Ден като днешния, когато всички обръщаме погледа си към дълбоките ценности и постиженията на нашата страна, ме кара да вярвам, че и занапред ще може да гледаме в обща посока – към по-добро бъдеще на нашата страна, каза министър-председателят Пламен Орешарски в слово по повод 135-годишнината от приемането на Търновската конституция пред Народното събрание.

Преди 135 години нашите предци изковават устойте на свободна България, показвайки самочувствието си на древен народ, който може да възкреси своята държава и да намери достойно място в Европа и в света, заяви премиерът. Безспорно трябва да се гордеем с този основен закон, който е един от най-демократичните, новаторски и прогресивни за своето време. Наред с неговите достойнства, като част от нашата история обаче, е важно

да продължим да следваме фундаменталния завет на конституцията – да пазим и укрепваме държавността, върховенството на закона и свободата.

Това е възможно само с усилията на цялото общество, заяви премиерът.

„Днес понякога сякаш забравяме защо съединението прави силата. Трудностите, през които премина страната ни в последните години, особено във вътрешен план, силно засегнаха авторитета на институциите. Наш дълг е да върнем доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящето Народно събрание“, каза Орешарски и отбеляза, че е ключово спазването на основния принцип на конституцията – разделението на властите и гаранция за правата на гражданите.

Приемането на Търновската конституция е било съпроводено от бурни дебати и спорове, тя обаче е станала факт, тъй като нашите предци въпреки различията си, са имали общо разбиране за националната цел, заяви Орешарски от трибуната на НС.

Депутатите, правителството, президентът, вицепрезидентът, патриарх Неофит и представителите на различните вероизповедания отбелязаха 135-годишнината от приемането на Търновската конституция

на тържествено заседание в Народното събрание. Преди началото на тържественото заседание при главния вход на парламента Гвардейският духов оркестър посрещна официалните гости на заседанието.

Заседанието започна с ръкопляскания и националния химн на България, с минута мълчание залата почете и паметта на жертвите на атентата в „Света Неделя“.

Пръв приветствие отправи председателят на НС Михаил Миков. „Приемствеността не е повторение на конституционни разпоредби, а е продължение на една и съща идея, която запазва своята същност. Свободата е основен принцип и право на човека, тя е част от съдържанието на редица други основни права – свободата на словото и печата, на сдружаване, на събрания, митинги и манифестации, на съвестта и вероизповеданията. Там, където започват правата и свободата на другия, там свършва твоята свобода. Дори в най-мрачните години идеите за народното представителство остана жива. И днес помним и черпим сила от непреклонния дух на Търновската конституция, от силата, от волята за разбирателство в името на България успява на 16 април в Търново 1879 г. да създаде този пръв учредителен акт на българската държавност“, заяви Миков.

Демократични принципи на Търновската конституция са валидни и днес, а годишнината винаги ни изправя пред изпитанието от дистанцията на днешния ден да се поставим в духа на тогавашното време. Нищо не започва от днес и от нас самите – това е първият принцип, заложен в Търновската конституция. Днес не можем да се оплакваме, че нямаме демократични традиции и практики. Оставя да не ги забравяме и да довършваме сградата, а не да рушим етажите и. Конституцията може да бъде основа на държавността само, когато е създадена с общо съгласие и разбирателство, каза зам.-председателят на ГЕРБ Цецка Цачева. Тя добави, че за съжаление днес ни липсват както разбирателство, така и съгласие.

Нека имаме истинската памет за цялата сложност и противоречивост на българската история, каза от трибуната председателят на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев. Българската конституция от 1879 г. е сред най-прогресивните за своето време и е редно да си зададем въпроса как да се случва така, че една новосъздадена държава след 500 години чуждо владичество е способна да произведе толкова добра конституция, даваща възможности за нейното демократично развитие. Аз съм убеден, че Търновската конституция изразява в най-голяма степен копнежа на българите от онова време за свобода, за върховенство на закона и е ясна декларация за принадлежност на новосъздадена България към модерна Европа, заяви Сергей Станишев.

Според Станишев на конституцията се приписват много недъзи на обществото и на неспособността политиците да се справят с проблемите. Той каза, че няма нужда от промяна в конституцията, но е необходим конституционен дебат.

Председателят на ДПС Лютви Местан заяви в словото си, че за съжаление днес твърде често даваме примери, че сме се отклонили от висотата на първоучредителите на Търновската конституция. „Днешният парламентаризъм страда от хронични болести. Твърде често дори забравяме етимологията на думата „парламентаризъм“, като сблъсъкът на идеи чрез градивен език се замества от процедурни хватки“, коментира Местан. По думите му сблъсъкът днес не е чия идея да надделее в името на България, а кой да надделее над политическия опонент с една или друга хватка. 42-то Народно събрание има нужда от акустиката на този празник, но не заради помпозност, а заради катарзис, отрезвяване и премисляне, посочи председателят на ДПС.