Агенция „Фокус“
Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, в интервю за
Агенция „Фокус”
Фокус: Г-н Драганов, според данните на Националния статистически институт пътувания на български граждани в чужбина през август са с 8,5% повече спрямо миналата година. Според Вас на какво се дължи това? Румен Драганов: По-принцип се дължи на по-кратките и по-интензивни пътувания, които правим до съседни дестинации. Ние имаме нововъзникнала туристическа дестинация през август и това е откриването на „Дунав мост”-2, който направи възможно пътуването на много повече българи точно в тази част – Северозападна България. Това беше едно място, което съживи пътуванията в този край не само на българи към чужбина, но и много чужденци използваха „Дунав мост”-2, за да дойдат в България.
Фокус: Колко българи са почивали в чужбина това лято?
Румен Драганов: Ако вземем целия този период от месец май, юни, юли, август, септември, средномесечно имаме около 400 000 българи, които излизат в чужбина с различни цели. От тях около 45% са такива, които излизат с цел туризъм.
Фокус: Кои са най-предпочитаните държави от тях?
Румен Драганов: Най-предпочитаните държави са Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония – като съседни държави, следват страните от и извън ЕС. Ако трябва да кажем генерални числа, това е, че в целия този период над 800 000 българи са излезли в чужбина с цел туризъм в различни направления.
Фокус: Кои са най-посещаваните държави в Европа?
Румен Драганов: Номер едно е Турция, в която имаме най-голям брой посещения, когато става въпрос за туризъм. Това са организирани едноседмични пътувания, които са с чартърни автобуси или чартърни полети. Следва Гърция, в която имаме по-краткотрайни като цяло и по-голям процент неорганизирани пътувания, включително и екскурзионни еднодневни пътувания. След това следва Румъния и след това се нареждат страните от ЕС. От страните в ЕС най-много българи посещават Германия, Франция и Испания. След това са Италия и Великобритания.
Фокус: Тези предпочитания различават ли се като тенденция спрямо предишни години? Румен Драганов: Общо взето нямаме разлика в тенденциите, нямаме нововъзникнала външна дестинация, към която да имаме масово пътуване на туристи в големи обеми. Имаме дестинации, които по една или друга причина представляват интерес по отношение на пътуванията на българи, каквато примерно е Индонезия като по-нова дестинация и съответно Далечният Изток, за разлика от интереса, който беше в предишни години към Тайланд и Дубай.
Фокус: Какъв туристопоток отчитате към края на септември у нас?
Румен Драганов: Туристопотокът към България е изключително интензивен. Имаме ръст в рамките на около 4,5% за целия период в различните месеци. Нашите анализи са, че само през август имаме над 1 700 000 чуждестранни посещения, което прави ръст в рамките на около 2,5% спрямо предишния август. Като цяло имаме добър, спокоен туристически сезон. Големите ръстове са от Русия, Украйна, когато става въпрос за страни извън ЕС. В традиционните европейски пазари имаме ръст от Великобритания, който е в рамките на около 8% и той се дължи главно на това, че в последните години имахме спад на пътуванията от Великобритания. Тази година възобновяваме туристопотока от Великобритания в известна степен. Имаме спад на немския пазар, за съжаление, но общо взето числата са различни от различните европейски пазари. Като цяло завършваме на плюс. Това, което е характерно за този летен сезон, е, че той беше много къс – в рамките на по-малко от месец, ако говорим за активен и интензивен сезон с пълна заетост на легловата база, която беше по Черноморието. Той се скъсява спрямо предишните години. Второто нещо е тази нискобюджетност, която продължава да е в туристическия сектор. Туристите намаляват бюджетите си – както чуждестранните, така и българските туристи остават по-малко пари в България.
