Георги Пейчев: Риба в морето има, няма риболовен флот

Изчезнаха корабите, с които да ловим цаца, казва собственикът на рибно предприятие в Царево и председател на рибарска група

Георги Пейчев е морски човек, живее и прави бизнес в Царево, сега се е захванал с идеята пристанището там да се преобрази, да се превърне във Венеция и има своя проект „Супер Царево“. Място за яхти, рибарски лодки и спорт, отдих, развлечения да се превърне в модела на Влас, а Царево има тези дадености, казва, че по този начин ще се вдигне и стандартът на живот в най-южната морска община. Среща разбиране от местната власт в лицето на кмета, иска такова и от държавните власти. В рибарската група на Царево очакват премиера да ги посети, за да му презентират новата идея. Наскоро проектът е представен във Варна на среща на черноморските общини. Архитект на проекта е местно момиче -Мария Петкова, което живее в Италия, проектирала други подобни пристанища.

Член на Управителния съвет на рибарската група на трите общини- Царево, Приморско и Созопол.

- Г-н Пейчев, защо точно вие се захващате с идеята да се направи такъв мащабен  проект за ново пристанище в Царево, все пак това е държавна, общинска и частна собственост?

- Да, така е, става въпрос за няколко вида собственост тук, за държавна частна общинска. Това е голям проблем при оформянето на документи. Аз съм човек , свързан с морето. Пристанището е  мястото, където ние можем да битуваме, да живеем около него. Опитваме се да доизградим това, което е направено от нашите предци. В периода 1927-1935 година те са изградили сега съществуващото пристанище. В бъдеще аз виждам едно сериозно развитие на морския туризъм. Яхтите са атрактивна част от него, много хора могат да си го позволят, но ние говорим за тези, които  ще дадат възможност на другите жители на общината  да бъдат екипажи на тези яхти, персонал около тях. В идейния проект за ново пристанище се предвиждат 19 дейности, те ще  дадат страхотен икономически тласък на региона. Давам за пример Констанца, градът тръгна напред,  когато си направиха пристанището.

- Кои са дейностите, които предвиждате да обхване проектът?

- Ще има яхтено и рибарско пристанище, ще има и други дейности, като спортно -развлекателни. Защо да не се проведе и Олимпиада на морски спортове. Има подходящо време за сърфисти и тук е мястото за една силна регата.

-       На какъв етап е проектът?

-       Сега имаме задача да популяризираме тази идея. Представихме проекта на кмета на общината инж. Георги Лапчев и председателят на общинският съвет- Даниел Скулиев. За първи път кметът го видя и заяви, че е мегапроект. Да, така е, сериозен е. Използвах възможностите си като председател  на рибарската група  във Варна, където на среща на черноморските общини показахме макета. Имаше колеги от Румъния, там беше зам. министър Камен Кичев на транспорта, областният управител Константин Гребенаров, председателят на транспортната комисия към парламента Иван Вълков. Показахме този макет и направихме малка презентация. Областният управител Константин Гребенаров беше въодушевен от проекта. Подготвили сме и покана за премиера да му направим презентация, когато дойде в Царево. Имаме уверението, че компетентните морски лица  ще го коментират. След ваканцията на депутатите ще организираме среща в Бургас, за да го представим. Очаквам подкрепа от институциите.

-       Как ще се осигури финансиране?

-       Етапът финансиране е далечен. Първо трябва да се говори -има ли нужда, заслужава ли си да го правим, как да стане и през кои институции да преминем, за да получим разрешение и какви собствености трябва да обединяваме.

-       Може ли да се каже, че ще си имате „Супер Царево“ и ще се отвори градът към морето?

-       Може да бъде Венеция, защото затваряме една голяма акватория, в нея може всичко да се направи, като например понтонни кейове, и да присъстват различни плавателни съдове. Ние даваме идеята, утре ще се появят хора с по-големи възможности, в аванс мога да кажа, че има руски инвеститори, които се интересуват от проекта, не от целия, а на части от него.  Нормално е един инвеститор да не може да си позволи да изгради цялото пристанище.

-       Остойностен ли е целият проект?

-       Това е най-страшният въпрос. Да, нашите специалисти говорят за една не много гърмяща цифра. Парите няма да  са много и по различни програми могат да дойдат. Срещу тази сума ще получим и инфраструктурни части, които са необходими за битуване. Ще се повдигне стойността на земята в района. Начинът на живот ще е друг.

-       Кой модел ще е пред вас- този на Венеция, Влас?

-       Не е далеч Созопол и Несебър. Кой от там е беден? В нашия район няма такива хора, няма богати хора.

-       Да се върнем към рибарските проблеми през последните месеци. Ще носят ли рибарите касови апарати?

