video_b2cacf46d112b49b0f59e238126ef82c

ЕДИН АМЕРИКАНСКИ ПРОФЕСОР НЕ ТРЯБВА ДА СТРУВА 1795 БЪЛГАРСКИ

 

Български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука

 

g_chaldykov                                                                             Д-р Георги Чалдъков

 

През 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и изборът на доценти и професори бе предоставен на университетите. От тогава „Професори и доценти масово плагиатстват” (вестник „Труд”, 11 февруари 2015 г.) и „Вузовете вече произвеждат поне по един професор дневно” (вестник „Сега”, 11 февруари 2015 г.).

Тези дни служебният министър на образованието и науката – международно признатият учен проф. Николай Денков – предложи въвеждане в Закона за развитие на академичния състав на:(i) минимални задължителни изисквания за допускане до конкурси за доценти и професори и (ii) отнемане на тези звания при установяване на плагиатство.

Настоящата статия „Един американски професор не трябва да струва 1795 български” е публикувана преди 20 години във вестник „Капитал”. Тогава, обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева – оттук и заглавието на статията.

Част от статията, публикувана през 1997 г.

Защо България е “в парадоксалното положение да има поотделно талантливи деца, добра интелектуална семейна среда, немалко преподаватели на високо равнище, а резултатът от дейността на образователната система да е незадоволителен”, пита “Капитал” в 34-ия си брой. Ще се опитам да отговоря само в един аспект на този глобален и национален въпрос: висшето медицинско образование в България.

Тук няма да пиша за финансовите средства за подобряване на дейността на нашето образование. Ще пиша накраткоза принципите за  получаване на научните степени и звания в медицинските университети.

Научните степени и звания

В университетите на Западна Европа, Америка и Япония основните научни степени са: Philosophy Doctor (PhD) и Doctor of Science (DSc) – нашите Доктор и Доктор на науките.Научните звания са: асистент, доцент и професор. За да няма звания без знания, в тези университети знаят, че главното изискване за удостояване на даден университетски преподавател с PhD, DSc, доцент или професор е приносът им в областта на науката, в която работи. От своя страна приносът в науката се измерва с качеството и броя на публикациите, при което качеството, а не броят, има водещо значение.

Науката, която се занимава с това – наукометрия, казва, че стойността на даден учен и университетски преподавател се определя от силатана списанията, в които той публикува резултатите си, и от броят на цитиранията на неговите публикации. Съответно твоят impact factor, citation indexи h-indexе по-висок – те са оценката на твоите постижения в науката!

Накратко, къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След “къде/какво” идва “колко” е броят на публикациите. Това е смисълът на известния сред учените в развитите страни израз Publish or perish (Публикуваш или загиваш!).

Следователно в Закона за развитие на академичния съставби трябвало да намери място следното:

– за получаване на научната степен PhD до защита да се допускат колеги, които имат поне три (3) публикации в реферирани по света научни списания;

– за получаване на научната степен DSc до защита дасе допускат колеги, които имат поне десет (10) публикации в реферирани по света научни списания;

– за конкурс за доцент да се допускат колеги, които иматпоне десет (10) публикации в реферирани по света научнисписания, при което научната степен PhD да няма решаващо значение;

– за конкурс за професор да се допускат колеги, които имат поне двадесет (20) публикации в реферирани по света научни списания, при което научната степен DSc даняма решаващо значение.

Други задължителни изискванияза професура: кандидатът да има поне два успешно защитили аспиранти (PhD студенти); кандидатът да има участие и/или да е автор на поне едно издадено ръководствоили учебник.

Ако за някои колеги и особено за някои политици и администратори не съм достатъчно ясен, то завършвамтака: български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българскатанаука. Казано с други думи, един американски професор нетрябва да струва 1795 български професори. Независимо от обявените от БНБ валутни курсове за  2017 г.

 

Print Friendly

Автор: Д-р Георги Чалдъков


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *