Какво Стоян Мавродиев не прочете в някои вестници

Три дни преди затварянето на КТБ „Телеграф“ и „Монитор“ алармираха за парите в банката Красен Николов Първа страница на в-к „Телеграф“ от 17 юни 2014 г. Комисията за финансов надзор...
| Източник: mediapool.bg

Три дни преди затварянето на КТБ „Телеграф“ и „Монитор“ алармираха за парите в банката

Първа страница на в-к „Телеграф“ от 17 юни 2014 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) не налага цензура, а спазва закона. С тази принципна позиция председателят на КФН Стоян Мавродиев обяснява в последните дни безпрецедентните глоби за 160 000 лв., наложени на „Икономедиа“ за пазарна манипулация по повод публикации, свързваща компаниите „Водстрой 98″ АД и „Промишлено строителство холдинг“ АД с депутата от ДПС Делян Пеевскии, както и отношенията на тези фирми с Първа инвестиционна банка. Врачанското издание „Зов Нюз“ бе санкционирано с максималната по закон глоба от 100 000 лв. за материал от миналото лято, озаглавен „Първа инвестиционна пред фалит?“. Дописката, която е престояла само два часа на сайта, разказва за опашките пред клоновете на ПИБ във Враца на 27 юни 2014 г., които бяха повсеместно явление след решението на БНБ да затвори КТБ на 20 юни.

Във вторник, по време на участието си в сутрешния блок на Нова телевизия, Мавродиев бе запитан дали КФН е санкционирала медии, които преди затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) са публикували до името й глагола „точи“.

Той отговори, че комисията работи по сигнали и такива няма подадени за публикации по темата КТБ.

Едно от наказателните постановления срещу „Капитал“, обаче, както и срещу „Зов нюз“, не са по сигнали, а по инициатива на КФН, т.е. тя може да се самосезира. В същото време не го е направила за поредицата публикации за КТБ в медиите, контролирани от майката на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева.

Медийният съюз на издателите, в който членуват свързваните с Пеевски медии, в понеделник излезе с декларация, с която на практика се солидаризира с позицията на КФН спрямо „Икономедия“. „Опитите да се размахва знамето на медийната свобода, когато с публикации се престъпват нормите на закона, са достойни за съжаление и компрометират журналистиката като цяло“, заявяват от Българския медиен съюз.

По-надолу Mediapool припомня какво са публикували изданията на Ирена Кръстева, която е майка на депутата Делян Пеевски. Сега те са защитници на закона, но в смутните дни преди КТБ да бъде поставена под специален надзор, бяха основен играч на полето „КТБ“.

Повод за атаката дава „ПИК“

На 14 юни, шест дни преди КТБ да затвори, във вестниците „Монитор“ и „Телеграф“ започна координирана атака срещу мажоритарния собственик на банката Цветан Василев. Двата вестника дори не се стараят особено да пишат материалите си с различни изречения. Формален повод за атаката става публикацията от предния ден в сайта „ПИК“, която се оказва техен първостепенен източник на информация и цитати. Двата вестника съобщават, че трима души са арестувани за заговор за убийството на Делян Пеевски. Поръчител бил Цветан Василев. За читателите не трябва да остане и грам съмнение, че това е точно така. Седмици по-късно самата прокуратурата призна, че е нямало достатъчно данни за заговор за убийство.

На 15 юни тримата заподозрени вече са пуснати от съда заради липса на доказателства. „Срам за Темида!“, крещи „Телеграф“ от първа страница. „Позор в Темида“, приглася „Монитор“. „Телеграф“ започва да променя курса на офанзивата и тя се измества от банкера към банката. Вестникът отново цитира ПИК, за да съобщи на читателите си, че в КТБ нямат връзка със своя шеф. И освен това, Цветан Василев наскоро бил ходил в Санкт Петербург, за да направи контакт със силна местна банка за „евентуално“ отпускане на кредит от 800 милиона евро. Не става ясно за какво са парите, но посланието е, че явно Василев има нужда от тях.

