 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Фокус: Проф. Николов, на базата на досегашните финансови параметри, какво е актуалното състояние на България и ще се наложи ли актуализация на бюджета за тази година?
Проф. Чавдар Николов: Трудно може да се каже дали ще се стигне до актуализация на бюджета. Сигналите обаче са доста тревожни. Ситуацията в страната и информацията за спадащото потребление в последните месеци говорят, че България не излиза от кризата. Това е много лоша новина. Освен това, има и 500 млн. лева неразплатени сметки към бизнеса, което означава, че държавата за пореден път не може да си свърши работата. От друга страна, икономиката остава лишена от пари. В последните дни имаше едно кратичко съобщение от Министерство на финансите, че се отказват от емисията на външен заем, защото рискът е еврозоната се повиши и заемите станаха неизгодно скъпи. Предполагам, че това е вярно, но същевременно в съобщението те лъжат, че има повишена събираемост на данъците. Такава няма. С други думи, сигналите са доста разнопосочни. Има някакъв таен доклад още от месец май за несъбираемост на данъци. Това не е изненадващо, а е абсолютно закономерно, след като основен данък в държавата е ДДС и щом потреблението спада, то тогава не може да се говори за повишена събираемост на данъците. За да се стигне до тази обективна обстановка, която е направо липса на полезен ход на правителството във фискалната сфера, има няколко грешки, които Симеон Дянков допусна. Това е човекът, който няма как да не е абониран за грешните решения. При него грешките напоследък се трупат една връз друга и не знам до кога може да продължава това.
Фокус: Кои бяха последните му основни грешки?
Проф. Чавдар Николов: Основната грешка е, че навремето той не взе валутен заем. Това го казахме още на правителството на Сергей Станишев, но и след това продължихме да го правим. Освен, че аз и проф. Ганчо Ганчев от ляво го казахме, от дясно го заявиха и Венцислав Димитров, и Стефан Софиянски. Това не беше някаква партийна, а беше макроикономическа култура. Дянков изпусна момента и междувременно изхарчи резерва. Той трябваше да вземе заемите тогава и сега евентуално да започне да харчи резерва. Беше объркана поредността на антикризисните мерки. Да не говоря за фикции като върховния национален приоритет за балансиран бюджет. Това са фанатични неща, които, слава Богу, благодарение на намесата на премиера Бойко Борисов, не станаха.
Фокус: За какъв размер на заема щеше да е реалистично да се говори?
Проф. Чавдар Николов: Моите изчисления бяха да се компенсира поне половината на чуждестранните инвестиции, които влизаха в страната. Т.е. между 1,5 – 2 млрд. лева в началото, а и да си бяхме поискали от МВФ да си гарантираме валутния борд поне с 1 млрд. долара. Просто можеше да признаем, че имаме нужда да си гарантираме валутния борд, да ни предоставят 1 млрд. долара до поискване. Това представляват новите улеснения. В момента нямаме полезен ход, благодарение на тази ползотворна дейност на Симеон Дянков. Имаме нещо като някакво дребно измъкване, защото тези дни прочетох, че на Румъния и Унгария, за това, че са загазили фискално, за разлика от нашата блестяща наред фискална стабилност, им се дава възможност да ползват 100 % финансиране на проекти по структурните фондове. Така да не се нуждаят от 25-те процента кофинансиране. Моят съвет към Симеон Дянков и Бойко Борисов е да хващат самолета за Брюксел, да обяснят там действително критичното ни състояние и поне това да можем да изпросим и за нас. Иначе другите неща направо водят към безизходица.
Фокус: Как ще се отрази ситуацията с „Лукойл” на бюджета?
Проф. Чавдар Николов: Там нещата са изключително опасни. Ситуацията може да се отрази катастрофално на бюджета, защото може да се появят дефицити в доставките и това означава, че няма да се събере ДДС. Чисто фискално също няма да ви даде нищо едно повишение на бензина с 10 ст., както го бяха сметнали. И там ще се намали потреблението, защото 10 ст. на литър са страшно много. Така наново ще се свие потреблението.
