Случайно попаднали в туризма „печелбари” дават възможност на конкуренцията ни да се възползва от ситуацията
Малина Стратиева е родена на 21 август 1957 г. в Бургас. Завършила е английска езикова гимназия, Ленинградския държавен университет - испанска филология, и следдипломна квалификация - икономика на туризма и стопанско право в Института по национално стопанство във Варна. От 1974 г. работи в сферата на туризма – в Слънчев бряг е започнала като екскурзовод, главен специалист и заместник-директор „Туристическо обслужване“ на ваканционно селище „Елените“, ръководител на агенция ТУИ в Слънчев бряг и на собствена агенция по туризъм. Била е изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ АД в началото на 90-те години и заема отново този пост отново от 2001 до 2010 г.
- Г-жо Стратиева, как ви дойде идеята за филм, посветен на младежкия туризъм в Слънчев бряг и какво показвате в него? Създаването на вашия филм съвпадна с продукцията на Би Би Си, озаглавена „Пиячка, претъпкани барове и България”, която скандализира бранша и българското общество?
- Хотела, който управлявам в момента, е договорен с туроператорска фирма, специализирана за младежки клубен туризъм. Поради това и този е единственният туроператор, с когото има договор. Определено мисля, че и туроператорът, и хотелиерът са длъжни да се съобразяват с категорията туристи, за които ще се формира продукта. За всички нас трябва да са от основно значение туристите. А филмът е направен с чисто рекламна цел.
През 90-те години, съвместно с германски туроператор, „Слънчев бряг” АД направи рекламен филм за България. Той бе предназначен за прожектиране по време на обратния полет от Испания, Майорка, Ибиса и други курорти, с които ние сме в една и съща категория. Идеята бе да се формира в туристите желание за прекарване на следващата ваканция в България. Тази рекламна акция имаше много добър ефект. Сега аз инициирах отново такъв 25-минутен филм и имам намерение да го предложа на туроператора, с когото сме в договорни отношения за следващата година.
Филмът проследява едноседмичния престой и мероприятията, в които могат да участват младежите, по време на престоя в Слънчев бряг.
- По какво този филм се различава от продукцията на Би Би Си?
- Основната разлика е в насочеността на филма. Ние показваме хубавото в този вид туризъм и в курорта Слънчев бряг, а не неприятните страни, които са само една малка част от всичко, което се случва по време на почивката на туристите. Защото това, което показваме, с него ще въздействаме на хората и те ще искат точно това да им се случи – веселие, купон, активна почивка, присъща са младите хора. От нас зависи какви хора ще дойдат и дали ще повторят хубавото или лошото.
- Как вие коментирате филма на Би Би Си?
- Този филм цели определено да покаже само лошата страна на британските младежи и съответната реакция на обслужващите ги българи, а аз не съм привърженик на това. Защото за мен клиентът е над всичко.
Журналистката от Би Би Си потърси и мен, но не се стигна до снимки на територията на хотела. Попита ме дали се интересувам от този филм и аз отговорих: Да, естествено. Кой би възразил от реклама сред голяма аудитория – зрителите на Би Би Си?
На въпроса има ли сериозни поражения от страна на младежите, моят отговор бе – веселят се и аз не считам това за лошо. За нас, работещите в туризма, най-важно е да произвеждаме щастливи и усмихнати клиенти. С този мой отговор тя явно окончателно разбра, че при мен материал за нейния филм няма. А и фактът, че са само британски туристи, също е влизаше в рамките на замисъла.
Освен това в мое убеждение и политика е, че никой служител няма право да коментира поведението на гостите. Когато туристите направят някакви щети, те си заплащат, за което предварително са информирани. Те така са решили да се забавляват. А ако на служителите това не им харесва, просто не започват работа. Всички предварителни са предупредени, че хотелът е предназначен само за младежка публика и тогава подават молба за работа. Това за тях е свободно избрана работа, а не свободен избор на почивка.
При посещението в хотела, екипът на Би Би Си бе запознат с условията в хотела и независимо от определената дата за снимки – 14-15 юли, същите не се състояха.
- Реално ли е показана действителността в излъчения филм на Би Би Си?
- Британската журналистка показа във филма неща, които се случват наистина в Слънчев бряг. Жената си е свършила работата. Но аз не приемам начина, по който бе представено българското участие в този филм. От това, че българите й дадохме възможност тя да внуши, че ние поощряваме това лошо поведение на английските туристи. Като веднага искам да отбележа, че те са един много малък процент от туристите, които идват в Слънчев бряг. Много от колегите споделиха конкретни цифри и не бих искала да ги повтарям, но младежката публика е епизодична, в определени моменти от сезона и далеч не основна част.
Не мога да приема, че сме нация, която говори толкова лоши неща за клиентите си. И при английските младежи нещата имат друга страна. Примерно 300 човека се събират, отиват на дискотека, веселят се там, прибират се и си лягат. От тях петима са буйни и демонстрират по друг начин веселбата си. Би Би Си показа само тях, само лошата страна. Но и българи, които си вадят хляба от тези клиенти, я поощряваха да го направи. Това е лошото. Един от лекарите, например, обясни как три линейки чакат туристите да излязат от баровете и дискотеките. А какво пък прави семейството с малки деца в хотела при младежите?
Епизодичните грешки на хотелиери и туроператори филмът ги извежда като правило. А това не е така. В цял свят има сегментиране на продукта – за семеен, клубен, младежки и др. И тъй като при нас голяма част от хотелиерите и туроператорите са инвеститори и случайно попаднали в този бизнес, оттам започват проблемите. Това е наша грешка. Но ние не го осъзнаваме като грешка. Когато не искаш да обслужваш клиенти, не работи в туризма. Иди в родния си край, има толкова много пустеещи земи, заеми се с обработката им. Там няма кой да ти вика и крещи.
