IN MEMORIAM 4 години без Андрей САРИЕВ /27.07.1932 – 11.11.2011/

СЪС СИГУРНОСТ ЛИПСВА НА МНОЗИНА IN MEMORIAM                                                                                                                                         Изминаха 4 години откакто ни напусна Андрей Сариев. Той е роден на 27.07.1932 в Поморие в семейството на Телемах Сариев, известен производител...
| Източник: Максим МОМЧИЛОВ

СЪС СИГУРНОСТ ЛИПСВА НА МНОЗИНА

IN MEMORIAM                                                                                                                                     

   Изминаха 4 години откакто ни напусна Андрей Сариев. Той е роден на 27.07.1932 в Поморие в семейството на Телемах Сариев, известен производител на сол. Начално,основно и средно образование е получил в родния си град. През 1950 г. завършва гимназия, но не му се разрешава да продължи образованието си и е изпратен като волнонаемен служител в с. Раковсково.

През 1952 получава необходимото разрешение да продължи образованието си и е приет за студент в машинния факултет на Политехниката в София, в който се дипломира като инженер през 1957.                                                                                                              

 Започва работа по разпределение в Машинно-тракторна станция /МТС/-Бояново, Елховско,където през 1959 заема длъжността гл. инженер,а по-късно /1960 г./става директор на МТС-Сунгурларе. В периода 1960-1967 е директор на МТС-Камено, Бургаско, а през 1967 – 1971 е гл. инженер на ТКЗС-Несебър.

От 10.06.1971 до 05.03.1979 е заместник-председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет-Несебър,а след това до 1982 е гл. инженер на Аграрно-промишлен комплекс-Несебър,като малко по-късно заминава на работа в Либия до 1985.                                                                                                                                    

  След завръщането си от чужбина до 1992 е директор на ДФ “Несебър-Автотранспорт”,а на 30.10.1993,като кандидат на БЗНС /Единен/,е избран за кмет на Община Несебър до 12.11.1995.

време на мандата му като кмет /макар и непълен/ с усилени темпове се изпълнява мащабна строителна програма в Несебър и съставните селища на общината.По инициатива на Андрей Сариев с подкрепата на Общинския съвет се реализирани над 10 млн. лв. за благоустрояване на района на пристанището, откриването на нов базар,асфалтирането на  улици и нови тротоари и пътни настилки в старата и новата част на град Несебър.

6 млн. лв. са инвестирани  в изграждането на нов водоем, водоснабдяващ Несебър и Слънчев бряг, 4 млн. - за пътища към Равда и Кошарица.Пуснат е в експлоатация и нов водоем за Св.Влас и е започнато строителство на нова училищна сграда.                                                                                                                                                   

Други 14 млн. са вложени и за строителство на ПСОВ Обзор-Бяла.С изключителното лично активно участие на инж.Андрей Сариев е финализирана процедурата за отстъпване на нуждаещите се на право на строеж в жк «Черно море».                                                                                                                                                             

За особено голям принос в управлението и развитието на Община Несебър с решение на Общинския съвет от 21.06.2007 е удостоен със званието «Почетен гражданин на град Несебър».                                                                                                         

Извън кметския стол, в свободното си време,бай Андро винаги се превръщаше в център на особено внимание на компанията,в която се намираше.Той свиреше на акордеон и имаше неизчерпаем  репертоар от песни, които изпълняваше в дует със съпругата си Мария на ниво, непостижимо и за професионални изпълнители.                      

През последните двайсетина години, преди кончината си, се превърна в традиция, идвайки в новата част на града, да се заседи в редакцията на вестника, да се информира как вървят общинските дела и да ни изпее няколко италиански канцонети за довиждане.                                                                                                                     

   Със сигурност липсва на мнозина.                                                                                                    

                                                                                                   Максим МОМЧИЛОВ

 

     

 

Print Friendly
FacebookСподели