Георги Първанов: Правителството и министър-председателят незаслужено плащат цялата цена за политически грешки на партийни ръководства

 

Георги Първанов, президент 2002 – 2012 година, и най-успешният лидер на Социалистическата партия, навършва днес 56 години. Агенция “Фокус” потърси Георги Първанов за коментар на протестите в страната, състоянието на левицата, политическата обстановка, както и неговия поглед за перспективите пред страната в сегашната ситуация.

Фокус: Г-н президент, 24 години след началото на прехода – очевидно не сме научили нещо ново и не сме забравили нищо старо; като историк – коя от констатациите е вярна, според Вас?
Георги Първанов: Не съм склонен да гледам нихилистично, черногледо на случващото се в България за годините на прехода, като цяло. Разбира се, има прояви, които смущават, които присъстваха от първите години на демокрацията, има рецидиви. Въпреки всичко смятам, че българинът има здраво чувство за историческа памет и може да отсее зърното от плявата. Това, че някои повтарят едни и същи номера до изтъркване (сега виждам, че Едвин Сугарев отново гладува) идва да покаже, че в свързаните с политиката има хора, които залагат на остротата, на агресията, на конфронтацията, защото не са силни тогава, когато нещата опират до реалната политика, до конкретните управленски действия. Случващото се днес идва да покаже, че демокрацията не е необратим процес и не може да кажем, че сме построили демократичния строй, както навремето си позволявахме за един друг строй да даваме подобни оценки.
Фокус: На улицата обаче пак скандират „червени боклуци”, както през 1990 г., през 1997 г. Много от хората, които са от по-младото поколение, го скандират без да имат никакъв спомен как изглеждаше това през 1990 г. Като историк – имате ли усещане за повтаряемост на прехода? Как си обяснявате тези скандирания от хора, които не са били родени, когато е имало социализъм?
Георги Първанов: Трудно ми е да си го обясня, освен с това, че подобни лозунги са лесни, интересни са за по-младата част, особено за онези, които посещават спортните събития. Там до ден-днешен можете да чуете подобни подвиквания и скандирания. Мисля, че протестът само губи от това, че залага на подобни послания. Това подсказва известно изчерпване, въпреки че в хода на самия протест има някои лозунги и послания, които звучат оригинално. За да има повече чуваемост, масата протестиращи трябва да търсят качествено новото. Тогава възможността за въздействие определено ще бъде по-висока. Не се чувствам обаче засегнат, защото знам, че зад червената идея, колкото и условно да звучи това, стоят стотици хиляди честни, почтени хора, които са дали всичко от себе си, за да изглежда България днес така; дали са всичко от себе си за един по-друг образ на страната ни. Това, че и от едната, и от другата страна има калпави ръководители, не е основание да заклеймяваме или – да слагаме негативен етикет на цяла една общност. Това е един от уроците на демокрацията, които аз съм прочел.
Фокус: Кой има нужда от повтаряемост на прехода?
Георги Първанов: Хубаво е да се повтарят добрите, позитивните, сериозните неща. За съжаление, повтарят се по-скоро нещата, които носят негативни настроения. Повтарят тези, които не са си научили урока, ако мога да използвам тази метафора от училище.
Фокус: Какво мислите за съответствието оставки и алтернативи в настоящия момент?
Георги Първанов: Това е въпрос пределно общ; сигурно ще трябва много време за да изяснявам своята позиция по него. Моят прочит в актуалната ситуация е, че правителството и министър-председателят незаслужено плащат цялата цена; цената за политически грешки на партийни ръководства и едно тясно обкръжение около тях. Що се отнася до алтернативата – тя не е видна. Ние виждаме искания от страна на протестиращите, които се свеждат единствено до промени в Изборния кодекс. Тук е мястото да отворя една скоба и да напомня, че аз съм сигурно един от първите, който започна сериозният дебат за промяна на политическия модел, още през 2008 г. На форума, известен като „Български дебати”, бяха поканени много от действащите сега лица. Тогава говорихме за необходимостта за сериозно застъпване на мажоритарен елемент в една смесена система, за пряката демокрация. Тогава говорихме за промени в Закона за политическите партии. За начина на финансирането. За начина и условията за регистриране на всяка нова политическа формация, без това да ограничава правилата на демокрацията, а по-скоро да стимулира едно позитивно развитие на партиите в посока на онзи модел, който е утвърден в развитите демокрации.
Фокус: Нещо от тези дебати влезе ли след това в политическата система?
Георги Първанов: Уви, влезе в един силно деформиран вид. Не може да не си спомняте, че бях привърженик на едно разделяне на избирателната система 50 на 50 – този модел, който сега предлага проф. Константинов, който тогава впрочем беше резервиран към моите предложения. Вместо това се появиха едни 31 мажоритарни кандидати, които показаха една силна деформация на идеята. Пряката демокрация беше развита в закон, който показа сериозни дефекти в първия ни опит за допитване за съдбата на АЕЦ „Белене”. Сега е нужен сериозен дебат по това какви дефекти е показало прилагането на една или друга идея, а за това си трябва време. Затова си трябват легитимни публични формати, защото протестът само създава атмосферата, той може да катализира в негативна или в позитивна посока реализацията на тези идеи. Но на площада няма да се приемат решенията.
Фокус: Но улицата не иска да чака, иска сега и веднага промени; как ще се постигне това?
Георги Първанов: Ако се отиде към бързи предсрочни избори, дори бих казал – преждевременни, нищо от онова, което улицата предлага, не може да получи удовлетворително решение. Няма да имаме нов или – силно променен избирателен кодекс, нито пък като цяло правила за развитието на политическия модел. Няма да може да се реализират очакванията на голяма част от хората, които са със социално-икономически характер. Вече възразих срещу това противопоставяне на февруарските на сегашните протести. Едните били социални, другите били морални. Социалното е в не по-малка степен морално. Длъжни сме да удовлетворим очакванията на хората, които бяха на улицата през февруари месец. В момента, с титаничните усилия на министъра на икономиката и енергетика Драгомир Стойнев, на парламентарната комисия по енергетика, се приемат законовите поправки, които могат да доведат до намаляване на цените на тока. Нали това беше водещата сила на предишния протест? В ход са и други идеи, които е добре да получат разрешение в новия бюджет. Не мога да си представя, че някой може да иска властта, при стария бюджет, при бомбите, заложени от предишното правителство и от „любимия на всички ни” бивш министър Дянков.
Фокус: Представяли сте една книга, „Преди и след 10-ти”; като историк как Ви изглежда държавата преди и след прехода?
Георги Първанов: Не само, защото съм пребивавал доста дълго време в президентската институция, бил съм и партиен лидер, тоест в опозиция, имам своите граждански критерии. В много отношения – политическият преход успя. Имаме Конституция, която е на нивото на европейската конституционна мисъл. Да, сигурно има неща, които трябва да бъдат преосмислени, на базата на опита на динамично -променящата се ситуация, но би било грешно да зачеркнем всичко и да започнем наново. Спорни са достиженията, от гледна точка на икономическото развитие, преди всичко – начинът, по който беше реализирана реституцията, приватизацията, процесите в селското стопанство. Нека да бъдем критични, с оглед на това да оздравяваме, а не да връщаме нещата назад. Този, който върне колелото на историята назад, било то преди 1989 г. или в първите години на прехода, ще вкара страната в нова драма.
Фокус: Има ли кадрови дефицит в БСП или дефицит на идеи в момента?
Георги Първанов: Дефицит на идеи има във всички партии. Много бих искал – да видя новото дясно. Промените, които бяха направени, и заявката от новото ръководство на ДСБ, не отговарят на очакванията ми, но вероятно, аз съм пристрастен. По-претенциозен съм към левицата, към БСП, в момент, в който европейската левица, особено германската социалдемокрация, търси и намира нови формули на отношението си към социалните общности. Преди всичко, с акцент върху активните слоеве, с акцент – върху младите хора. Ние стоим закотвени на едни 5, 6 пункта на влияние сред най-младите, което е доста скромно, убийствено, за една партия с амбиция да бъде носител на перспективата. При нас има много подготвени кадри, които, за съжаление по една или друга причина бяха дистанцирани. Някои се отдръпнаха сами, невиждайки, реализация на своите очаквания и идеи, други бяха отстранени, което също намирам за грешка, защото ако искаме да управляваме с ума и таланта на нацията, то най-напред трябва да видим потенциала в собствената си партия. Не трябва да зачеркваме хора, които са работили всеотдайно и предано за идеята, и да търсим самоцелно хора отвън, понякога далеч не по-силни и доказани специалисти, от нашите собствени кадри.
Фокус: Защо няма идейни разработки за БСП през последните 10 години и, въобще в българския политически живот, остаряло ли е това – да се направи идейна или някакъв вид разработка с перспектива занапред?
Георги Първанов: Като човек, който се е занимавал в първите си години, като политик с идейна дейност, трябва да призная, че имаше уклон към идеологизация в първите години на прехода. Тогава сблъсъкът беше предимно идеологически, с елемент на носталгия и от двете страни, и от лявото, и от дясното. Но, в края на века дебатът ни с Иван Костов беше много сериозен и солиден, както и принципен. Сега се отиде към друга крайност. Идеите, като идентификация на една партия, сякаш нямат това значение. Партиите произвеждат много обемисти програми, заявки за управлението, но те са силно еклектични. Всичко е в насипно състояние, виждал съм как на наше заседание от 200 души, всеки дава своите идеи, допълваме, разширяваме, но се губят приоритетите, визията, стратегията. Казах на един такъв дебат: Това, че имаме 80 страници програма, не прави правителството програмно. Програмно ще бъде, ако има изведени от 3 до 5, максимум, приоритета, а не – 15, 20 и това да води след себе си и пренасочване на ресурсите към тези приоритети, които, от своя страна, да изтеглят икономиката и обществото.
Фокус: През 1997 г. Вие бяхте спасител на партията, а сега обикновено Ви сочат, като обичайния заподозрян за председателския пост. Какъв е Вашият исторически поглед на възвеличаване и сатанизирането?
Георги Първанов: В историята, от Освобождението насам, има много примери, когато политически лидери са били възвеличавани и след това демонизирани. Направих заявката си за председателския пост преди повече от година, с развита програма, оформена като книжно издание за промяна в партията. Бях, и съм убеден, че без промяна, БСП не само, че не може да се върне убедително във властта, но и не може да управлява силно, впечатляващо и трайно. Вече нямам претенции за това председателско място. Със съжаление констатирах, че всичко онова, за което предупреждавах, се случва. Без промяна, си оставаме затворени в едно твърдо ядро, самата управленска политика следва очакванията на това твърдо ядро и това ни обрича. Ако не се промени левицата, тя ще загине. Казвал съм това преди 14 години в една статия; сега, със съжаление, ще повторя това съждение много по-убедено. Това се отнася за всички по-стари партии – ако те не хванат новите повели на времето, наистина са обречени на свиване, стесняване на влиянието и доверието.
Фокус: Външните наблюдатели на последния пленум на БСП останаха с впечатление, че си тръгнахте разочарован. Така ли беше наистина?
Георги Първанов: Тръгнах си ядосан, защото беше извършена една никому ненужна манипулация. В един дебат, в който имаше повече от 10 оратори с остро-критични позиции с искане за конгрес, за оставка, или със сходни послания, ръководството изгласува един текст, който нищо не значеше, но, който трябваше да консолидира колебаещите се гласове. Това се е случвало и през 1996 г., когато ние на инат сме си гласували в пленумите. (Самата дума пленум, нейното присъствие в организационния ни живот, в понятийния апарат, е показателна за намеренията да се променяме). Но, през 1996 г. отказахме да се променим, не вярвахме, че улицата е способна да наложи промяната, брояхме скептично броя на протестиращите и като цяло се снишавахме в очакване бурята да премине, докато накрая видяхме, че не може да спасим нищо и трябваше да се започне буквално от нулата. Не искам това да се повтаря пак, затова е толкова важно да успее правителството. Спасяването на БСП е функция на успешното представяне на правителството, затова толкова категорично подкрепям, и не само на думи, старая се да подпомагам работата на отделни министри на кабинета, като цяло. Това е шансът за БСП. Това е и една необходимост България да излезе от тежката криза, в която е. Избори до дупка не е никакво решение.
Фокус: Бяхте казвали, че всички тези, които ръководят сега БСП, в някаква степен, Вие сте ги създавали като политици. Като гледате сегашното състояние на партията и тази омраза, с която улицата се отнася към нея, потвърждавате ли го?