Фокус: Според Вас, на какво се дължи това скъсяване на периода на активния летен сезон? Румен Драганов: Скъсяването се дължи на ред фактори – главно по отношение на сигурността на туроператорите, които искат да запълват изцяло техните чартърни полети. От друга страна, ние нямаме интензивна политика по отношение на поддържаща реклама, която да рекламира България като туристическа дестинация, базирано на културните и природните забележителности, собственост на държавата. Държавата е абдикирала от собствеността, тя не рекламира своята собственост по адекватен начин. Единственото, което остава на българския туризъм, е той сам да финансира своите рекламни кампании. Всичко това, което излиза като реклама в Европа и извън Европа, в интернет сайтове, в големите вестници, в специализираната литература, участието в различни фестивали и борси, се извършва от над 320 големи чуждестранни туроператори, които извършват всичко това за собствена сметка, като удържат разходите, които правят за реклама, като процент от оборота, който трябва да заплатят на българските хотелиери и ресторантьори и то не става за сметка на държавата. Когато държавата е абдикирала, за разлика от нашата конкуренция Турция, Гърция, страните, които имат сроден продукт като Испания, Португалия и Италия, ние сме извън играта, тъй като ние не можем да имаме онези обеми реклама, които има нашата конкуренция. Точно тава е големият проблем на българския туризъм, че държавата не знае на какво е собственик, не прави реклама на това, на което е собственик и даваме възможност на съседните дестинации не само да правят реклама, но страни като Турция и Кипър интензивно да се вместват в цената на туристическия пакет, да формират цената, подпомагайки чартърния полет, подпомагайки нощувките и по този начин да постигат конкурентноспособна цена. България е със средна цена 465 евро на европейския пазар при 399 евро цена на нашата конкуренция – става въпрос за една седмица, самолет, нощувки и храна.
Фокус: По какъв начин и чрез какви механизми държавата би могла да подобри рекламата на България?
Румен Драганов: Чрез създаване на министерство на туризма, което да управлява публичната държавна собственост. В тази публична държавна собственост да влезе управление, базирано на партньорството, на публично-частните партньорства, да влезе управление, свързано с държавните поръчки, което да създаде работни места в туристическите забележителности – културни и природни, нематериално културно наследство във вътрешността на страната и да излезем от тази примка на шията на всички инвеститори в туризма, които работят при средна заетост за цялата страна 33%, при необходими минимум 66% за възстановяване на инвестициите и при средна заетост в Европа 75%. България категорично е губещата туристическа страна в Европа от гледна точка на това, че тя въобще не взима парите, които са инвестирани в хотели, ресторанти, инфраструктура, телекомуникации, банки, труд и образование на кадрите, които са в туризма, защото те трябва да работят в годишен план в рамките на около месец – месец и половина максимум.
Фокус: Кои са най-предпочитаните дестинации от страна на чуждестранните туристи? Румен Драганов: Що се отнася до масовия нискобюджетен туризъм, чуждестранните туристи предпочитат на първо място морските дестинации. Тези, които са специализирани пътувания и са свързани с хора, които са от средно и над средно ниво, посещават вътрешността на страната и търсят именно това – културни и природни забележителности, нематериално културно наследство, постмодерния културен туризъм, изразен чрез съвременните форми на комуникативност, които са фестивали, празници, салони на изкуства и всичко, което е свързано със съвременните изкуства – видео инсталации, видео арт, 3D инсталации, перформанси това, което правят младите хора, за да се събират с други млади хора. Виждаме, че в онези общини, които имат такъв продукт, е пълно с хора – независимо от годишното време – дали е дъжд и студ. Ако това е датата 1 юли – Джулай морнинг, на Камен бряг е пълно с хора.
Фокус: Какъв се очаква да бъде туристическият интерес през октомври и ноември?
