Мая Вапцарова – племенница на големия поет Никола Вапцаров:Като подарявали книжката със стиховете, някои депутати просто я хвърляли в кошчето

Валерия Йонкова

Мая Вапцарова е племенница на големия поет Никола Вапцаров. Кинорежисьор и психолог. Автор на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филма, част от които са посветени на поета. Преди дни се навършиха 70 години от разстрела на Вапцаров. Датата обаче беше съпроводена със скандал, тъй като парламентът отказа да почете твореца с едноминутно мълчание. Потърсихме Мая Вапцарова, за да ни разкаже любопитни моменти от живота на поета матрос, както и от своя собствен.

Г-жо Вапцарова, в парламента отказаха да помълчат минута в памет на Никола Вапцаров. Нормално ли е това?

Реакцията ме учуди. Вапцаров е известен като поет в 92 страни, преведен е на 64 езика. Но първо го признават като поет и после се слагат определенията антифашист, комунист. Странното е, че в България него го приемат като някакъв борец и после започват с поезията. Но има още нещо – обади ми се Иван Гранитски, който ми каза, че БСП решили да подарят на всичките си колеги от ГЕРБ стихосбирката на Вапцаров, защото явно не са го чели. И като подарявал книжката със стиховете, някои депутати просто я хвърляли в кошчето.

Май не е особено удобно днес да носиш фамилията Вапцаров?

Много е тежко и трудно. Защото тази фамилия означава затворена врата пред всичко. Учудва ме, че има някакъв манталитет, който бих го нарекла Гьобелсов. Този Гьобелсов манталитет диктува да не се чете, културата ни започва да затъва и да върви чалга информацията. Изчезва една ценностна система – тази на българина.

Сериозно ли говорите? Кои са тези депутати?

Няма нужда да ги антигероизираме. Имената им нямат никакъв смисъл. Достатъчно анонимни са. Даже Гранитски не ги е познал.

Вие обаче явно носите заряд от корените на този род. Оттам ли е дързостта ви, липсата на страх от неприятностите?

Човек привиква към неприятностите, те създават възможност да не ти ръждяса мозъкът. Преминала съм през много неща. Каквото ми се е изпречило, това съм правила.

Дори сте била таксиметров шофьор…

Това е страшно богат опит. Дава страхотни възможности на човека. Срещаш се с различни хора, слизаш дълбоко в душата им. Имам страхотен дневник от този период и сега, като свърша книгата, която съм започнала, мисля да го започна и него. Беше в онези тежки години – 92-ра, 93-та. Ние, кинаджиите, бяхме първите частници, които напуснаха Киноцентъра. И всеки трябваше да се спасява поединично. Но като търсиш, намираш. Наистина името пречи, но аз го нося много гордо.

Какво взехте от Вапцаровите?

Мен ме възпитаваше баба Елена, понеже бях по-дълго време в Банско, тъй като майка ми и баща ми бяха на работа в друг град. Така че имах възможност доста да поема от това, което тя е дала и на Никола. Но историята, която ми се беше запечатала, е, че Вапцаров на 5 години е знаел „Фауст” наизуст. И аз така започнах да уча Шекспир.

А вие на колко започнахте да четете Шекспир?

Пак при баба ми. Тя знаеше перфектно английски, завършила е Американския колеж и горе-долу на 4-5-годишна възраст започнах да уча речитатива на Хамлет. Не съм научила самия Хамлет наизуст, но речитатива го знам.

Разкажете за дневниците на Никола Вапцаров, които се откриват от различни места. Каква беше тяхната история?

Да, тези дневници са взимани от различни места. Съвсем наскоро на Гарнизонното стрелбище дойде един човек и ми каза, че в Годеч, където Вапцаров е работил при баща му известно време, обработвал някаква градина. Оставил е, казва, един тефтер, дневник и може би трябва да дойдете до Годеч да поровим, да кажете кое е негово, защото не можем да разчетем. Така че ето – 70 години след разстрела отново има материали.

Г-жо Вапцарова, наистина ли поличба е белязала края на Вапцаров, неговата смърт?