Георги Първанов: Не бягам от отговорността си. Открил съм, и съм подпомагал формирането на много политици в БСП. Сега виждам, че се налага една друга школа. За съжаление, това са по-скоро външни хора, които не са генетично и толкова емоционално свързани с партията. Но, може би идва времето на наемниците в политиката (правя тази аналогия по развитието на армейската реформа). Не го драматизирам, във всеки случай – намирам за лошо противопоставянето на привържениците на един или друг политик или лидер. Ще спечелим само, ако сме единни и консолидирани. Ще ми се да има повече чуваемост към онова, което не улицата, а хората искат. Избягвам да употребявам това понятие, защото дали на улицата, дали на стадиона или в театъра, хората са силни със своята индивидуалност, не са като някаква заклеймена общност.
Фокус: Бяхте президент два мандата. Преди десетина дни имаше провал на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС ). Имало ли е такъв случай досега? Как ще го коментирате и само лидерът на една политическа сила ли носи вина за това?
Георги Първанов: Били сме често на ръба да взривим КСНС. Съветът е бил наспускан, не само от един партиен лидер, а са го напускали по двама, по трима. Отговорността за успеха на този орган е изключително на президента на републиката, което предполага една много добре предварителна подготовка, обиране на луфтовете и различията, доколкото това е възможно, между отделните политически сили. Това означава и много ясно формулирана идея, защото не може просто да събереш хората на консултация. Най-малкото е да очакваме, че там ще се възпроизведат мненията, различията, тази агресивност, която вече сме видели. Може би трябва да се помисли и за промяна на самия закон за Консултативния съвет, защото той към момента може да приема становища при това с консенсус. Аз съм за това, да може да приема и решения дори и с гласуване, ако това е необходимо, защото, когато консенсусът е невъзможен, нека има консенсус минус един, или някаква друга форма, но ние трябва да направим този орган по-действащ и в същото време – да го пазим. Защото това е мястото, където могат да се решават политически кризи или поне да се получава едно придвижване в насрещно движение в позициите.
Поведението на лидера на „Атака” Волен Сидеров в последните дни е безобразно, но това не е новина. Виждам, как вашите колеги реагират и се питам: не беше поощрен същият този Сидеров, когато опорочаваше митингите, общонародните тържества на Петрова нива, Ботевите тържества във Враца или в Карлово за Левски. Не беше ли поощряван той или поне – подминаван с неутралност, когато окупира площада пред Президентството? Бяхме свидетели на освирквания на държавни глави, приятели на наши приятелски държави. Смятам, че едно такова поведение трябва да получи категоричен отпор. Недоумявам от решението на двете парламентарни групи, да подкрепят неговата кандидатура за Комисията по етика – това е възможно най-неудачното решение. Но в крайна сметка, това идва да покаже, че големия печеливш, човекът, който взе джакпота на тези избори, е имено Волен Сидеров. Още на първото заседание на нашия Национален съвет, предупредих за тези последици. Смятам, че ние сме само свидетели на началото на неговото поведение, което ще бъде заредено с все повече омраза, с все повече агресия. От това губи образът на България, от това губи българското общество, което все по-вече е тикано към никому не нужно, дори вредно противопоставяне.
Фокус: Имаше мнение от Европа, че едно евентуално завръщане на ГЕРБ в Народното събрание би намалило ролята на „Атака”. Как ще коментирате отсъствието на политическата сила, която спечели най-много гласове на последните избори?
Георги Първанов: Аз съм чул много подмятания по мой адрес за отношенията ми с Борисов, с ГЕРБ. Едва ли има някой, който е бил обект на толкова силна агресия от страна на управляващата до скоро партия ГЕРБ, включително и с искания за импийчмънт. Намирам за вредно състоянието на българския парламент в момента. Не може да бъде държана встрани от ключови решения една опозиция с близо 100 места. Упрекът ми е към лидерите на ГЕРБ, от които очаквам повече конструктивност. Но и лидерите на мнозинството трябва да направят своите стъпки за това, да бъдат потърсени параметрите на едно ново национално съгласие така, както ние го направихме, колкото и да бяхме непримирими помежду си с Иван Костов и със СДС в периода 1997 – 2000 г. Това заложи параметрите на един нов подем. Ако не бъде преодоляно това състояние, не можем да очакваме парламентът да работи ефективно. Един парламент, в който политиката на реванша е на входа, не смея да мисля, какво ще роди на изхода. Нека да има повече зрялост, повече мъдрост, повече отговорност в поведението на всички институции, на партиите, които са представени в парламента и на всички български граждани, защото ние не можем да залагаме бъдещето на България картата на собствените си емоции.
