БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ (1989-2014)

Или за истинското и имитираното дисидентство

Д-р Георги Чалдъков

      В онзи късен есенен следобед много българи много възсторжено посрещнаха събитието, станало на 10 ноември 1989 г. в централата на БКП в София – и повярваха, че  комунизмът напуска България. Надеждата им организира митинги в София, Пловдив, Русе и други градове. На 21 ноември 1989 г. – и в  Бургас. Привечер на площад „Св. Св. Кирил и Методий” – изправени между катедралата и училището – повече от 10 000 бургазлии пееха и скандираха за настъпващата свобода. В началото всички присъстващи се обърнаха към храма, коленичиха и така почетоха паметта на жертвите на комунизма. Великият художник Георги Баев* императивно  поиска точка първа да отпадне от Конституцията на България, защото тя узаконява тоталната тирания на БКП над страната ни.  А La Liberta на Джорджо Габер продължаваше да оглася площада, промъкваше се по улиците и заедно с хората се прибираше в къщите. И в душите им. Където тя – Свободата – се изгражда и руши (Христо Фотев).

Ноември 2014 г., в този  късен есенен следобед много българи много тревожно коментират българската демокрация. И вече не вярват, че комунизмът си е отишал – СДС (Сергей Димитриевич Станишев) и Георги Пирински в Брюксел, президент Георги Първанов в Народното събрание, МК-Пръмова – в правителството, Ирина Бокова в Женева, Иван Костов –  „управлява рискове“, президентът Росен Плевнелиев имитири дисидентство…

Ентусиазъм, надежди, митинги и особено La Liberta остават  романтични спомени от първите дни на българската демокрация. Все пак, the first cut is the deepest, както пее Род Стюарт – първата любов, първата свобода не се забравят.

Послепис                                                                                                                                   

Д-р Димо Станчев – психиатър и психотерапевт – даде изумителния пример за „освободените” мечки в парка край град Белица: „Те всъщност стоят близо една до друга, не смеят да отидат към гората, която не познават, и възпроизвеждат наученото: кълбо напред, кълбо назад и танц на два крака – да се оползотвори свободата е изключително трудно”. Все пак първите мечки, дошли през 2000 г. в Белица, вече ходят в гората, но продължават да танцуват на два крака. Животните не могат да имитират Свобода.

_________________________________________________________________

* Константин Павлов, Георги Баев, Христо Фотев, Стефан Цанев от едната страна, Стефан Данаилов, Любомир  Левчев, Недялко Йорданов… – от другата. Все надарени с творчески талант българи. Колко унизително обаче е разминаването на йерархията на ценности на едните и другите. Ден преди бургаския демократичен митинг, на комунистическия на същия площад, Недялко Йорданов пригласяше на другаря си Жишев – комунистическият Цербер в Бургаски окръг. След това пригласянето му продължи с кандидата за президент и президента Георги Първанов, министър-председателя Бойко Борисов и с други „политици на годините“. Преди  няколко години „със 100  каба гайди Първанов посрещна 400  гости” по случай  50-ия си рожден ден. В „Речник на чуждите думи в българския език” пише: каба (тур. кaba) – пълен, но отпуснат; неиздръжлив, нетраен.  Тогава написах „Сто каба интелектуалци“. Те обаче се оказаха доста издръжливи и трайни – традиционна хронична болест на български интелектуалци, от която не знам кога ще се излекуваме. А там може би е отговорът на въпроса „Кога българската демокрация ще станe истинска демокрация?“

Двадесет и пет години не стигат – времето е все още тяхно. На имитираното дисидентство.