ИЗБОРА НА РЕКТОРИТЕ – НОВА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ, 1877

По молба на ректора на БСУ проф. дпн Галя Христозова, Нова карта на България, 1877 бе избрана за университета от чл.кор.проф.дин Иван ИЛЧЕВ – ректор на СУ «Св. Климент Охридски». Изборът бе направен от експозицията «МОРЕТО СБЛИЖАВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО», открита в Атриума на БСУ. Немската карта е дарение от Международния търговски и културен център •ГЕОПАН• по повод на Международната година на картата 2015-2016. Изработена във високотехнологично копие -  с признателност към БСУ – за дългогодишно сътрудничество и съвместна дейност в Източна Тракия и Странджа. Картата вече може да бъде разгледана в предверието на Бургаския свободен университет, където тя е експонирана.

д-р Ст. ПЕЙКОВ – член на БКА представя Нова карта на България, 1877 за рубриката «Карти и лоции» на Морски вестник – Варна.

Хайнрих Киперт (1818-1899) е известен берлински картограф и историк. Изработил е около 400 карти и значителен брой атласи. Картата е върхово постижение на европейската картография в отразяването на българските земи.

Известният наш историк чл.кор. проф. Иван Илчев, избра не случайно тази карта от колекцията ни.

В нея са очертани  границите на отделните административни области към 1877 г.. Имената на селищата са предадени сравнително точно. На места авторът посочва турските и българските им названия – например „Ески Стамбул на български Преслава“. Подробно е предадена и физикогеографската характеристика на българските земи. Отбелязана е почти пълната мрежа от главни и второстепенни пътища, пресичащи България. Картата е богата на информация и е ценен документ, който ще улесни студенти и преподаватели  в бургаското висше училище.

Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и пътищата, с които се свързват с вътрешността. Така например от Варна водят два пътя: към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) – Варна. Град Каварна е поставен между Балчик и Калиакра, малко по-навътре от брега. От Несебър (Misivria) излиза път на северозапад към вътрешността на страната.

Очертан е и южният черноморски бряг с пристанищата Бургас, Созопол, Василико, Ахтопол. Бургаският залив е даден заедно с трите езера: Атанасовско (Athanasi), Вая (Muris) и Мандренско (Akrania). Киперт представя името на Бургас под формата Бергас (Bergas), като в скоби отбелязва неговото гръцко съответствие Pyrgos).

Илюстрации:

1.ХАЙНРИХ КИПЕРТ, НОВА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ 1877

Печатна, оцветена, самостоятелна, 699 х 554 мм

Държавна библиотека на Пруското културно наследство – Берлин

Отдел карти – Q 3951 (1-2)

ЦДА, КМФ 35, Инв. № 868/11. Дигитален архив “Тракия – Геопан”

2.проф. дпн Галя Христозова – ректор на БСУ и чл.кор. проф.дин Иван Илчев – ректор на СУ «Св. Климент Охридски» по време на първото посещение на ректора на СУ в БСУ.

3.Детайл от НОВА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ 1877  – Бургаския залив, който дава информация за номенклатурата на селищата преди Освободителната война.