-        Аз мога да говоря и като дребен рибар и като човек, който има малка лодка и  ходи на дребен риболов. Като председател на рибарската група на трите  южни морски общини подкрепих колегите от северния район по време на срещата във Варна с ИАРА.  Рибарите искат да използват инвентара и да ловят в различните периоди риба. В същото време знаем, че определен приход трябва да бъде обложен с данък, но и приходите не са чак толкова големи. Силно беше казано, че всеки рибар трябва да регистрира фирма и да е с касов апарат. Аз мисля, че нещата си идват на мястото, когато разделим риболовния флот на различни дейности. За стопански риболов трябва да бъдат зачислени плавателните съдове, собственост на фирми и юридически лица и те да получат съответното разрешение. Останалите рибарски лодки  трябва да бъдат  за крайбрежен риболов. Става въпрос за една малка лодка от 8 до 10 метра. Възниква въпросът с  количеството уловена риба. Има  моменти, когато тези малки плавателни съдове наистина  хващат голямо количество риба. Всички останали са на ръба, много рибари  ходят за удоволствие, а не да спечелят пари. В този смисъл законът е позволил до 30 кг. риба да не се облага и да не се нанася в риболовния дневник. 30 кг. риба обаче никак не е малко за лична консумация. Ако десет дни един колега вади по 30 кг риба, говорим вече за 300 кг. лична консумация. Мое лично предложение е, които има желание да продава риба, да се регистрира като рибар. Тогава той ще има право да продава,  като плати патентно право.  Хора, които хващат по 5 кг. сафрид и 20 паламуда не трябва да ги слагаме в графа рибари, това си е любителски риболов. Има хора обаче с инвентар и те хващат риба, аз предлагам да се регистрират като юридически лица и да имат право да продават. Ако на ден един рибар изкара 100 кг паламуд, ще има право да го продаде. Законът е приет,  но има светлина в тунела, в допълнителните наредби, които са към него.  В този случай ще бъде спокоен и господин Дянков, че всичко, което заслужава данък- печалба, ще може да го прибере.

-       Акцизи, данъци, не е ли прекалено бремето върху рибарите?

-       Акцизът е върху горивото и ползване на пътна инфраструктура и това е данъкът, който плащаме. В морето няма такъв. Фирмите в риболова от няколко години работим с безакцизно гориво. При по-малките лодки няма как да се регулира тяхното ползване на гориво. Те влизат когато си решат в морето и излизат, когато си искат, нямат устройства за наблюдаване на движение. В големите фирми има такова устройство и всяко движение на плавателния съд е записано и доказано. Трудно е за колегите малки рибари. Има решение да се ползва безакцизно гориво и това е  всички колеги да влязат в една рибарска кооперация. Тя като юридическо лице и по Закона за търговската дейност ще има право да купува и продава стоката и ще може  да купи една цистерна, срещу което ще иска от отделните рибари стока, която да отиде на борсата, управлявана от рибарската кооперация. Навремето нашите предци са работили по този начин, те са били обединени в кооперации. Кооперацията е натрупвала инвентар с определени съдове, лодки. Тя може да предлага и други дейности.  Не е сложно, на този етап  е невъзможно.

-       Защо?

-       Мисленето на хората е различно. Аз лично познавам председател на рибарска кооперация, който е бил и председател на земеделската кооперация. Запомнил съм от него, че са построили България с две книги-дебит и кредит. Комунист, много директен и сериозен мъж. Рядко се срещат такива истински хора, бил е капитан на кораб. По жътва всички са били на нивата и рибари и земеделци. По време на риболов мъжете скачали в лодките и отивали в морето.

-       Колко рибари членуват в трите рибарски групи?

-       Около 700 човека. Всеки има право да бъде персонален член на рибарската група.

-       Цяло лято се оплаквахме, че е изчезнала черноморската риба, има ли риба в морето?

-       Риба има достатъчно, но няма риболовен флот.  Не може с 37 кораба, от които едва  20 %  са 100 тона, ние да имаме флот. Днес (понеделник-бел.ред.) рибарите не влизат, защото има три  бала вълна. В морето има риба, но няма кой да я хване.

-       Т.е. има само крайбрежни малки лодки, които не могат да излязат в това бурно море?

-       Да. Мога да ви дам пример с моя кораб, който е най-малкият регистриран със сателитни устройства и влиза не повече от 120 дни в морето за една година. Един нормален улов е в рамките от 2 до 4 тона риба. През последните години много от колегите влязоха в програмата за скрапиране на корабите, защото пазарът е труден. Рибата е специфичен хранителен продукт и бързо трябва да се реагира, за да се запази качеството,  големи са изискванията и на ЕС. С вдигането на цените на горивата и енергията, все по-трудно става да си гъвкав на пазара и да изкараш продукт.

-       Говори се, че няма цаца, попчета?

-       Няма такова нещо, ние нямаме кораби, с които да ловим цаца. Сафридът тази година е в изобилие по таляните, доволни сме от улова. В момента има страхотна индикация за паламуд. Това са пасажни риби, те преминават и заминават по нашето крайбрежие, никой няма вина, че сафридът не е минал, Гълфстрийът кара със себе си рибите. Вече няма  замърсяване, което гони рибата, защото я няма икономиката от преди 40 години. На много места има изградени пречиствателни станции. Попчета няма, защото няма рибари. Преди много години от нашето пристанище тръгваха сутрин 50 лодки. Всяка от тях хващаше по 5 кг риба, по 250-300 кг на обяд излизаха на кея. Сега сутрин тръгват пет лодки, как искаме да има риба.

-       Този поминък заминава ли си?

-       Ето, говорим за рибарите в минало време, не говорим за тях в настоящето. Много от хората вадят риба за удоволствие, младите хора дърпат към компютрите, а не към истинската работа. Риба има, няма кой да я лови, няма флот, въпреки че имаме 3 600 регистрирани кораби.
Автор: Силвия Шатърова