Алекс Алексиев: Турците се изправиха срещу ислямизма

Фокус: Г-н Алексиев, следите ли събитията в Турция?
Алекс Алексиев: Разбира се. Първо като българин, и второ – като човек, който се интересува и анализира Турция от 30 години.
Фокус: И така, какво става там?
Алекс Алексиев: Това, което става, е един масов протест срещу опитите на ислямисткото правителство на Ердоган да върне Турция в Средновековието.
Фокус: Това не е ли силно казано? Какво значи Средновековието?
Алекс Алексиев: Средновековието значи религиозна диктатура под демократична маска, значи шериат, значи обскурантизъм и норми, които са диаметрално противоположни на модерните нрави и общопризнатите права на човека. Да ви дам един пример. Три дни преди протестите в Гези Парк да започнат на 28 май, 200 младежи организираха kiss-in в една от станциите на метрото в Анкара. Защо? Защото администрацията на метрото видяла една двойка да се целуват, което било забранено, и ги предупредили – да се “държат морално”. За ислямистите, които в момента са на власт, целуването е сексуален акт, забранен от исляма. И тези младежи, които мирно се целуваха, бяха нападнати от група ислямисти с ножове. Ето това е средновековен обскурантизъм. Интересно е, че същите тези фанатици ни най-малко не се интересуват от това, че от идването на власт на Ердоган, епидемията от “honor killings” (бел.ред. – убийства в името на честта) в неговия електорат се е увеличила 14 пъти, от 66 убийства в 2002-а г. до 953 – в 2009-а г.
Фокус: Едно демократично избрано правителство няма ли право да прокарва програмата си? AKP (Партията на справедливостта и развитието) беше избрана с близо 50% от вота.
Алекс Алексиев: Това е вярно, но никъде в предизборната програма на AKP не пишеше че ще забраняват на хората да се целуват и да пият бира. И това е най-малкото. В момента в Турция стотина журналисти, три пъти повече висши военни и хиляда студенти гният в затвора с години без присъда, по абсолютно скалъпени обвинения за “тероризъм.” Турция отдавна не е правова държава и е срамота, че и Европа, и Америка, се правят на слепи и глухонеми по въпроса. Няма и свобода на словото в повечето медии, или са в ръцете на правителството, или са уплашени от Ердоган дотам, че се самоцензурират. В разгара на кървавото потискане на протестите миналия петък, CNN Тurк излъчваше кулинарно шоу. Ето защо, социалните мрежи и туитър бяха почти единственият начин за протестиращите да се информират и да поддържат връзка. Което накара Ердоган да обяви туитър за “заплаха за обществото”. Може да ви звучи смешно, но в момента 29 младежи са арестувани в Измир, поради това че са изпращали съобщения по туитър.
Фокус: Кои са протестиращите и какво биха могли да постигнат?
Алекс Алексиев: Едно нещо, което вече са постигнали, без съмнение, е да развенчаят мита, че Турция под управлението на Ердоган е успяла да постигне една исторически сполучлива амалгама от ислям и демокрация, нещо, в което много хора в Европа и Щатите искаха да повярват като модел за целия ислямски свят.
Кои са те? Това е тази част на Турция, която е светска, модерна, образована, със съвременен манталитет и огромен потенциал. Тя в никакъв случай не е еднородна политически, етнически или като социална класа. В нея има всякакви хора от аполитични студенти, левичари, анархисти, либертарианци, атеисти, еколози и пр., и се стигне до алеви, кюрди и умерени сунити. Най-вече това са млади хора, които нямат нито обща идеология, нито политика, но това, което ги обединява, е, че всички виждат свободите, на които са свикнали постепенно да изчезват под неумолимата ислямизация на тяхното общество от Ердоган. И, ако погледнете как той реагира на протестиращите, наричайки ги “мародери,” “пияници”,”ръка в ръка с тероризма” и служители на “чуждестранни интереси,” не е чудно че много от тях вече смятат, че това, което той налага в Турция, е религиозен фашизъм.
Фокус: До колко тези протести бяха масови и как ще свършат? Имат ли протестиращите шанс да свалят Ердоган?