Румен Драганов: Това, което е феноменът на октомври и ноември, е новата магистрала до морето, която намали разходите с около 25%, увеличи сигурността до голяма степен, намали времето за предвижване до морето. След 15 юли наблюдаваме, че всеки уикенд има интензивни пътувания към Южното Черноморие. От тази гледна точка очакваме много силен октомври. Дори в края на септември чувстваме много висока уикендова заетост на хотелската база, което е и поради хубавото време. За октомври особено хотелите, които предлагат балнео, спа и уелнес услуги, са изцяло предплатени – специално за уикенди. Очакваме тази тенденция да продължи и през ноември.
Фокус: Според Вас, спаднало ли е качеството на туристическата услуга у нас?
Румен Драганов: България поддържа едно високо качество на туристическата услуга. От една страна, базата е изцяло обновена, технологично отговаря на най-съвременните технологии. Въобще като дестинация българският туризъм предлага изключително високи технологии както в хотелиерството, така и в ресторантьорството по отношение на закупените апарати, машини, технологии. От тази гледна точка бих казал, че имаме изключително високо качество на туристическия продукт при неговата изключително ниска цена. Тази ниска цена е за сметка на заплащането на работещите в туризма. Една голяма част от тях не получават заплатите си така, както им е обещано, те нямат трудови договори, нямат никаква защита нито от страна на тези, които трябва да защитават трудовото законодателство, нямат защита от профсъюзните организации, нямат елементарна юридическа защита как и по какъв начин да действат. Всичко това се нарича износ на национален доход, тъй като тези хора, които работят при минимално заплащане, фактически работят даром за хората, които са не на по-високо социално ниво в Европа, но са значително по-защитени от страна на трудовото законодателство и получават точно парите, които трябва да получават.
Фокус: Според някои специалисти в бранша се променят интересите на туристите у нас. Те предпочитат да си купуват „all inclusive” почивки и да се възползват максимално от хотелските услуги, вместо да посещават културни мероприятия и забележителности. Според Вас, има ли такава тенденция?
Румен Драганов: Туристът е рационален купувач. Той търси изгодна цена и атракции, каквито могат да задоволят неговите културни потребности. Битката на собствениците на туристически атракции – независимо дали те са от т.нар. концептуален културен туризъм, или са нововъзникнали туристически атракции, или са туристически атракции, свързани със съвременния постмодерен културен туризъм, е битка за всеки турист. Това, което се наблюдава в България, е, че ние имаме една профанизация на културата. Особено когато говорим за формите „all inclusive” и масово обслужване, имаме т.нар. анимация, която се състои от псевдокултура, буфосинхронисти, плейбек на музиката, евтини трикове и номера, изпълнявани от средно професионални артисти с цел да забавляват в т.нар. свободно време туристите, тоест рационално загубване на тяхното време по един профанизиран начин. България разполага с изключителни възможности както по отношение на културно наследство, археология, архитектура, паметници на историята, природни феномени и забележителности, нематериално наследство, свързано с фолклора, традицията, обичаите, песните, занаятите, храната на бавен огън и ред други, така и със съвременните изкуства, които споменах – тези, които са комуникативни: перформанси, видео арт инсталации и всичко, с което младите хора могат да бъдат много успешни. В тази битка истинската култура е губеща, от една страна заради нейната подмяна, която течеше в годините на социализма, когато бяха обработени много от народните песни и танци по един фалшифициран начин на тяхната автентичност. Тя профанизира българското представяне на фолклор и изкуство по един „маниер Балкантурист”, който не е онова, което търси съвременният културен турист и в същото време не показва на пазара богатите възможности на младите хора в изкуството на говора, в изкуството на танца, в изкуството на музиката, в изкуството на светлината, с което можем да покажем онова, което действително е стойностно и което би могло да донесе по-голям плюс както за тези, които го изпълняват със създаване на работни места за тях и подобряване на местните икономики, така и по отношение на онези, които го консумират – туристите, които действително да видят, че България не е по-различна от това, което може да се види като „стрийт арт”, което може да се види по всякакъв начин на пазарите в Европа.
Яница ТАНЕВА
Loading ...
