Румен Петков: На руско-българските отношения трябва да гледаме с изключителния заряд на историята и с огромна надежда за бъдещето

Фокус: Г-н Петков, заедно с г-н Сакскобургготски посетихте в Женева княз Николай Романов – какъв беше поводът за посещението? Какво е отношението му към България?
Румен Петков: Първо, историческата обвързаност на рода на Николай Романович с България. На второ място – една наистина солидна патриотична идея, която възникна при разговор с г-н Красимир Узунов – за издаването в два тома на руските паметници в България. Обобщаването им в луксозно издание ще покаже, че историческата памет на българските граждани е на висота. На трето място – стремежът да отбележим по подобаващ начин 135-ата годишнина на Освободителната за нас Руско-турска война.
Аз съм силно впечатлен от отношението, което Николай Романович демонстрира към България. С цялата болка от историческото разделение и невъзможността да посети страната ни досега, с огромната любов към България и надеждата, че ще може в най-близък период от време да посети България и да види исторически места като Плевен и Плевенската панорама, Пловдив и връзката на Пловдив с Руско-Турската освободителна война и Втората световна война; разбира се – столицата София. И една голяма любов към славянството; идеята за славянството и славянската общност; идеята за православието и православната общност са неща, които в разговора с него правят огромно впечатление.
Фокус: Имате ли вече конкретна идея – кога евентуално може да се осъществи негово посещение в България?
Румен Петков: Аз много се надявам, че той ще посети страната ни още тази година, във връзка със 135 години от началото на войната. Много се надявам, че той и г-н Сакскобургготски ще се ангажират с предговор към втория том на изданието за руските паметници от Освободителната война в България (към първия том предговори бяха написани от президента Първанов и президента Путин). От гледна точка именно на необходимостта да оценим историята, да отдадем нужното на историята, се надявам, че г-н Романович ще се ангажира с предговор към втория том.
Ние трябва да гледаме на тези отношения с изключителния заряд на нашата история, но и с огромната надежда за нашето бъдеще. Защото славянството и православието са кауза, но интересите и прагматизма на българската държава и българския народ са пряко обвързани с икономическите ни отношения с Русия.
Надявам се, че той ще гостува сега, и това ще бъде един хубав знак, че българите сме запазили не просто историческото усещане за близост с Русия, а усещането за необходимост от осъзнаването и осмислянето на нашата история и нейния прочит през бъдещето.
Аз съм изключително впечатлен от едно интервю на турския посланик в „Панорама”, в което той казва, че не бива да използваме историята, за да насаждаме омраза, а трябва да четем историята с очите на бъдещето.
Фокус: С какво друго Ви впечатли, как изглежда дома на един княз в ХХІ век?
Румен Петков: Това, което видях в дома му, е впечатляващо. Много история, много история на Русия, много история на рода му. В специалното си интервю за Агенция “Фокус” той казва, че четиримата му прадеди са пряко обвързани с Руско-Турската освободителна война. Много литература за руския народ и руската държава във вековете назад. Подарих му няколко книги, които са свързани пряко с битките в Плевен, няколко книги, които са свързани пряко с Руско-Турската война – издание на Военноисторическия музей в Плевен, книги, преиздавани по повод стогодишнината от Руско-Турската война.
Тази година се навършват и 35 години от изграждането на Плевенската Панорама – това също е един много сериозен повод да отбележим подобаващо, от гледна точка на историята, но и от гледна точка на бъдещето, това историческо събитие, което позволи възстановяването на българската държава и ни върна на картата на Европа. Европейската история на България тръгва с Руско-Турската освободителна война. Тази година 3 март е повод да преосмислим много неща; тази година март месец се явява ключов и за много важните за България проекти – „Южен поток” и АЕЦ „Белене” и може да осмислим историята през очите на нашето бъдеще.