Алекс Алексиев: По първия ви въпрос, цифрите са еднозначни. От 50 зелени протестиращи в Гези Парк в първия ден, над един милион турци излязоха на улицата в 67 града от Одрин до Измир и от Истанбул до Анкара и Трабзон. До сега трима са убити, хиляди ранени и три хиляди арестувани. Да не говорим за стотиците хиляди, които биеха тенджерите си по балконите в солидарност с тези на улицата.
Що се отнася до Ердоган, съмнявам се, че той може да бъде свален, тъй като голяма част от турското общество все още го поддържа. Въпреки това, най-големите протести от десетилетия ще имат важни политически и икономически последствия. Независимо от това как свършат протестите, последната седмица промени Турция.
Фокус: Какви политически промени може да очакваме?
Алекс Алексиев: Трудно е да се каже в момента, но безспорно ще има такива. Парламентарната опозиция е слаба и разединена и надали ще съумее да трансформира масовата неприязън към Ердоган в политическа изгода, поне на първо време. По вероятно е да има вътрешно политически борби в AKP. Например, на всички стана ясно че президентът Гюл се диференцира от екстремистките изявления на Ердоган по доста демонстративен начин. Това може да значи че той няма да се оттегли от президентското кресло, в полза на Ердоган така лесно, както се смяташе. Ердоган никога не е крил своята крайна цел да спечели президентските избори през 2014 година, като преди това промени Конституцията и превърне Турция в президентска държава. Така той ще остане на власт още 10 години. След протестите, може да се окаже, че това са сметки без кръчмаря.
Фокус: А икономическите последствия?
Алекс Алексиев: Икономическите реперкусии са не по-малко важни. Всеизвестно е, че голяма част от електоралната подкрепа за Ердоган се дължеше на бързото развитие на икономиката през последните години. Икономическият растеж на Турция през 2010-а и 2011-а от, респективно 9.2% и 8.5%, беше наистина забележителен. Той се дължеше на редица специални обстоятелства, за обяснението на които нямаме място в това интервю. Достатъчно е да се каже, че те вече не съществуват и растежът на БВП падна рязко през 2012 до 2.2% и едва ли ще бъде по-висок през 2013-а. Какво значи това за обикновения турчин при инфлация от 7.3% (март 2013) не е трудно да се види. В същото време, турската икономика страда от редица структурни проблеми, които не вещаят добре за бъдещето.
Не малко от тях са се влошили, под управлението на Ердоган. Вземете например забраната на алкохол. Какво ще стане с нощния живот в Истанбул и редица средиземноморски курорти, които привличат милион туристи, след като им забраняват да сервират алкохол след 10 часа вечерта, не е трудно да се отгатне. По-важен структурен проблем е ниското участие на жените в икономиката. Само 23.5 процента от турските жени работят през 2009 година докато средната цифра за OECD – Организацията за икономическото сътрудничество (в която Турция членува) е 64%. И тази цифра постоянно намалява след идването на AKP на власт през 2002 г. и препоръката на Ердоган – жените да си стоят в къщи и да раждат най-малко три деца. Друг основен проблем е ниското образование и квалификация на турската работна ръка. От тези в активната работна възраст между 25 и 64 години, само 31% имат вторично (гимназиално) образование, докато средната стойност за OECD е 74%. И ситуацията като че ли продължава да се влошава. Тази година 50% от момичетата и 26% от момчетата межди 15 и 19 години нито ходят на училище нито работят. Това не би трябвало никой да учудва, при положение че Ердоган публично говори че половете не са равнопоставени.
Какво означава това за конкурентноспособността на модерната турска икономика, се вижда от данните за процента от high-tech стоки в експорта на индустриални стоки. В Турция той е един нищожен процент 1.93% през 2010-а, докато дори в не особено развитата Българя той е четири пъти по голям (7.91%) . Високият икономически растеж в миналото изглежда непостижим в бъдещето с всички произлизащи от това последствия.
Фокус: И най-накрая, какво значи всичко това за България?
Алекс Алексиев: Ще повторя това, което съм казвал не веднъж на тази тема. Ислямистка Турция представлява огромна заплаха за България, докато светска Турция е наш надежден приятел и съюзник. Да се надяваме че последната ще надделее рано или късно. Събитията през последната седмица ми дават известна доза оптимизъм.