Отвъд битката, която води, за да се измъкне от свръхзадлъжнялостта, потопила я в многостранна криза от две години, Гърция ще трябва да се заеме още една битка.

Става дума за предизвикателството да промени манталитета на хората и да скъса с една политическа система, изградена върху клиентелизма.

След възстановяването на демокрацията в страната през 1974 г. двете големи партии, които определят политическия живот и се редуват на власт – Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК и консервативната партия Нова демокрация – бетонираха своите позиции в държавната администрация.

Това става чрез назначаването на свои хора – клиентелистка система, която е запазена марка на съвременната гръцка държава, създадена през 19-и век.

Пресъхването на държавната хазна и строгото настойничество, упражнявано над Гърция от нейните международни спасители – Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ) – обаче сложиха за момента край на тази практика.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

24-часова стачка парализира Гърция

6|4745

01.12.2011

Гръцките депутати с тлъсти заплати въпреки кризата

42|29803

05.07.2011

„Няма и как нещата да стоят по друг начин. Дори партиите да искат да раздават постове на (свои) хора, те не могат“, подчертава политологът Томас Геракис.

Според есеиста Никос Диму, злъчен хроникьор на гръцкото общество, „проблемът е преди всичко културен. В продължение на години хората виждаха държавата да се раздува и да дава работа на половината страна.

Те свикнаха да получават пари от държавата и от Европа. Укриването на данъци не се приемаше за престъпление, а за право. Този манталитет трябва да се промени.“

„Условията, при които се прави политика, се промениха, обществото има други изисквания. Политическите партии не могат да се обръщат към младите хора със стари формули. Сега (гърците) искат рационално управление на ресурсите“, посочва политологът и високопоставен държавен служител Атанасиос Теодоракис.

Активист на Нова демокрация, Сотирис Пануцопулос, на 32 години, вярва, че „положителното от тази криза е, че хората ще съдят за партиите по това, което ще направят за своята страна, а не за семействата си“.

Дали обаче двата хегемона на гръцката политическа сцена ще бъдат способни да постигнат този обрат? За Теодоракис нито ПАСОК, нито Нова демокрация „го иска или пък го може заради своята организация и манталитет“.

Възможно е (двете водещи гръцки партии) да бъдат изпреварени от събитията, допуска той. При такъв сценарий гръцката политическа система ще бъде преподредена по нови линии.

„Новото политическо разделение е между проевропейците и антиевропейците“ в редиците на двете големи партии, които поради това биха могли да се разцепят, казва Никос Сотиропулос, кадър на младежката организация на Нова демокрация.

За момента проучванията изглежда показват тенденция, че електоратът отива на ляво, макар да не удостоверяват появата на нови политически сили, коментира политическият анализатор Илиас Николакопулос от социологическия институт Opinion.

Николакопулос вижда в това последица от един „ефект на освобождаване на електората, при който клиентелизмът губи позиции, когато няма какво повече да обещае. Този електорат отива по-скоро на ляво“.

Бившият министър и професор по политология Георгиос Кондогеоргис обаче предупреждава за способността на политическата класа да увековечи своя контрол върху държавата с други средства:

„Намаляването на държавните привилегии бе само незначително, в много случаи те остават по-провокативни и разрушителни за нашето общество от когато и да било“.

Затова Диму призовава за търпение: „Ще са необходими едно или две поколения. Промяната ще започне от младите, които сега са на възраст между 20 и 30 години, но не те ще я завършат.

Във всеки случай семето е посято и ще станем свидетели на появата на един нов манталитет.“