full screen background image
655-402-mf-se-otkaza-ot-formulata-si-za-opredeliane-na-minimalnata

Ще има ли бъдеще платежната сметка за основни операции

 

Въвеждането на платежната сметка за основни операции (ПСОО) е част от общите усилия в ЕС за подобряването и развитието на вътрешния пазар за банковите услуги на дребно. Как банките в България прилагат изискванията за предоставянето й?

Европейският съюз прие Директива 2014/95/ЕС, с която се създаде е регулиран европейски финансов продукт – платежна сметка за основни операции (ПСОО). С това се цели да се създаде възможност за всички потребители в ЕС, да получат достъп до платежна сметка и да се подобри прозрачността и съпоставимостта на банковите такси. По своя характер ПСОО е регулиран продукт лимитирана функционалност и регулирани цени (такси). Според европейския законодател ПСОО следва да предлага безплатно или на приемливи цени пакет от основни банкови операции, да е достъпна до широк кръг от потребители, а те да са ясно и точно информирани както за предимствата, така и за обхвата, ролята и функциите на тази платежна сметка.

Какви са резултатите?

  1. В електронните страници на 17 от проучваните банки се открива самостоятелно обособена информация относно ПСОО, а в 2 от банките не се открива такава информация.
  2. Достъпност на информацията за ПСОО. Установихме, че с две кликвания от основната страница може да се намери информацията само в 3 банки, с 3 в 15 банки, а в една банка, ще ви трябват 4 клика. Констатирахме също, че информацията се открива в специална рубрика и в нарочна информационна брошура (изискването на чл.118, ал.7 от ЗПУПС) в 14 банки, в 3 банки информацията се открива в специална рубрика, но не в информационна брошура, а при 2 банки информация се открива само в Общите условия и/или тарифите на банката.
  3. Пълнота и яснота на описанието на продукта ПСОО. Само при 4 банки информацията е представена съобразно закона и с посочване на предимствата на ПСОО, в т.ч. по-ниските такси или други предимства; в 1 банка информацията е представена съобразно закона, като се сравняват и посочват предимствата и на другите разплащателни сметки, при 11 банки информацията е представена съобразно закона, без изрично посочване на предимствата на ПСОО, а при 3 банки информацията включва само посочване на операциите и/или такси, без предимства и допълнително описание.
  4. Обхват на продукта – включени ли са основните операции. При 10 банки в ПСОО са включени основните операции, съгласно чл.118 от ЗПУПС, а останалите 9 банки са включили и допълнителни услуги, като: възможност за плащане с карта на ПОС, обслужвана от друга банка в ЕС; за теглене с карта на АТМ, обслужвана от друга банка в ЕС; за кредитен превод в евро/друга валута, както и за входящ превод в друга валута.

Проучването „таен клиент“

В 11 банки (57,89%) не се предоставят информационни материали за ПСОО, в 4 разпечатки на информационните материали се предоставят след поискване и само в 4 информационни материали се откриват на видно място в офисите.

В две банки служителите не бяха информирани за предлагане на ПСОО.

При посещенията на всички банки се натъкнахме на едно смущаващо обстоятелство – при зададен въпрос за предлагане на платежна сметка с ниски такси, служителите навсякъде предлагаха различни видове разплащателни сметки, но не и ПСОО. За такава сметка разговор започва едва след директно запитване от страна на Тайния клиент. В много от случаите информацията е ограничена, неизчерпателна и даже неясна. В 2 банки не получихме информация за ПСОО дори след изрично запитване, в 6 предоставиха ограничена информация или се затрудниха да разяснят основните характеристики на ПСОО, а в останалите 11 получихме обща информация относно характеристиките на ПСОО, специфика, условия за откриване и др.