Фокус: Обвиниха Ви, че едва ли не участвате в разговори за следващото правителство с г-н Бойко Борисов. Как се виждате в подобен разговор?
Георги Първанов: Да, в момента спорим кой от двамата да бъде министър на спорта. Извън шегата, това са нелепи обвинения. Не съм аз този, който е ходил при Борисов да урежда проекти на съпругата си, или на други свои близки, и не бих го направил по никакъв начин. Не смятам, че на този етап, и в близките години, може да има взаимодействие във властта между двете партии. Това означава и двете партии да бъдат заклеймени от избирателите си и да бъдат трайно компрометирани, а политиката да се компрометира още повече. Диалог по основните цели на българското развитие, между управляващи и опозиция, трябва да има. Аз не съм този, който ще води този диалог, нито имам такива амбиции. Смятам, че това е работа на партийното и парламентарното ръководство.
Фокус: Остана ли институция, която в момента да няма вина за състоянието на страната, и от която евентуално може да тръгне изходът от тази политическа криза?
Георги Първанов: Останаха институции, които са неопетнени – църквата, например, не може да бъде обвинена за случващото се сега. Мога да изброя и други такива институции, които обаче нямат отношение към изхода на кризата. За съжаление, в една или друга степен всички институции и парламентът, и правителството, и президентът направиха грешни стъпки, дадоха своя принос в изострянето на напрежението. Тъкмо заради това трябва да си дадем сметка, че сме на ръба. Нека да направим крачки към насрещния, един към друг, да правим взаимни компромиси в името на националното, а не да задоволяваме вътрешнопартийните страсти с тежки битки.
Фокус: Проектът за „Набуко”няма да се състои, поне не във вида, в който беше планиран първоначално, и на който България много разчиташе. Вие бяхте инициатор на няколко големи енергийни форума, включително и в София. Какво губи България от това, че един енергиен или структурен проект се провали и няма да мине през нейна територия?
Георги Първанов: Губим, разбира се, най-малкото – губим доста пари от такси за преминаваща през страната ни газ. Губим и сигурност. Когато един или повече такива проекти минават през България, това означава – всички да ни пазят. Губим влияние в регионален и европейски мащаб. Това може да бъде обяснено и с недостатъчната динамика в енергийната ни дипломация. В последните 4 години правителството се държеше доста мудно по отношение на тези проекти. Но, за да бъдем честни, това решение е взето не заради нас – интересите са геостратегически. Очевидно Великите сили не смятат, че трябва да се съобразяват с нас. Не всичко е загубено обаче. Все пак този газопровод ще премине през нашите съседки, с възможност ние да черпим газ по междусистемната връзка, било то през Турция, било то през Гърция. Един проект, който отдавна е стартиран, и който трябва да се реализира, което не струва скъпо. Ние имаме договорен милиард, а може и повече, кубически метри газ и от нас зависи много бързо да построим една от тези междусистемни връзки, за да можем да черпим това договорено количество, да го реализираме – дали за нашето производство, ако преодолеем кризата и има повече потребност, дали на трети пазар. Но има водени разговори с нашите приятели от Баку, аз съм разговарял с президента Алиев за едно по-широко навлизане на тяхната газова фирма „Сокар” и в нашата газопроводна мрежа –от конкуренцията можем само да спечелим. И, разбира се, за реализация на други проекти. Само да напомня, че много от нашите химически заводи са замрели или са в много ниска точка на кипене, точно поради отсъствието на евтин газ. Ето една възможност, по която е разговаряно, и която правителството трябва бързо да реализира.
Фокус: Пишете ли нова книга?
Георги Първанов: Пиша от доста време насам няколко книги. Едната от тях е за лидерството – тема, която е много популярна на Запад. Има стотици хиляди заглавия на тази тема. Но в България съм сред малцината, които са се хванали сериозно да работят по нея, а за младите лидери не само в политиката, смятам, че е особено важно – да се учат не само да бъдат добри мениджъри, но и да бъдат лидери в истинския смисъл на думата.