Д-р Георги Чалдъков
Наистина чудовище е мощта на … този укор.
Кажете ми, братя, кой ще го надвие? Кажете ми кой ще
метне ласото върху хилядата шии на този звяр?
Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра“
А + ВХ → АХ + В
Преди 110 години Зигмунд Фройд описа психозащитна, но много агресивна реакция, която нарече displacement: човек (B), който не може да се справи с проблеми, например, идващи от жена му и/или началниците, подсъзнателно
натрупва агресия (X), която впоследствие насочва върху избран от него беззащитен обект (A). Фройд описва такова „преместване“ като хистероидни прояви. Аз го наричам „булгресия” – една от българските изяви на злото.
Олимпиадата в Лондон свърши, да живее олимпиадата в Рио де Жанейро! – но не за България, както ще се разбере по-долу от моя коментар. И започнаха анализите за сравнително слабото българско представяне. Разбираемо е те да бъдат от настоящи и предишни спортисти и от спор(т)ни ръководители. Но политизирането на олимпийското представяне в Лондон е поредния негативен феномен в нашия обществен живот. Дори трагедията на бургаското летище на 18 юли не укроти агресивния нагон на опозиционните политици.
Какъв богат арсенал от неприлични, обидни, брутални думи, изречени от хора, които като лисицата на Езоп, когато не успеят да достигнат властта, казват, че тя е „кисела”, прави се лошо от другите. „Дрипа, клеветник, лъжец, боклук” за президента Желю Желев, изречени наскоро от известен учен и бивш кандидат за заместник президент. Неуспял кандидат за президент атакува президента Росен Плевнелиев с „посмешище” и „тъпанар” в коментара си „Има ли смисъл просвещението?!”, като че ли спи с „Що е просвещение?” на Имануел Кант. Авторът на „Президент на РъБъ” използва откровеността „за нищо не ставам” на „златната Станка” Златева, за да връчи „тиквените медали на ГЕРБ” и специално на министър-председателя.
Преди години Радой Ралин беше писал: „На мястото на Дядо Вазов, стои някой си Начо Папазов”. Като „стар” спортист перифразирам тази епиграма: „На мястото на генерал Владимир Стойчев, стои някоя си Стефка Костадинова.” Подобни перифрази се отнасят и за националните федерации по вдигане на тежести, спортна стрелба, футбол, волейбол… Само в спортната гимнастика има „мир и любов” – Никола Проданов с достойнство предаде щафетата на Йордан Йовчев – с генерал Владимир Стойчев най-големите в досегашната олимпийска история на България!
С голямо уважение към всеки всеотдаен труд за добро и радост на човека, включително този на големите спортисти*, не е ли ясно обаче на политиците, че здрави деца и след това здрави възрастни хора са много по-престижно постижение за всяка страна, отколкото един или пет олимпийски и световни шампиони. За това, както и преди години, предлагам: докато не се построят стадиони, плувни басейни и спортни зали в училищата и университетите, да не участваме на летни олимпийски игри. За зимните – да предложат министрите.
______________________________________________________
* Освен с колеги, израстнал съм с поети, артисти и спортисти: гимнастиците Васил Константинов – вуйчо ми (един от любимците на генерал Владимир Стойчев), Стоян Коев, Велик Капсъзов, Минчо Тодоров, Никола Проданов, Никола Банев, атлетката Диана Йоргова, футболистите Никола Димитров и Бончо Бонев…). Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953-1957). Накратко, „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила” – казал Аристотел на своя учител. Така за мен здрави българи е по-престижно от олимпийски и световни шампиони. И посещенията на световноизвестни учени, писатели, поети и артисти в България е по-важно, отколкото тези на (гага)певици от съседни и далечни страни. Казано с други думи, в честотния речник на политиците думите „здравеопазване”, „училище”, „университет” и „наука” трябва да са много преди „магистрали”, „футбол” и „тенис”. Което означава, че приоритетно ще подкрепят финансирането на болници, университети, училища и научни лаборатории.
Loading ...