Картите са свалени на 17 юни

Картите са свалени напълно на ключовата за КТБ дата 17 юни. В този ден двата вестника обявяват буквално, че парите на хората са в опасност. От цялата си първа страница „Телеграф“ предупреждава: „Над милиард отишъл в обкръжението на банкера, Цветан Василев точи КТБ през свързани дружества, негови служители с кредити за десетки милиони от трезора, раздават ги като заеми“.

Това е редакционен материал на вестника, подписан с „Екип на Телеграф“. В него пише следното: „Над милиард лева е раздала КТБ на фирми, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев. Това показва проверка на „Телеграф“ в Търговския регистър и във фирмените регистри на страната“. Кои са тези „фирмени регистри на страната“ не става ясно. КФН очевидно не е питала журналистите от „Телеграф“ за техните източници.

Има риск за „обикновените граждани на държавата“

Съвсем пряко обаче е предупреждението, отправено от първата страницата на вестника към всички вложители в КТБ: „Резултатът от цялата схема е, че е поставена под риск сигурността на парите, вложени в банката, в това число и от обикновените граждани на държавата.“

Използван е псевдоофициозен език, сякаш Гражданска защита предупреждава населението за предстояща бомбардировка. Следват две страници текст за аферите в КТБ. Абсолютно същото послание на същата дата излиза и в материала на „Монитор“.

Ако някой случайно не е разбрал за какво става дума, изданията съобщават и това, че „Булгартабак“ закрива сметките си в КТБ. Освен това и Асоциацията на търговските банки отказвала да присъства на среща за намаляване на напрежението в сектора.

Пред Нова телевизия Стоян Мавродиев обясни, че писанията за КТБ не са негова работа, а на БНБ. Той се занимавал само с ПИБ, защото акциите на ПИБ се търгуват на фондовата борса. Акции обаче и на КТБ се търгуваха на фондовата борса преди банката да бъде фалирана.

БНБ реагира, но никой не отразява

В деня на публикуването на посланието към акционерите в „Телеграф“ и „Монитор“, БНБ се принуди да излезе със знаменитото съобщение: „По повод на публикации и предположения в медиите относно КТБ, БНБ заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка“. Следва успокояващото послание на БНБ, че „банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“.

Това съобщение на БНБ бе разпространено от почти всички медии, но не и от първите страници на „Телеграф“ и „Монитор“. Това би означавало да се самоопровергаят.

На 18 юни „Телеграф“ продължава с атаката, цитирайки „ПИК“: „Цветан Василев манипулира ТВ рейтинги със заеми“. На 19 юни следва: „Шеф в БНБ криел далаверите на Цветан Василев, банкерът прелял 1 млрд. лева в кухи фирми“. Всички тези заглавия са от първа страница. „Монитор“ приглася със същите информации. На 19 юни обаче има „малка“ промяна. Този път „Телеграф“ пише, че „Капитал“ първи е съобщил за въпросните 1 милиард лева, който Цветан Василев е прелял в „кухи фирми“. Само два дни по-рано това си бе авторско разследване на вестника.

Натиск до последно

На 20 юни сутринта (денят, в който БНБ затвори КТБ), будките осъмват с вестник „Телеграф“, който има следното заглавие на първа страница: „Схемата минавала през свързани с банкера фирми, Цветан Василев помпа капитала на КТБ с пари на вложителите, трезорът източван през 40 дружества „пощенски кутии“. Пак става дума за „проверка“ на „Телеграф“ от „търговските регистри в страната“. Паниката, която се всява, е очевидна. Мавродиев обаче не е чел и тези броеве на тиражните вестници.

Не е прочел и следното – „Телеграф“ пише: „Това е най-голямото разкритие за източване на банка след кризата от 1996-1997″. Същото съдържание е дублирано и в „Монитор“. В този контекст се поднася и информацията, че акциите на КТБ на фондовата борса са се сринали с 10%.