Водеща особеност в търговията е убеждаването на клиентите. Тук се натъкнахме на неочаквана особеност – банковите чиновници по-скоро са склонни да разубеждават клиента относно предимствата на ПСОО, като в някои случаи се изтъква ограниченият характер на тази сметка, допълнителните такси (например при онлайн банкиране, или задължително минимално салдо и др.). Като разубеждаващо потребителя можем да определим поведението на служители в 7 банки, като неутрално в 5 банки и неразубеждаващо (макар и без ентусиазъм) в офисите на 5 банки. В останалите 2 банки, не получихме информация.

Основни изводи

  1. 1. Въвеждането на ПСОО в българската банкова система има формален характер – спазени са основните изисквания за тази сметка съгласно европейското законодателство (Директива 2014/92). ПСОО се прилага съобразно буквата на закона, но липсва духът на европейското законодателство, което разбира ПСОО като платежна сметка, която ще се ползва от възможно най-широк кръг от потребители, а услугите по тази сметка следва да се предоставят безплатно или срещу приемлива такса.
  2. Налице е законодателно отстъпление – към 2016 г. разбирането на българския законодател е било много по-близо до това на европейския законодател – сега действащата нормативна уредба (ЗПУПС, в сила от 06.03.2018 г.) е ограничила обхвата на ПСОО, защото в новия закон ПСОО се разбира единствено като левова сметка, по която могат да се правят разплащания и преводи, но само от и към банки в България.
  3. Приетият нов ЗПУПС има и една положителна страна – категорично задължава банковите институции да провеждат информационна политика за своевременно уведомяване на потребителите за възможността да си открият ПСОО.
  4. Другата добра новина е, че някои банки (9 от 19), независимо от разписаното в закона и указанията на БНБ, или по инерция от предходния период, са оставили възможност чрез ПСОО да се извършват и по-широк кръг от операции. Следва да посочим, че в периода на действие на старите разпоредби (септ. 2016 – март 2018 г.), информационната политика на БНБ и на останалите банки отсъстваше. Сега се презентира сметка, която е практически неефективна и абсолютно неатрактивна.
  5. Банковите чиновници не са адекватно обучени и/или мотивирани да предлагат на потребителите ПСОО. Малко над половината от служителите са в състояние да дадат най-обща информация относно ПСОО, но се натрапва и усещането, че банковите чиновници по-скоро са склонни да разубеждават потребителите относно предимствата на ПСОО, поради което потребителят би срещнал сериозни трудности да осмисли информацията и да бъде убеден, че тази сметка е благоприятна за него.
  6. ПСОО е непопулярна и практически неизползваема банкова платежна сметка както поради ограничения характер на провежданата информационна политика на банките, така и поради нормативно определения от българския законодател ограничен обхват на услугите, включени в ПСОО.
  7. Съществува риск в бъдеще банките лесно да поставят други ограничителни условия (напр. прекомерно високи такси за незадължителните функции към сметка или високо минимално салдо за откриване на сметка), с които да демотивират желаещите да се възползват от изгодата от регулирания финансов продукт.

Пълното проучване можете да прочетете на aktivnipotrebiteli.bg

За проучването:

В проучването са обхванати 19 търговски банки в България, предоставящи платежни услуги на физически лица.  Изследването е базирано на сравнителен анализ на информацията относно ПСОО от интернет страниците на проучваните банки и метода на тайния клиент. То цели да установи: 1) Предлагат ли банките услугата – платежна сметка за основни операции (ПСОО). Познават ли и обучени ли са банковите чиновници да предлагат ПСОО. 2) Достъпна ли е за потребителите информацията относно тази сметка – на електронния сайт и в офисите; как е осигурена достъпност за средния потребител относно данните. 3) Има ли информационни материали, които подробно описват характера и предимствата на ПСОО. 4) Унифицирана ли е терминологията относно ПСОО, използвана от различните банки. 5) Какъв е обхватът на услугата ПСОО и посочват ли се предимствата относно ниски такси или безплатни услуги в обхвата на ПСОО.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *