14 февруари – избери си празника

Католическият Свети Валентин се отбелязва с чаша вино, чиито патрон Трифон Зарезан празнуваме днес На 14 февруари съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да...
| Източник: Vesti.bg

Католическият Свети Валентин се отбелязва с чаша вино, чиито патрон Трифон Зарезан празнуваме днес

Новини

На 14 февруари съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да празнува.

Това са църковният празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, и празникът на Свети Валентин.

Денят на лозаря – Трифон Зарезан,

е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря.

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква, църковният празник за Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

 

Св. Трифон е почитан от православната църква лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г.н.е. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.

На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.

Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им. Един от тях бил

Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа.

Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“.

Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.

На 14 февруари БПЦ отбелязва църковния празник за

успението на Свети Кирил Славянобългарски.

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил е образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин, избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“.

Свети Валентин

е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.

Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените.

Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през 14-ти век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно е да се подаряват и цветя.

Според Католическата енциклопедия от 1908 г. обаче има поне трима светци, наречени Валентин.

Всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари. Единият от тях е римски свещеник, понесъл мъченичество през втората половина на III век и погребан на пътя Виа Фламиния. Другият е епископът на Интермамна (днешен Терни), също понесъл мъченичество през втората половина на III век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.

Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена.

В календара на Древна Атина

периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.

Необходима е кампания, която да популяризира българските празници и традиции, коментира народопсихологът Николай Данчев.

Той се опасява, че има тенденция празници от чужди култури да изместват и засенчват родните ни български. Поводът за коментара му е днешният ден на влюбените, който вече традиционно се отбелязва в България.

Нека да има такива празници, но ние трябва да изведем напред прекрасните български обичаи, вместо да вземаме чужди, смята народопсихологът. Данчев дава пример със Сирни заговезни – Денят на прошката. Това е прекрасен празник и трябва повече енергия да се влага в подобни традиции, коментира експертът. Вместо това, отбелязва той,  оставихме безпрепятствено да навлизат празници от други култури и светове и да превземат младите хора.

Занемарихме поколението, оставихме го, когато види нещо отвън, да се хване за него, да го модифицира по свой си начин и да му се радват, смята Данчев. Той търси грешката както в Църквата, така и в семейството и в институциите. Според него семейството нехае, а църквата и институциите мълчат.

По характер българите сме особени, това е една от нашите черти – да се радваме на чуждото повече, отколкото на нашето, са наблюденията на народопсихолога. Особено в последно време тази енергия съвсем се е отключила.  Може би това е типично за малките народи, допуска ученият.

Той призовава да тачим онова, което ние имаме.

Ние сме с богати ценности -  голямото семейство,  труда, тези ценности са „изпечени“ до такава степен в историята, че трудно могат да се увредят, коментира народопсихологът.

Забравата обаче е една от съвременните ни болести,  историческата ни памет избледнява, са неговите наблюдения. Една от идеите на народопсихолога е в училище да има дисциплина за българския бит и за традициите. Нищо няма да загубим от това, а младите ще заобичат българското, смята той.

Защо трябва да има специален ден на любовта, защо всеки ден да не е празник на добрите, хубави човешки отношения,  включително и любовта, пита  народопсихологът и отбелязва, че в българското народно творчество много се говори за любовта и тази нишка всъщност преминава през цялата поредица от български празници.

Не забравяйте да поздравите вашите именници с картичка от Vcards.bg!

Print Friendly
FacebookСподели