© БГНЕС
архив
За гръцката криза българите намират вина на различни нива в Гърция и сред кредиторите й. Не личат изявени солидарни нагласи с южната ни съседка. Обществото ни смята, че тя трябва преди всичко да плаща заемите си. Това показват данните от проучване на „Галъп интернешънъл“, направено през август. Данните са получени чрез пряко интервю сред 1010 души в цялата страна в рамките на ежемесечната изследователска програма на агенцията.
От проучването е видно, че не са преобладаващи страховете за възможен гръцки сценарий у нас. В същото време обаче, гръцката криза явно носи и усещане за несигурност в Европа като цяло, макар ЕС да продължава да бъде източник на надежда за българите.
В началото на август над 70 % от българите посрещат с неодобрение твърдението, че част от дълговете на Гърция трябва да се опростят. 11 % се съгласяват, а останалите се колебаят. Подобна картина е отчетена още в изследване на „Галъп интернешънъл“ през април. Може да се направи заключение, че мненията у нас не са се променили съществено, въпреки че се усеща влиянието на референдума в Гърция от началото на юли. Той популяризира тезата за по-благосклонно отношение към Гърция и бе последван от нови по-меки становища на част от кредиторите.
Като цяло сънародниците ни не са привърженици на опрощаване на дълговете на Гърция и в по-голяма част не показват солидаризиране с гърците. Над 80 % са против страната ни да помага финансово на Гърция. Едва 6 % са се съгласили.
Подобно твърдение „България трябва да помага финансово на Македония“ е тествано през юни. То е провокирано от бурните събития в Македония. Може би и историческата близост на България и Македония е изиграла известна роля, защото делът на съгласните изглежда малко по-чувствителен – 15%, а делът на несъгласните е по-малък в сравнение с гръцкия случай – 58%. Правеше впечатление и по-високият процент на колебание – 27 на сто, отбелязват от „Галъп“.
Отбелязва се, че случаите в Атина и Скопие са твърде различни и ситуацията в Гърция изглежда доста по-застрашаващо. Тя е свързана и с икономиката, а не само с политическата криза, както беше в Македония.
И в двата случая обаче социолозите стигат до заключението, че личи високото убеждение, че страната ни не трябва да помага финансово на съседни държави. Оглежда се преди всичко логичното опасение на българите за собствения стандарт на живот и икономически трудности.
През август социолозите са тествали и още твърдения, които да покажат „сурово“ или „великодушно“ отношение към Гърция, както и елементи на съпричастност с гърците. Например, близо половината от запитаните отхвърлят твърдението „Прекалените икономии са вредни за Гърция“, а малцинство от 21% казва „да“. Това е още едно доказателство, че според българите Гърция трябва преди всичко да „стяга коланите“. Твърдото отношение на обществото у нас все пак не стига до крайности. От „Галъп“ коментират, че това го показват мненията по твърдението „Гърция трябва да бъде оставена да фалира, защото не се съобразява с Европейския съюз“. В отговорите личало закономерно объркване и те били поделени между „да“, „не“ и „не знам“, но без да надделява „наказателно“ отношение към Гърция.
Подчертава се, че дори когато става дума за по-абстрактно ниво („Европа да помага“) не личат особени солидарни нагласи. Казусът с Гърция оставял българите с чувство за нарушена справедливост, отколкото с желание за солидарност.
Пробивът в преговорите между Гърция и кредиторите оставил у българите впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията – малко под 40 на сто от хората избират тази опция, 24 на сто смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13 на сто смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите.
Близо 70 на сто са съгласи и с твърдението, че онези, които са давали заеми, на Гърция, имат главната вина. 14% не са съгласни. Като че ли най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението „Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там“. 75% от българите са съгласни, а само 9 на сто не са. Останалите се колебаят.
В крайна сметка може да се заключи, че българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите.
Прави впечатление, че хората с по-нисък образователен и материален статус са и по-големи песимисти за Гърция. Подобна логика проличава и при отношението към твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция“. По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Тук обаче съществена роля изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част очаквано отхвърлят опасността от подобна криза у нас, поясняват от „Галъп“.
Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас, коментират социолозите.
Loading ...