20 юни е последният ден за КТБ. Това са шест дни, в които „Телеграф“ и „Монитор“ пишат постоянно за Цветан Василев. До 14 юни 2014 г. те не само не бяха отправили и една дори дребна критика към него или банката му, а всеотдайно громяха политици, медии, експерти и протестиращи срещу модела „КОЙ“ за това, че искаха средствата на държавни фирми да не се концентрират предимно в КТБ, че изваждаха наяве схеми за източване на банката и неясно финансиране, както и за порочните връзки на тази банка с властта.

На 21 юни канонадата рязко спира. Двата вестника излизат на първа страница с материали за наводненията във Варна и Добрич. За КТБ се пише кратко, цитират министри от кабинета „Орешарски“, основно Петър Чобанов. Усещането е, всичко е под контрол, макар парите на хората да са блокирани. Държавата спасява КТБ и ще я спаси, е посланието на „Телеграф“ и „Монитор“ през следващите няколко дни. До възникването на проблема с ПИБ.

БНБ към политиците: „Млък“ за ПИБ

Начинът, по който двата вестника отразяват събитията около ПИБ, няма нищо общо с тона и маниера, по който подхождат към КТБ. Те дават всичко от себе си да успокоят населението. Включително чрез заплашителното заглавие: „БНБ към политиците: „Млък!“

„Арести за криминалната атака срещу ПИБ“ – това е посланието на „Монитор“ и „Телеграф“ на 28 юни, когато Първа инвестиционна банка беше поставена под силен натиск. Следва: „Закопчаха Чикагото за банковия терор“, както и „БНБ: Банкова криза няма, атаката е криминална“. Накрая всичко приключва с бодрото съобщение, че всички клонове на банки ще отворят в понеделник.

КФН не се занимава с КТБ. И така.

Според акционери в КТБ именно медийни публикации са повлияли на банковата паника, довела до ликвидната криза в банката.

„Вижте, да не заблуждаваме хората, защото тук имаше акции на прокуратурата, след това БНБ постави банката под особен надзор, това са техни правомощия. Ние нямаме правомощия за надзор на КТБ, отново манипулация. КФН не се занимава с КТБ. И така“, заяви уверено Стоян Мавродиев на 20 януари пред Нова тв.

Макар КТБ да е публично дружество, точно както и ПИБ, финансовият регулатор неизвестно защо отрича да има право на надзор над първото, а е избрал да бди зорко само за второто.

Близък до всички власти, близък и до мен

„Политика“ – седмичникът в медийната кошница на Кръстева и Пеевски – пропуска голяма част от атаката срещу КТБ. Това е така, защото броят излиза чак на 20 юни и изданието няма как да се включи активно при първия сигнал за атака от 14-ти. Все пак „Политика“ реагира с колаж на първа страница как Цветан Василев издоява петниста крава с надпис „КТБ“. Заглавието е: „Голямото източване“.

На три страници „Политика“ се опитва да разкаже предисторията на банкера Цветан Василев и проблемите му с прокуратурата. Впечатляващо е едно от изреченията в увода: „Иначе всичко друго (на КТБ) й е голямо – офисите, експанзията, амбициите. А най-вече високомерието и алчността на нейния собственик Цветан Василев – близък с всяка власт и по тази причина недосегаем“. Посланието е почти лично. Нещо като обяснение за разлъка.

А ето какво каза след затварянето на КТБ депутатът от ДПС и бивш шеф на ДАНС Делян Пеевски, който най-вероятно има власт да пише в „Политика“: „С Цветан Василев дълги години бяхме приятели“. „Ние с Цветан обсъждахме заедно много неща през тези години. Започнахме обаче да се разминаваме за пътя, по който трябва да вървим“. „Политика“ обаче не отговаря на въпроса с КОЙ точно от всички власти е бил близък „Цветан“, за да е бил толкова недосегаем.

Print Friendly
FacebookСподели