Фокус: Ако тази цена обаче скочи сега, във ваканционно време, когато хората пътуват и нямат особен избор, тогава какво ще се случи?
Проф. Чавдар Николов: И двете версии са възможни, но хората са изключително притеснени и се лишават от най-елементарното. Така че съвсем спокойно заради такива разходи може да се откажат от почивка. Много е показателно това, че в момента, в който прозрачно си личеше, че криза с горивото идва, не се наредиха опашки по бензиностанциите. Не, че не избухна паника и притеснения, а просто хората нямаха пари, за да си заредят гориво.
Фокус: Обеднял ли е още повече българинът в последните месеци?
Проф. Чавдар Николов: Обеднял е, как да не е? По обективни числа, българската минимална заплата е леко по-ниска от албанската. В Албания тя е 280 лв., а сега се пазарим българската да стане 270 лв. Средната албанска заплата е с 15-20 % по-висока от българската. Разбирате ли докъде сме я докарали? Това не е само функция на икономиката, в България това е функция на целия процес, който се развива от въвеждането на плоския данък насам. Икономиката на една страна се крепи на търсенето на обикновения потребител. Има изключително стръмно разпределение на доходите в България, много се различават те, а къде си харчат парите състоятелните граждани? То е ясно, повечето не го правят в България. Това не касае фиска.
Фокус: Оправда ли очакванията плоският данък?
Проф. Чавдар Николов: Аз съм един от най-големите противници на плоския данък от момента на въвеждането му. С доста голяма точност мога да предрека, че плоският данък абсолютно нищо не е донесъл, освен социално разслоение. Той беше направен главно от заможните за тях си. Най-много пострадаха ниските слоеве от него. Като събираемост – нищо, а данъчната система в момента на криза стана изключително уязвима. Никъде в развития свят няма въведен плосък данък. Там има двукрака данъчна система, а нашата е на един крак и точно заради това се срути при кризата.
Фокус: Една развита държава като САЩ претърпява криза, ще се отрази ли ситуацията там на България?
Проф. Чавдар Николов: Ситуацията там ще дава отражения след 2 години. Сериозните икономисти предричат затягане на коланите там след 2 години. Те си вдигнаха тавана на дълга, напечатаха си пак пари, но си закърпиха положението само за тази и за следващата година. Оттам нататък вече се набелязват някакви планове за спестяване и тръгне ли натам, наново ще има влошаване на икономическата обстановка в целия свят. Това напечатване на пари, което се случва в САЩ, е много важно, защото доларът е основната резервна валута в света. 80 % от резервите са в долари и основните неща се котират в долари. Като се напечатат повече пари и нефтът става по-скъп, и другите суровини. С инфлация ние ще платим всичките трудности на американската икономика.
Фокус: Може ли да се каже, че идва втора криза?
Проф. Чавдар Николов: Сериозните анализатори я чакат. Като се повлече ситуацията в Щатите, оттам се повлича и Европа. Няма стабилно възстановяване. Не знам американците имат ли друг избор. Нещата бяха докарани от неолиберализма дотам, че за пореден път данъкоплатците, включително и ние, си платихме за финансовите авантюри на онези, които от алчност и авантюризъм ги създаваха. Това се случи.
Фокус: Ще се стигне ли не до криза, а до депресия?
Проф. Чавдар Николов: Искате прекалено много. Вижте, в България положението е стагфлация. Това е стагнация плюс относително висока инфлация. Това е положението, ние няма да излезем от кризата, защото правителството не можа да снабди икономиката с пари, а това беше задължително. Всичко останало стремглаво отива надолу. При всяко положение, новата криза, която идва, ще има рецесионни измерения.
Фокус: Да се върнем на България. През септември се очаква да започне подготовката на новия държавен бюджет. Депутатите не успяха да приемат промените в Конституцията във връзка с предложения от финансовия министър Пакт за финансова стабилност, но може би ще успеят в началото на новата пленарна сесия. Как ще се отрази това на бюджета за догодина?
