IMG_2671

Подадене, да ти се подава да правиш нещо хубаво – …

ПРОКЪЛНАТИ ЗА ТАЛАНТА И МОРАЛА ИМ

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

Трябва да умеем да прощаваме на хората техния талант.

Андрей Н. Колмогоров

Продене, да ти се подава да правиш нещо хубаво – ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така научих тази думав края на 1960-те години, като лекар в карнобатските села. И досега си мисля, че заедно с „дарба“ и „дарование“ това са най-сполучливите преводи на „талант“ (talanton – древногръцка монета, мярка за тегло).

В нашата богата на таланти страна умеем ли да прощаваме този човешки „грях“?

Парадоксът на таланта гласи: колкото си по-талантлив, толкова си по-унижаван от властта – и от началниците (и колегите) си.Това не се отнася само за българите – парадоксът е библейска, прабългарска, римска, универсална проява на човешката природа.*

Човек е потопен в средата на семейството, училището, университета, професията и обществото. Признанието на подаденето му е съществен фактор за стабилността на неговото съществуване – ментално, емоционално и душевно.Защото „ако искаш да унижиш човека, няма по-жестоко от това да не признаеш постиженията на труда му“ (перифраза от Ф.М. Достоевски).

Липсата на емпатия, апатията е привилегия на бездушниците. Да си безчувственкъм страданието на човека е – в алинеите на морала – престъпно поведение. Под тежестта на подобен дистрес живеятпредимно талантливитеи достойните хора. Като прибавим ибездушието на държавата, някои именно заради това умряха преждевременно. За тях – Светла им памет –  пиша това есе.

Да живееш кратко е трагично, несправедливо, нелепо,ужасно. Отнесено към артистичния талант, означава ипрокълнато. Случвало се е с много големи творци на изкуството– прокълнати поети (poetes maudits): Кръстьо Хаджииванов (22), Александър Вутимски (24), Николай Катранов (24), Христо Смирненски (25), Шандор Петьофи (26),Христо Ботев (27), Пеньо Пенев (29), Димчо Дебелянов(29), Гео Милев (30), СергейЕсенин (30), Пърси Шели (30), Димитър Бояджиев (31), Пейо Яворов (36), Джордж Байрон (36), Артюр Рембо (37), Робърт Бърнс (37), Федерико Гарсия Лорка (38), Иван Коларов (39), Едгар По (40),Александър Блок (40), Ендре Ади (41), Никола Вапцаров (42), Франсоа Вийон (43), ПенчоСлавейков (46), Фридрих Шилер (46), Шарл Бодлер (46),Марина Цветаева (49), Никита Стънеску  (50), Янаки Петров (52), Емил Иванов (53), Емили Дикинсън (56), Аврам Аврамов (61)…

        Прокълнати артисти: режисьорът Методи Андонов (42), Чочо Попйорданов (48),Апостол Карамитев(50), Катя Паскалева (56), Невена Коканова (61)…

      Прокълнати художници: Винсент ван Гог(37), Пол Гоген (54), Стефан Марков (60)…

      Прокълнати музиканти: Джон Ленън (40),Владимир Висоцки(42)…

На14 февруари 1978 г.гениалният цигулар Васко Абаджиев умряна52 години от забрава, глад и изтощение в изоставен железопътен вагон край Хамбург.

„И Антон Горчев умря забравен. Анкетирайте артистите от театър „София“ – написах във варненския вестник „Черно море“ на 24-25 юни 2000 г. Големият артист и човек си отиде едва на 60 години, огорчен от бездушницитеубийци на таланти -, коитослед 1989 г. му отнеха и театъра, и киното.  Така през последните десет години от живота си Антон Горчеве отхвърлен и изоставен от театралното съсловие.„Той не можеше да вирее в жестокия днешен свят. Не можеше да понася простотията и огорченията“ – коментираха след смъртта му негови колеги. Но въпросът „Къде са били те през последните му десет години?“ остава без отговор.

Както и след 27 юли 2002 г., когато умря Христо Фотев. Последните години от живота му (1995-2002) ще продължават да са една от най-тъжните рани в душата на България. И грях на бездушниците– колеги и политици – в нея.**

От 21 май 2016 г., на 55-годишна възраст, големият джаз пианист Васил Пармаков свири в небеснитезали на Рая.“Лакеи сте вие, музикантите…” –беше написал той във Фейсбук, огорчен от съсловието.

На 21 август 2018 г., на 57 години внезапно умря Ивайло Крайчовски – легендарният басист на някогашната група„ФСБ“. Не е ясно, че „Ивайло сам си го причини с алкохола“ – каза колегата му от „ФСБ“ Иван Лечев, който продължи: „от години не поддържам връзка с него“(!?).

И на върха на тази трагичнаканонада – най-младата между тях – Петя Дубарова (17)–самоубийственият й „скок от детството към небето“ беше на 4 декември 1979 г., неразбрана от учителите в англйската гимназия в Бургас. Тогава написах „Талантът се ражда крехък“, но само „Учителско дело“ имаше куража – и морала – да го публикува през 1980 г.

От 56-годишния си стаж в университетската наука добре познавам отвратителната пластика на Парадокса за таланта – сценарият е пълен с цианкалий. Така вместо уважение и грижи, в България продължава войната срещу талантите, от които имат нужда науката, образованието и културата(НОК), но не и държавата и нейните клакьори исурогати, често наричани постмодерни интелектуалци.

Как тогава ще избегнем НОКаутирането на България?

И защонашите талантливи емигранти да севръщат в нея?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Синдром на високите макове. В:Любомъдри читателю. Издателство Морски свят, Варна. Стр. 80-82, 2013.

**Липса на съпричастност. Истината за живота (1995-2002) на Христо Фотев. В:HOMO JANUS. Народопсихология и народопатология не само на българите. Публисета и science-in-fiction. Трето преработено и разширено издание.Издателство Морски свят, Варна.Стр. 150-154, 2018.

Липса на възхищение. Ibid(„на същото място“, в същата книга). Стр. 155-156, 2018.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *