Още по темата

• Благодатният огън пристигна на летището в София
  Преди 15 часа
• Патриарх Неофит: Само вярата може да ни даде сили и мъдрост за изпитанията
  Преди 21 часа

Днес е Великден, денят, в който празнуваме възкресението на Исус Христос.

На Велика събота в 23:30 часа в катедралния храм „Св. Александър Невски“ се проведе пасхалното богослужение за Възкресение Христово – Великден, което се води от Негово Светейшество патриарх Неофит.

Малко преди полунощ, подобно на запалването на Благодатния огън в Йерусалим, бяха запалени и свещите на президента Росен Плевнелиев и Негово величество Симеон II, а след това и на всички миряни. С песнопения всички духовници и вярващи обиколиха три пъти храма.

„Нека пламъкът на божигробския огън да грее в нашите души и сърца, за да отпразнуваме радостно светлото Христово Възкресение! Амин!“, заяви Негово Светейшество и внесе Благодатния огън в храмовия олтар.

В словото си главата на Българската православна църква призова вярващите да се прегърнат на празника и да си простят всичко заради Възкресението.

„Пазете и разгаряйте в сърцата и душите си онзи пламък на възкресната радост, който за първи път бе пламнал някога при празния гроб и който и до днес се разгаря във всяка вярваща душа, познала и обикнала своя Спасител с любовта“, каза патриарх Неофит.

Негово Светейшество пожела на българския народ мирни, светли и спасителни пасхални дни, духовно и телесно здраве, благоденствие и преизобилна радост.

„Нека се смирим докрай пред чудото на Божието всемогъщество! Нека нищо в тази нощ не помрачава радостта ни от Живота, възсиял от гроба! И нека тази радост ни съпътства във всички дни от живота ни, при всяко обстоятелство, като прогонва далеч от нас духа на робството и всеки страх“, призова патриархът.

За православните християни Великден е най-големият празник, наричан Празник на всички празници.

Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е открита от жените мироносици, посетили гроба, а Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Тази вечер преди полунощ се отслужва тържествено богослужение.

При обявяването на Възкресението свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Исус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича Страстна седмица, т.е седмица на страданието. Нарича се още и Велика седмица. Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.

Момите и момците на този ден се появявали с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава “ Христос воскресе“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца.

За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.