Фокус: През тази година се навършват 100 години от Балканската война, Вие насочвате вниманието и към една друга годишнина – 135 години от Руско-Турската освободителна война. Какво не трябва да забравяме като част от войните за национално освобождение и национално обединение?
Румен Петков: Национално освобождение и национално обединение – минават през каузата на славянството и православието. Мисля, че това, което казва Николай Романович за духа на Балканите, за битността на Балканите, за перипетиите, през които минава историята на Балканите, трябва да бъде гледано днес с очите на бъдещето.
Проекти като „Южен поток” и АЕЦ „Белене” обслужват на първо място българския интерес, но те могат да бъдат много голяма крачка за Балканите към бъдеща енергийна сигурност.
Говорейки за Балканската война и за Руско-Турската освободителна война, ние трябва да сме със съзнанието за мисия. България е имала своята мисия в миналото, защото – на Българска територия спира турското нашествие към Европа. Ние трябва да си даваме сметка със самочувствие – какво сме дали като сигурност на Европа и като възможност за развитие на Европа. Защото 500 години робство, са 500 години спокойствие и развитие на Европа. Така че – България трябва да има своето самочувствие, България трябва да гледа напред с ясното съзнание за своите национални интереси.
Фокус: По отношение на политиците в последните години прави впечатление, че не е много хубаво като че ли да се казват положителни думи за Русия или поне се пазят и крият от това. В същото време – руската култура не е представена почти по никакъв начин в българските медии.
Румен Петков: Мисля, че има политици (нямам предвид само себе си), които никога не са крили обичта и уважението си към Русия и това никога не е било за сметка на националното ни достойнство, националното ни самочувствие и националния ни интерес. Напротив, ние в Плевен сме правили много неща, посветени на българо-руските отношения, включително и това, което направихме по идея на Красимир Узунов, за което вече казах. Представихме първия том на руските паметници в България и в Плевен, и в Пловдив, и в София; предстои издаването на втория том и аз много се надявам до началото на 135-годишнината от Руско-Турската освободителна война. Славянството, православието са каузи – те не могат да бъдат за сметка на други вероизповедания или за сметка на други общности – и не бива да бъдат. Но да се стремиш да неглижираш Русия е глупаво (това никой не прави нито в европейски, нито в световен мащаб); да се стремиш да се правиш на интересен на гърба на Русия е твърде глупаво, и който го прави – може да постигне някакви конюнктурни временни резултати, но в стратегически план това е политически безотговорно и ще бъде на гърба на българския народ и държава.
За съжаление, констатацията, че руската култура отсъства от българските сцени и българския екран не бива да бъде абсолютизирано като твърдение, но за съжаление не може да бъде опровергано.
Преди 20 дни имах среща с министъра на културата на Руската Федерация Александър Алексеевич Авдеев. На 2 март той ще представи в Централния исторически музей в Москва една изключителна колекция, негова лична, която е свързана с Руско-Турската освободителна война. Включва 120 графики и литографии, рисувани по време на войната. Това е отношение не просто на един бивш посланик на Русия в България, това е не просто отношение на министъра на културата към България, това е отношението на руския гражданин – Николай Романович, Александър Алексеевич – към България, към нашата история, към нашето бъдеще.
Фокус: Повод ли е 135-ата годишнина от началото на Руско-Турската война за държавни и местни власти да обърнат внимание на паметниците в по-малките населени места, по-отдалечените (не само Шипка, Плевен, Пловдив)?
Румен Петков: Това, което може би трябва да направим сега, е в средата на април, когато стават 135 години от началото на войната, да започне една национална кампания и на местните власти, и на централната власт – за възстановяване и поддръжка на руските паметници в България. Защото това са паметници на свободата. Русия даде десетки хиляди жертви за свободата на България и ако ние демонстрираме, че сме готови да забравим това, ако ние демонстрираме, че сме готови да пренебрегнем този факт, ние казваме само лошо за самочувствието и за готовността на българина да бъде част от едно добро утрешно европейско бъдеще.