И все пак, колкото и да показваха лошите страни на Слънчев бряг, във филма се виждаха много усмихнати и доволни туристи – тях просто нямаше как да ги скрият.
- Казват, че в курорта се изпиват тонове евтин алкохол и че пият много млади хора?
- Ако сочените тонове алкохол се разделят на реализираните в курорта нощувки, ще се получи доста малка цифра. Вероятно едно средностатистическо българско семейство изпива три пъти повече бира. Не може да си от нация, която не сяда на масата без ракия и салата и да обвиняваш други, че се напиват от бира. Хората нямат нужда от много алкохол, за да се веселят така, както се веселят. Но понеже ние в по-голямата си част се веселим само след употреба на голямо количество алкохол, считаме, че щом те толкова се веселят, значи са пияни.
Младите хора между 18-30 години, които идват тук, имат доста натоварен работен график и през отпуската някъде навън в увеселителен център изпускат натрупания адреналин. Те не са група, не се познават, записват се за почивката индивидуално. Тук ги поемат аниматори. В хотела работят между пет и седем аниматора, които обслужват максимум 300 човека. Ние считаме, че игрите са глупави, но на почивка никой не иска да мисли. Сериозните ребуси и съждения са за работния процес, не и за почивка. Ако не го разбираме това, значи ние не приемаме клиентите си и не бихме могли да предоставим добра услуга.
- Във Фейсбук се създаде страница, в която преобладават коментари, че поколението деградира и че се държи навсякъде по този начин. Как ще коментирате?
- Аз считам, че е безсмислено е да създаваме условия за война между поколенията и между нациите. Курортите никъде по света не са трудово-възпитателни лагери. Туроператорът и хотелиерът не са възпитатели, а отговарят на пазарното търсене!
Кой хули България?! Ние самите се хулим. Филмът на Би Би Си показа това, което е. От това, разбира се, конкурентите ще се възползват. Категорично съм убедена, че този филм не е безплатен, но съм убедена и в това, че няма да има толкова силен негативен отзвук, какъвто би се искало на голяма част. Видяхме преди всичко весели и доволни младежи, което си има своя плюс.
Според мен случайно попадналите в туризма „печелбари” дават възможност на конкуренцията ни да се възползва от ситуацията. Тях винаги ги е имало, но в момента, за съжаление, са преобладаващата част.
- БХРА поиска от правителството да реагира и да защити името на България. Вие не мислите ли така?
- Как и срещу кого да реагира българското правителство? Да не би показаното да не е така?! Проблемът на държавата е, че тя не показва хубавата страна на този ваканционен туризъм, който всъщност носи доста повече приходи от културния или друг специализиран туризъм. Не е нормално държавата да остави този сегмент от индустрията на самотек и то в ръцете на непрофесионалисти и хора, които са инвестирали единствено с цел печалба – моментна, краткосрочна и на всяка цена, без да има ясна посока и единна стратегия в развитието й.
Както не съм съгласна и с бранша – с Благой Рагин, който призова към разрешаване в заведенията да се пуши, за да има пари за раковоболните. Това показва повърхностното разглеждане на проблема, а не от страна на състоянието на индустрията туризъм.
- Как според вас по морето може да се удължи сезона с този вид туризъм – наречен „ваканционен”?
- Години наред хотелиерите и туроператорите на практика демонстрираха непознаване на спецификата на чартърния организиран туризъм – по-голямата част от хотелиерите, не зависимо от сключените договори, отказват отваряне на хотела при малък брой туристи от една страна, а туроператорите натискат намаляването на цените, без да се съобразяват с това каква заетост ще осигурят. Те продават самолетни седалки, а не стаи. Така си осигуряват запълняемост на гарантраните и предварително заплатени самолетни седалки, а не ги обвързват с осигуряване на равномерна заетост на хотелите. Основният продукт, който се предлага е така наречения ол онклузив, което на практика е разширен пълен пансион – предлагане, отговарящо на типа туристи от бившите соц страни – пазари, които традиционно са с късна дата на започване на летните ваканции. В хотелска база с триста хиляди легла, концентрирани в курорта Слънчев бряг, с подобно ниво да предлагане и обслужване не може да се реализира удължен сезон. Ние съзнателно скъсихме сезона. Малко са колегите, които се стремят към удължен сезон. Когато има клиенти в неактивния летен сезон, предлагането от съпътстващи допълнителни услуги е повече от наложително, но отново с логика, че туристите са малко, не се отварят магазини и други атракции. Струва ми се, че нямаме голямо желание за работа, ако не ни е гарантирана. Докато всеки си гледа само личния двор, нищо съществено не може да стане в българския туризъм и в държавата като цяло.
- Това означава тогава, че на българските хотелиери три месеца туристически сезон им е напълно достатъчен във финансов и професионален план?
- На никого три месеца не са достатъчни, но ние просто така го направихме. Всички сме с кредити и дължим на банките. Но докато всички в този процес – хотелиери, ресторантьори, превозвачи и туроператори не се обединим и не започнем да се съобразяваме преди всичко с търсенето, докато не погледнем в посока печалба в перспектива – постоянна, а не моментна и на всяка цена, трудно ще удължим сезона и ще имаме стабилно развитие на туристическата индустрия и туристическите райони.
Автор: Румяна ЕМАНУИЛИДУ
Loading ...
