ДП(С): ИЗБОРЪТ НА ДАНС-ИНГ СТАР

Или за криптогенната същност на българската политика

Д-р Георги Чалдъков

        Лодката е пробита, лодкарят е груб,

        как ще достигнем до другия бряг?

                                Константин Павлов

      В 42-то Народно събрание бесепеизацията и депесеизацията за пореден път се коалираха и избраха правителството „Орешарски” – ако критерият им за експертност е избора на министър на спорта и младежта и министър на образованието и науката, това правителство не е експертно, а политическо. Депутатите на БСП-ДПС и министър-председателят побързаха да нанесат тежки удари в крехката снага на българската демокрация. Те насочиха примитивния си популизъм към отмяна на закона за забрана на тютюнопушенето и към носене на „учебник по майчин език в ученическата чанта”. Корпоративните им интереси (банки-медии-бизнес) узакониха реорганизацията на системата на националната сигурност. На върха на политическия им цинизъм застана спешното, ad hoc избиране на едно „мъжко момче” – ДП от ДПС -, способно да нарежда арести и съд за „враговете на народа” – рикошет от риториката и практиката, прилагани от БКП след 9 септември 1944 г.  Цинизъм има и в назначаването на областни управители от ДПС в Благоевград, Пловдив, Добрич, Бургас. А един червен плейбой-депутат казва, че вече няма „комунизъм” и, че Сергей Станишев му е „началник”!

Колкото и малка да беше надеждата на хората след зимните протести, те все пак очакваха, че политическите решения ще идват от разумния анализ на видимата и невидимата реалност. Политиката на БСП-ДПС обаче се развива по съвсем друг – скрит, криптогенен – начин. Онези, които са зад видимата власт са режисьорите на политиката. На нас остава само да коментираме…

     И да протестираме – спонтанно, многобройно, интелигентно, международно, с идеална, неконсумативна мотивация – от протест срещу избора на „ДАНС-инг стар” до оставка на правителството  „Орешарски”! Оставката на Сергей Станишев бе поискана от самите социалисти, от които Георги Кадиев имаше достойнството да се появи на протеста. И той видя, че „лодката на БСП е пробита и лодкарят Станишев е груб”. А народът на площад „Независимост” подсети, че това се отнася и за лодката и лодкаря на ДПС.

     За да „достигнем до другия бряг” – репрограмиране* на политическата система.**

_________________________________________________________________

* Човешкото тяло програмира развитието си в зародишевите (стволни) клетки. Те стават тъкани – епителна, мускулна, съединителна и нервна. От тяхното съчетание са изградени органите на организма. През 2006 г. Шиня Яманака за първи път репрограмира клетки – чрез въ­веждане на няколко гена ги превърна в тотипотентни стволови клетки, което означава, че могат да се трансформират във всякакъв вид клетки. Наример, фибробласти, изолирани от кожа на човек, могат да се репрогра­мират и да се превърнат в мозъчни или сърдечномускулни клетки. Това предоставя нови надежди за лекуване на невродегенеративните и сърдечносъдовите болести. През 2012 г. Яманака и Джон Гърдън получиха Но­белова награда по медицина. 

** Нека депутатите и министрите знаят, че имаме много способни, образовани, ерудирани специалисти във всички професионални сфери, които, ако бъдат избрани в 43-то Народно събрание, могат да изведат България на брега на демокрацията, меритокрацията, правовата държава.

    Така мисли и японският писател Харуки Му­раками: „Избирайки между една висока, солидна стена и яйцето, което се счупва върху нея, аз винаги ще стоя на страната на яйцето. Но какъв е смисълът на тази мета­фора? Помислете за нея по следния начин: всеки от нас, повече или по-малко, е едно яйце. Всеки от нас е уникал­на, незаменима душа, обградена от чуплива черупка. Това важи за мен и то важи за всеки от вас. И всеки от нас, в по-голяма или по-малка степен, е изправен пред висока, солидна стена. И стената си има име: това е Системата. От Системата се очаква да ни защищава, но понякога тя заживява свой собствен живот и започва да ни убива или ни принуждава да убиваме други – студено, ефективно, систематично. Целта на една история е да бие тревога, да държи светлината неотлъчно фокусирана върху Систе­мата, за да не й позволи да оплете душите ни в мрежата си и да ги унижи“.