Христо Григоров: В основата на Българския Червен Кръст при създаването му са хората на духа

По повод 134 години от основаването на Българския червен кръст, Агенция “Фокус” разговаря с председателя на организацията Христо Григоров.

Фокус: Г-н Григоров, по повод навършването на 134 години от основаването на БЧК – с какво се свързва неговото основаване и защо духовният елит на България е бил толкова силно ангажиран с неговата кауза в първите години?
Христо Григоров: Преди 134 години, непосредствено след Руско-Турската война, българският народ изгражда Българския Червен Кръст по подобие на руския Червен кръст, които е съпътствал руската армия. В продължение на 134 години изградената от българския народ организация, достойно служи на този народ. Най-активните и най-просветните хора, хора, които са се борили за освобождаването на България не само от османското иго, но и за освобождаването на духа, това са българските свещеници, това е Българската православна църква не напразно са едни от първите създатели на БЧК. Такъв е митрополит Милетий Софийски, който създава софийското дружество. Той е роден в град Струмица. След това – митрополит Серафим, който прави Сливенското дружество. След това не трябва да пренебрегнем и Симеон, които изгражда Варненското дружество. Обединителят на дружествата, това е Васил Друмев, митрополит Климент. Както виждате в основата на БЧК са именно българските духовници – носители на прогреса в този период.
Фокус: Как се развива в първите години организацията? Как е посрещната? Тя все пак е международна организация, която намира почва у нас.
Христо Григоров: Първоначално ангажиментите на организацията са били заедно с руските лекари, с турските представители на Червения кръст – да започнат да почистват най-напред Сливен, София, от трупове, от мръсотия след войната, да помагат не само на руски войници, но да помагат и на местното население, и на турци. Още от самото начало хората, приели тези идеи, тръгват в една хуманитарна област. Без значение на религия, без значение на политически възгледи и униформи те подават ръка и помагат. Нещо което и Анри Дюнан е правел при голямата битка при Солферино, откъдето фактически тръгват идеите на Червения кръст. Впоследствие с годините организацията укрепва, разпространява се из цялата страна, за да може сега да кажем, че БЧК е най-голямата неправителствена организация в България, която е припозната като основен партньор както на българското общество, така и на правителствата. Ние в момента разполагаме със 150 000 редовни членове. Имаме към 20 000 доброволци. Имаме една мощна младежка организация, която е един лакмус за всичко това, което става около нашите деца. Организация, с която всеки Божи ден все повече и повече млади хора искат да контактуват. Днес се обадиха от едно софийско училище – искат децата да влязат в софийската ни организация. В структурата ни е Водно спасителната служба. Не трябва да забравяме тези мъже, които си залагат живота и здравето, за да спасяват хората от планините – Планинската спасителна служба. В момента ние изпълняваме над 121 програми международни и национални. Ние помагаме на над 500 000 души. Не трябва да забравяме, че сега ние реализираме една от най-големите европейски програми за България за близо 22 млн. евро. и ние доставяме храни на 308 000 българи. Ние им подаваме 22 млн. килограма храни. Тези храни минават през ръцете на доброволците. Раздават ги 560 доброволци в 333 пункта в цялата страна. Това е един малък щрих от огромната работа, която върши БЧК в полза на обществото.
Фокус: Споменахте някои от основателите те са предимно мъже, кога навлизат жените в БЧК и с какво е свързана първоначалната им работа?
Христо Григоров: Не бих могъл да кажа коя е първата доброволка в БЧК, но, ако се върнем към Балканската война, Сръбско-Българската война преди това – ще се видят тези жени с бели престилки с кръстовете, които са заедно редом с лекарите, там на бойното поле, и помагат. Не трябва да се забравя, че ние открихме първото училище за милосърдни сестри в началото на по-миналия век, така че традициите на БЧК са да бъде част от това общество и да помага на това общество са огромни. Когато говорим за жените в БЧК, аз мога да ви кажа, че от самото начало те са се включвали активно в помощ на хората в нужда.
Фокус: Чели ли сте устава на организацията в началото на нейното създаване? Ина ли нещо тогава в документацията което ви е направило особено силно впечатление, някоя фраза?
Христо Григоров: Да, разбира се че съм го чел. Цивилизацията се развива, човечеството се развива във времето и устава, който ние имаме, изисква адаптиране и изисква промени. Ние сме се съобразявали през годините и сме адаптирали устава на организацията, но първоначалният устав още като се вземе и Указа на царя, с който БЧК се легитимира, показва една изключително хуманна насоченост. За да бъдеш в Червения кръст, ти трябва да имаш едно голямо сърце. Сърце, пълно с желание за помощ, сърце, пълно с любов към хората. Именно това е дошло както от Православната черква, така и от идеите на нашата организация, от идеите, които са заложени вътре. Така че тази симбиоза между идеите на православната черква и идеите на околността са дали възможността да се изгради една структура, световна структура, която е припозната отвсякъде, и мога спокойно да ви кажа, че там, където се вее Червеният кръст, впоследствие Червеният полумесец, впоследствие някои други символи – това е гаранция на хората, които търсят убежище. И ето самият факт, при този терористичен акт, който стана в Бургас, който е абсолютно неоправдан и неприемлив, ние сложихме две шатри. Спуснахме знамето на Червения кръст. Трябва да ви кажа, че веднага, когато пуснахме Червения кръст, шатрите се напълниха с хора, които идват при Червения кръст – там да търсят закрила и помощ. Първоначално, разбира се, след това дойдоха другите институции със своята мощ, нещата се решиха, но в първия момент хората видяха Червения кръст и дойдоха, защото в световен мащаб това е един от най-разпознаваните символи.
Фокус: По повод годишнината на вашите колеги и на доброволците какво бихте искали да кажете?
Христо Григоров: Не бих желал да кажа нещо стандартно. Бих желал да кажа нещо от сърце. Аз бих желал да благодаря на всички тези млади хора, които с такъв голям ентусиазъм слагат блузончетата с кръстчетата и тръгват, без значение от метеорологичните условия, да помагат. Аз бих желал да благодаря на всички червенокръстци. На цялата армия от хора, които са прегърнали хуманността, които са готови да се отдадат в помощ на хората. Аз искам да благодаря на водните спасители. Аз искам специално да благодаря на Планинска спасителна служба, на планинските спасители, тези, които с кученцата тръгват да спасяват човешкия живот. Аз искам да благодаря на тези социални работници, на тези 560 доброволци през ръцете на които ще минат тази година 22 млн. килограма храни. Аз искам да благодаря и на българския народ и на правителствата, които винаги са били партньори, винаги са помагали, защото обединени заедно ние сме много по ефективни и много по-бързо стигаме до хората, за да им помогнем.
Денка КАЦАРСКА