Има три поличби. Първата е, когато в най-ранна възраст баща му и майка му го водят на гости при Фердинанд на вечеря. Фердинанд е идвал в Банско на гости, също и кайзер Вилхелм Втори. Но когато царят поканва Вапцарови в двореца в София, Никола заспива в престола, което според законите е било наказуемо със смърт. Втората поличба се случва при цар Борис, когато Вапцаров е бил моряк. Царят идва на два пъти във Военноморското училище. Тогава кани Вапцаров в Евксиноград, сядат на масата да обядват, а той, като изяжда своя хляб, изяжда и този на цар Борис. Това е втората поличба. И третата – самият той я описва в своите стихотворения. “Дебне враг, в ръката с парабел…” Това са три много интересни случая за един психолог.

Пропуснах, че имате и образование на психолог.

Да. Започвам да откривам нови неща в поезията му. В “Прощално” също има една езотерика, едно невероятно обсъждане: “Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и не искан гостенин…”

Някои обаче смятат, че този стих е посвещение на съпругата му Бойка…

Не непременно.

Дали двамата са били подходящи един за друг?

Аз не мога да обсъждам това, но по принцип човек си прави един анализ на нещата и вижда кой до кого. Тя може би е била много привлекателна за него, била е една невероятна красавица. Но, от друга страна, чувственото, интелектуалното ниво, ценностната система е била различна.

Просто са били различни хора, от различни нива…

Да, точно така.

Въпреки това избраха тяхната история за една от най-вълнуващите любовни истории на ХХ век.

Да, наистина.

Дали Бойка Вапцарова е повлияла на творчеството му и въобще на нагласата на Никола към нещата?

Той прописва заради Багряна, тя често е идвала в Банско. А вече по-късните му неща, най-хубавите му са от периода на Военноморското училище: “Ти помниш ли морето и машините…”. Дали жена му го вдъхновява или не, не мога да кажа. Има обаче стихове за сина му, който умира съвсем малък. Но стихотворения на жена му няма. Дори и “Прощално”, което казват, че е посветено на нея, не знам дали не е редакторска история.

Няма как да не попитам за жестокия разстрел на поета. Каква е версията, кой е физическият и кой моралният убиец?

По принцип самият разстрел е една доста интересна загадка, защото има едно писмо, оставено от ген. Радев, който командва разстрела. В него той казва защо се самоубива. Той се самоубива на една пейка и писмото е оставено на пейката. В него се казва: ”Самоубивам се, защото те излязоха прави”. А войничето, което е разстрелвало Вапцаров, е един бай Любен, който беше пазач на Съюза на писателите и той дълго време искаше нещо да разкаже. Аз пък винаги се отплесвах и най-накрая дойде вкъщи, за да ми разкаже историята с разстрела – че след първия куршум той е останал жив. Стоманяков, който трябвало да освидетелства смъртта, е пипал пулса на всичките разстреляни. Тогава Вапцаров е бил изправен отново и вече е разстрелян повторно. Като се има предвид, че според международните закони, когато не е сполучлива смъртната присъда, човекът се оставя жив.

Вие усещали ли сте по-различно отношение заради фамилията си?

Отношението в повечето случаи е било негативно.

Никога ли не сте имали привилегии?

Напротив, каква привилегия? Получавам 183 лева. Хайде, кажете ми как ще оцелеете с тази пенсия.

Г-жо Вапцарова, комунист ли е бил Вапцаров?

Дайте ми доказателство. Защото в делото на Вапцаров пише, че е приет в Комунистическата партия 1952 година посмъртно. Не знам дали е бил комунист, но според мен той е бил борец за свобода и справедливост. Това е основното. Някъде да казва в поезията си: аз съм комунист?

Тогавашното и днешното съдържание на тази дума е различно.

Вие виждате, че много хора в България носят на Че Гевара блузките. Ами представете си, той е застрелян на 33 години. Един такъв млад човек винаги ще се увлече в едно движение, което действително носи нещо. Всеки от тях в началния период живее за нацията си. Нали има една стара приказка – човек се ражда комунист, а след това става капиталист или какъвто и да е друг.