Историята, каквато можеше да бъде:“Вън българските хъшове от Свещената Румънска земя!“

Писмо на родолюбиви букурещки, браилски, крайовски, търну-мъгурелски и др. граждани (превод от румънски,оригиналният текст е писан в началото на 1875 г. )*

Ние, родолюбивите граждани от Букурещ, Браила, Крайова, Питещ, Плоещ Галац, Турну-Мъгурели, Марамуреш, Търгумуреш, Бая Маре, Сату Маре, Ръмнику-Вълча, Ръмнику-Сарат и цяла Румъния призоваваме Почитаемото Правителство на Н.В. Крал Карол I Хохенцолерн-Зигмаринген незабавно да изгради защитна стена по брега на Дунав от Видин до Тутракан и Силистра, а в случай на необходимост, граничната стража да потапя с артилерия съмнителни вапори, гемии, лодки, каици и салове, и да връща обратно в пределите на Отоманската империя всички българи, които нахлуват нелегално, заселват се в страната ни и под фалшив предлог, че са преследвани в своята родина, експлоатират безскрупулно средствата на Министерството на общественото благодеяние.

За никакви преследвания и репресалии на юг от Дунава и дума не може да става, защото съвсем наскоро Високата порта на Н.В. Султана любезно и на собствени разноски покани наши газетари от меродавния орган „Септъмъна”, които на място потвърдиха в много нарочни дописки, антрефилета и кореспонденции, че за никакви репресалии и преследвания на юг от Дунава и дума да става не може.

Нашата тревога обаче е още по-голяма от факта, че страната ни залива вълна екземпляри от една низша тюрко-славянска и по същината си –варварска и примитивна балканска полуцивилизация, чужда езиково и далечна по манталитет от изконните дако-римско-латински корени на нашия древен,велик и висококултурен европейски народ, съхранил през хилядолетията и историческите превратности гордото име на Римската империя. Ние допуснахме преди години прославената румънска толерантност, хуманност и благородно гостоприемство да ползуват лица от български произход като Софроний Врачански, Петър Берон и Георги Сава Раковски, но сега трябва да отговорим на въпроса защо у нас безпрепятствено се подвизават субекти като Васил Друмев, Васил Попович, Добри Войников, Иван Вазов, Васил Кунчев – Левски, Панайот Хитов, Димитър Петков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов , Христо Ботйов?

Последният е един ноторно доказан престъпник сред тъмната маса български нашественици – обирджия, изнудвач и терорист, за когото се чува, че с Васил Левски е обитавал без адресна регистрация и в явно нарушение на законите една изоставена мелница. Самите лоялни към реда български вестници пишат, че „Ботйов е от онези вагабонти, които не дадоха мира на султана, нито на българския народ, за да влязнат с време в пътя на цивилизацията.”

И с право,защото неговите писания са пълни със злост към законната власт, с кощунствени богохулства срещу Църквата, срещу разумната консенсусна интелигенция и отговорния капитал. Защо обаче в Румъния му е позволено да издава вестници и да има печатница, където заедно със Стамболова издават разбойнически „песни и стихотворения”? Компетентните органи, в случая полицейската цензура мълчат.

А не трябва и ние бием тревога! Цели квартали на нашите китни, чисти и спокойни градове се превръщат в български махали, сеещи престъпност, морална поквара и смъртоносни зарази. Само в Браила броят на нежеланите български пришълци вече е надхвърлил 20 000! Там тези тайфи „хъшове”, или, както добруващите под сянката на Н.В. Султана техни сънародници ги наричат – хаймани, нехранимайковци, разтури-къщи, пройдохи, вагабонти, хаирсъзи, чапкъни, золумджии, бозгунджии, мискини, хайдучаги, катили, прангаджии, главорези, сархоши и хайлази по цял ден въртят алъш-вериш с едно-друго, та споменатият Христо Ботев ги укорява и подкокоросва да хващат пушките, че иначе само „пият, пеят буйни песни и се зъбят на тирана, механите им били тесни, крещят „Хайде на Балкана!”, но дотам! Вечер хъшовете изнасят театрални представления и сказки уж с благотворителна цел, но издигат бунтовнически лозунги, вдигат много шум, с което пречат на спокойствието, почивката и съня на порядъчните граждани.

Научаваме се също, че в Браила са основали и някакво Българско книжовно дружество, което щяло да стане един ден в свободна България Академия на науките. Със сигурност обаче там се кроят други планове и това съмнително обстоятелство трябва да се изпита изтънко от агентурата на Префектурата и Сигуранцата. Накратко – българските нелегални емигранти пряко застрашават сигурността на Румъния, въвличайки я в нежелани и опасни напрежения с Великите сили. Прочее, ние ще признаем, че сред българите в Румъния има и уважавани личности като братята Евлоги и Христо Георгиеви. Ние обаче трезво и прозорливо предупреждаваме, че състоянието на двамата братя от Карлово, основни спомоществуватели на румънското образование, на болничното и сиропиталищното дело, надхвърля румънския годишен държавен бюджет. Това означава, че те могат да изкупят свещената румънска земя, да я заселят с българи, които ще превърнат нашия трудолюбив народ в роби и по този начин от Велика Румъния да остане само печален спомен! Ето защо призоваваме Камера депутатилор (Народното събрание) и особено –патриотичните формации, начело с Партидул „РЪЗБОЙ”, да наложат мораториум върху подобна гибелна възможност!

Нито педя румънска земя на чужденци!

Ако властите останат глухи към нашите искания, ние ще реагираме с доброволни дружини за екстрадиция на българските нашественици,с граждански арести и с безсрочна блокада на пътя Букурещ- Търгу-Жиу!

Trăiască Mare Tară Românesca! (Да живее Велика Румъния!)

Аfară străini ilegali! (Вън нелегалните прищълци !)

(Този несъществуващ документ е преведен с незначителни езиково- стилистични осъвременявания и обработен текстологично от проф. д-р Яни Милчаков)