Проф. Чавдар Николов: Много се надявам да не успеят, защото това е поредната мистификация на Симеон Дянков. Освен това тя е изключително нагла мистификация и е национално безотговорна. Първо, той излъга, че има такава конституционна регламентация в Германия. В мое лице има човек, който се занимава с Германия от 40 години. Прочетох какво пише в немската конституция и там е регламентиран т.нар. широко балансиран бюджет.
Фокус: Може ли той да се приложи в България?
Проф. Чавдар Николов: Да, възможно е. Това е една синусоида или симетрично реагиране според икономиката. Сериозните икономисти казват, че трябва да има експанзивна финансова политика – печатане на пари. Това обаче не отговаря за България. За нас това е взимането назаем. Това предлагам аз. Бюджетът на България трябваше да опише една синусоида. До 2015 г. трябваше да се качва външният дълг, да се докара до около 40 % и оттам нататък да си го смалим, когато започнем да се измъкваме. 40 % не е тревожен показател. Смехотворното предложение на Дянков обаче това да бъде записано дори в Конституцията, е злоупотреба с незнанието на народната маса и масмедиите. Нелепа е и идеята му данъците да се определят с референдум и да се променят с квалифицирано мнозинство, както и предложението за 2 % бюджетен дефицит. В самото началото на кризата той трябваше да се вдигне на 5-6 % и след това да го извеждаме надолу, за да си свършим работата с икономиката.
Фокус: Грешка ли беше подписването на европейския пакт за финансова стабилност „Евро +” и в това ли вече се изразява евроинтеграцията ни?
Проф. Чавдар Николов: Тук имам малко по-особено мнение и от тези, които се пишат леви или десни. България трябва да подкрепа подобни европейски инициативи. Според мен, тук става дума за една отдавнашна мечта. Още в началото на 90-те години ние си мечтаехме за Европейски валутен фонд, а не да сме в лапите на Международния валутен фонд (МВФ), с всичките последствия, които България изживя от това, а те дори още не са свършили. Големият въпрос обаче е в поемането на задълженията и пазарлъка, който ние очевидно не можем да направим. Това е принципът, че по-богатите трябва да поемат повече задължения, по-бедните като нас – по-малко. Това обаче трябва да бъде спазарено.
Фокус: Беше ли спазарено?
Проф. Чавдар Николов: От всичко, което виждаме, излиза, че за пореден път само сме козирували и че бат Бойко си го е решил без много съображения. Той през цялото време козирува в 3 посоки най-малко. Светът като цяло се е превърнал в заложник на финансовите пазари. Не беше измислено, нито пък имаше достатъчно политическа воля, едно разумно решение за всичките тези процеси. За съжаление светът затъпка на едно място и това ще доведе до много сериозни последствия в бъдеще. Ние сме още по-зле, защото останалите поне си имат основните държавни структури, докато ние и това нямаме.
Фокус: Да Ви върна на въпроса със спазаряването. Ако през септември бъде взето т.нар. политическо решение за присъединяването на България към Шенгенското пространство, това може ли да изтълкува, че България се е спазарила за подписването на пакта „Евро +”?
Проф. Чавдар Николов: Никога не съм предавал особено значение на Шенген, защото той много трудно може да се измери икономически. Това дали шофьорът ще спре на границата и дали ще трябва да си покаже паспорта или не, няма особено икономическо значение, като се имат предвид задръстванията във всяка държава. Трудно ми е да кажа дали едното е било разменено за другото. Ние никога не сме били силни по връзването на пакети. Това е Кисинджъровия проблем – тук ще отстъпя, но трябва това да го обвържа с друго искане. В България това не го умеем. Защо още по времето на Беров трябваше да продадем ядрените блокове в „Козлодуй”, когато никакво членство в ЕС още не се очертаваше? Просто така, да послушаме някого.
Христина ДОБРЕВА
Loading ...
