1 578 300 българи преживели 2014 г. под линията на бедност

323.75 лв. средно месечно на лице от домакинство е линията на бедност за 2014 година. Под това определение, според данни на Националния статистически институт, са били 1 578.3 хил. лица, или 21.8% от населението на страната.

В сравнение с предходната година линията на бедност се повишава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За периода от 2010 до 2014 година относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2014 г. 35.9% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. Още…

През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1% до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Отново сравнение на данните показва, че системата на социална защита играе съществена роля за показателите на страната. За 2014 година ако се изключат от изчисленията пенсиите и другите социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), то линията на бедност нараства до 46.2 или с 24.4 процентни пункта.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик – съответно 175 и 194 лв., а най-високата – в област София (столица) (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик – 33.0%, Сливен – 30.8%, и Ямбол – 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8.5%, Плевен – 11.8%, и Кюстендил – 14.0%.

Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана – с 13.0%, Кърджали – със 7.5%, и Русе – с 1.9%.

Най-много българи, които работят, но се намират по доходи под линията на бедност, са с начално и без образование – 63.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование.

Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%. Така образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица.

Най-заплашени от изпадане под линията на бедността са възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

Според изпълнението на стратегията „Европа 2020″, където се взимат под внимание три показателя обаче, 40.1% от населението, или 2 908.6 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.

През 2014 г. в сравнение с 2013 г. 10.8 процентни пункта нараства рискът от изпадане в бедност при домакинствата с три и повече деца. Значително се увеличава и този риск  (11.3%) при домакинствата от един родител със зависими деца.

Най-малко са бедните домакинства с трима или повече възрастни (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%).

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13.8% по-висок в сравнение с едночленно домакинство – мъж.

Сред въпросите, които се задават по отношение на определяне на бедност, 35% са отговорили, че са имали затруднения при плащането на вноска или наем за жилище, както и за текущи разходи по дома, а 40.4% се ограничават при отоплението.
Малко под 50% са тези, които могат да си позволят едноседмична почивка, почти същият процент (49.6) декларират, че могат да си позволят да посрещнат непредвидени разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.

През 2014 г. 33.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9.9 процентни пункта.

461.4 хил. лица на възраст между 18 – 59 години са живели в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, т.е. поне един или двама от членовете са били дълготрайно безработни. В процентно съотношение това е 11.2% от населението. Спрямо 2013 г. показателят намалява с 0.4 процентни пункта.