Петрус Весконте, Карта на Черно море, 1320 г.

Както вече информирахме, започна  новата ни рубрика „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината  от обявяването  на Стариния  Несебър за част  от Световното културно наследство, а също така и  в подкрепа на наскоро приетия План  за управлението му.

Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.

Публикациите ,които  правим всяка седмица, са благодарение на изключителното сътрудничество с  Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р  Стефан Пейков.

Днес ще ви запознаем с един изключителен факт:

ЕВРОПЕЙСКИТЕ КАРТОГРАФИ ОТБЕЛЯЗВАЛИ НЕСЕБЪР С ПУРПУРНО МАСТИЛО. ТОВА Е ЗНАКЪТ ЗА ВАЖНО СВЕТОВНО ПРИСТАНИЩЕ

Така прави и Петрус Весконте в своята Портуланна карта на Черно море, 1320 г.

Представяме ви една от най-интересните портуланни карти на Черно море, осъществена от известния генуезки морски картограф Петрус Весконте. Нейният оригинал се намира във Ватиканската апостолическа библиотека, в т.н. Фонд Палатино.
Въпреки че е включена в някои от най-престижните картографски издания на XX век, нейно пълноценно копие е достъпно на българските изследователи едва след 1980 г.

Това става в резултат на дейността на групата „Културно-историческо наследство” към Комитета за култура и Министерството на външните работи. Справедливо е – макар и с голямо закъснение, нашата морска културна и научна общественост, да знае, че това е заслуга и резултат на целенасочените усилия на Людмила Живкова, проф. Александър Фол и цяла поредица от дипломати, български и италиански културни дейци.

 Петрус Весконте, Карта на Черно море, 1320 г.
Рисувана, цветна,
пергамент 45,7 х 27,7 см
Ватиканска апостолическа библиотека
Фонд Палатино – Cod. Palat. Lat. 1362 a
Дигитален архив „Тракия” • Геопан

„Ориентиране по корабоплаване” (ХІІІ – ХІV в.):
„От Месембре (Несебър) до Ерминио (Емона) – 8 мили на североизток.
От споменатото Ерминио до Варна, ако искате до Галата 50 мили на север и малко на северозапад. Варна е пристанище за кораби; не пази добре [срещу ветровете], но е добра скеля.
От споменатата Галата на Варна до Карбона (Каварна) 20 мили на северозапад.
От споменатата Галата до Калиакра 40 мили между североизток и изток.”

Петрус Весконте е един от най-известните генуезки морски картографи. Става популярен със своите портуланни карти, които издава от 1311 до 1327 г.

През 1313 г. от ателието му излиза и първата достигнала до наши дни изцяло запазена карта на Черно море. Тази негова картна подложка става популярна и се използва в перспектива от много ателиета.

Представената карта е изработена през 1320 г – след редица уточнения и допълнения. Владенията на отделните държави се разграничават чрез флагове. Над Варна се вее българският царски флаг. Името на Несебър (Messenber) е изписано с червен цвят, което се е правило само за важните в търговско отношение пристанища. Бургаският залив е сравнително добре очертан и е маркирано бургаското пристанище Поро, което се е намирало в устието на тогавашния проток-отток на Мандренското езеро.

Ето какво четем в две хроники от това време:

Писмо на Марко Миното, байул в Цариград (3 март 1320 г.): “Също, че на венецианците не се позволява да продават в Цариград житото, което докарват от Голямото море или от Несебър и Анхиало. И ако венецианците продават такова жито, което превозват със себе си на своите кораби, се налага кумерк (мито) на всички гърци, купуващи жито от венецианците…”

“Ориентиране по корабоплаване”(ХІІІ – ХІV в.): “…От споменатия Азило (Поморие) до Месембре (Несебър) – 17 мили на север и малко на североизток. Месембре е добро пристанище и над споменатото пристанище виждате един кастел. И можете да бъдете сигурни за всички ветрове и дъното е [дълбоко] между 6 и 30 крачки. От Месембре до Ерминио (Емона) – 8 мили на североизток.”