите са доста маргинални, доста скромни. „Това трябва да е сигнал за всички нас, българските данъкоплатци, че трябва да внимаваме за популизма на политиците, който се засилва с всеки изминал ден, а обещанията за раздаване на пари ще започнат да се усилват все повече“, каза икономистът Владимир Сиркаров.

По думите му е показателно това, че много малък процент от хората, изпитващи финансови затруднения, биха инвестирали в образование, респективно себеразвитие, а биха похарчили тези средства за еднократни стоки и услуги. Освен това с даването на пари „на калпак“ има риск да се стигне до рецидив що се касае до некоректните длъжници, които биха очаквали още такива помощи от държавата. А това съответно, посочи още Сиркаров, може да доведе до умишлено забавяне на изпращането на задължения. Голяма част от средствата пък ще бъдат спестени, което в никакъв случай няма да повлияе ефективно върху развитието на икономиката.

„Няма да има осезаем ефект върху икономиката. Търговският баланс ще се влоши с около процент, защото ще се покачи вносът. 8.5 милиарда ще се налеят в икономиката (ако на всеки българин се дадат по 1400 лв. – бел. Ред.), това е допълнителен дълг, който трябва да се тегли. Така дефицитът ще достигне 10.6 на 100. А Маастрихтските критерии задават 3% граница на дефицита. За нас това е важно, защото искаме да влизаме в Еврозоната.“, коментира финансистът Кузман Илиев.

Незначителнен ще е ефектът и върху Брутния вътрешен продукт, нерационално нисък с оглед на очакваните разходи.

Тревожен е фактът, че много малко от хората биха инвестирали средства на фондовата борса. „Една съвременна ефективна икономика не може да съществува без капиталов пазар. Нашият капиталов пазар е изключително недоразвит, с ниски обороти, с ниска степен на ликвидност. Предпочитаният начин на финансиране на българския бизнес е чрез банкови кредити. Това обаче прави фирмите изключително уязвими при настъпване на икономически кризи“, заяви финансовият експерт Никола Филипов.

„Можем да се ориентираме за бъдещето на фискалната политика по програмите на политическите партии, които те са публикували. За съжаление по отношение на финансовата и икономическата политика се залага на популистки тези и раздаване на пари. Дори от партиите, които имат претенции да държат дясна политическа и икономическа линия. Не се прави оценка каква ще бъде тежестта върху фиска, какъв ще бъде ефектът от раздаването на тези пари“, посочи на свой ред Михаил Кръстев.

Според него е огромен рискът България да влезе както в дългова, така и в политическа спирала на ляв популизъм.