Неотдавна, по време на годишната среща на външния министър с ръководителите на българските дипломатически представителства, премиерът Румен Радев говори за свят със сфери на влияние, в който има все по-малко ценности и все повече интереси. Освен това дневният ред в този свят бива доминиран най-вече от САЩ, Китай и Русия.

Радев отбеляза още, че при тези обстоятелства предстоят още редица сблъсъци – военни, икономически и технологични за донаместване на сферите на влияние. В момента погледнато глобално има две тенденции на съществуване и функциониране на международните отношения.

Едната е тази, за която говори българският премиер. Исторически тя е по-стара и наистина се характеризира с неустойчивост, напрежение и чести конфликти. Преди Първата световна война международната политика работи именно на принципа на сферите на влияние.

След нейния край е направен опит за изграждане на световен ред, основан на равноправни и партньорски отношения между държавите. Той обаче е несполучлив и следва още една световна война. Едва след нея вече започва задълбочено преосмисляне на международните отношения.

Освен ООН, постепенно се появяват и развиват международни организации като Европейския съюз и НАТО. Чрез тях сферите на влияние са заменени от принципа на многостранните отношения. В тази ситуация няма зависимост на по-малки страни от по-големи.

Има институционална среда, в която решенията се вземат съвместно от всички участници. По този начин неустойчивостта и напрежението намаляват, установява се траен мир и се създават благоприятни условия за интензивно икономическо развитие.

Арестуваха руски блогър, критикувал Путин и войната

Грозят го до 10 години затвор

Ако при сферите на влияние възможност да бъдат активни в международните отношения имат само големите държави, при многостранния модел тази възможност е осигурена за всички. Именно по този начин се изгражда система на международните отношения, която функционира въз основа на предвидимостта и логиката. Просто вече в центъра на международната политика са общите интереси, а не противоречията.

Страните, които участват пълноценно в системата на международните отношения, предпочитат партньорството пред конфликта. Партньорството прави всички печеливши, докато конфликтът винаги е път към застоя и загубите. Необходими са обаче много десетилетия и две световни войни, за да се осъзнае всичко това и то да се превърне във водеща тенденция за съвременните международни отношения.

Многостранният модел се утвърждава в Европа и се използва от САЩ. В момента обаче стилът на Доналд Тръмп представлява известно отстъпление от него. Точно поради това обстоятелство понастоящем изглежда сякаш сферите на влияние може да вземат връх спрямо многостранния модел и отново да се превърнат във водеща тенденция в международните отношения.

От страните, за които Радев говори – САЩ, Китай и Русия, единствено САЩ имат традиция в многостранния модел. Другите две винаги са предпочитали сферите на влияние и винаги външната им политика е имала това разбиране за международните отношения и геополитиката.

Китай се опитва по икономически и технологичен път да си създаде своя сфера на влияние най-вече в Централна Азия. Там страните са били част от бившия СССР и се управляват основно от авторитарни режими. Тези държави трудно биха били част от многостранен модел.

Те комуникират със света не чрез институции, а чрез авторитарните си лидери. Китай е удобен партньор за тях от политическа гледна точка. Те пък са удобни за Китай в икономически план.

Пекин никога няма да постави въпроса за гражданските права, свободата и плурализма в тези страни. Той обаче винаги ще е готов да изсмуква техните ресурси и да им предоставя технологии и потребителски стоки с добавена стойност. Това би означавало икономическа и технологична зависимост. И потенциално може да доведе до една завършена сфера на влияние.

За целта обаче Китай трябва напълно да изтласка Русия и нейното влияние от Централна Азия. Или ако си представим, че сферите на влияние се завърнат като основна геополитическа тенденция, то Китай и Русия ще се намират в състояние на противопоставяне и няма да има как едновременно да определят световния дневен ред.

Те ще са конкуренти за една и съща сфера на влияние. Всъщност такъв регион в света, в който Русия сполучливо да се съревновава с Китай или със САЩ за сфери на влияние, на практика няма. Ако по някакъв начин международните отношения се завърнат към функционирането на принципа на сферите на влияние, световният дневен ред ще се определя единствено от САЩ и Китай.

Освен зависимостта на по-малките от по-големите сферите на влияние означават и непрекъснато противоборство между големите. При това положение международният дневен ред се определя от тях не в координация, а в условията на противопоставяне и напрежение.

Това изцежда ресурсите на големите, а не ги надгражда и развива. Този голям, който не издържи на непрекъснатото състезание, отива в групата на малките и оттам в менюто.

Всъщност вече може да се каже, че Русия е в китайското меню. Пекин придобива природни ресурси от Москва на нереално ниски цени, а руската икономика е все по-зависима от китайските финанси.

Гари Каспаров: Путин няма намерение да сключва мирно споразумение с Украйна

По-вероятно вместо било това да ескалира войната си след парламентарните избори в Москва през септември

Преди да започне пълномащабната война срещу Украйна, Москва опита да си отвори сфера на влияние в Източна Европа. Тогава от Кремъл поискаха изтегляне на НАТО в границите от 1997 г. Това щеше да означава изваждане на източноевропейските страни от многостранния модел и оформянето им отново в сфера на влияние, както във времето преди 1989 г.

Руските напъни се провалиха и Москва реши да се създаде сфера на влияние в Източна Европа чрез пълномащабна война срещу Украйна. Затъването там обаче не беше част от представите на Кремъл.

Получи се така, че Русия хем не е част от многостранния модел, хем няма шанс за създаване на своя сфера на влияние. Де факто това означава, че към нея интерес проявяват единствено страни, които искат да я изсмукват ресурсно. Както вече стана дума това основно е Китай.

САЩ със сигурност няма да излязат от многостранния модел, независимо от стила на Доналд Тръмп. Просто такова действие не кореспондира с американските национални интереси.

Ако приемем, че противопоставянето между САЩ и Китай ще е определящо за състоянието на света оттук нататък, то за Вашингтон е далеч по-приемливо да участва в това противопоставяне със съюзници и партньори, с които споделя общи ценности, отколкото без тях.

Тръмп може и да не споделя точно това разбиране. САЩ обаче се управляват от институционална уредба, която е способна да оценява правилно националните интереси и да произвежда решения съобразно тях.

Ако и САЩ, и България не бяха част от многостранния модел, Доналд Тръмп трудно можеше да се надява на разполагане на американски самолети цистерни в Безмер във връзка с неговата операция срещу Иран. Ето как, макар и да става дума за действия извън евроатлантическата зона, Тръмп все пак може да разчита на съюзните отношения за осигуряване на логистична подкрепа.

По време на форума с ръководителите на българските дипломатически представителства външният министър Велислава Петрова заяви, че ЕС и НАТО са най-благоприятната среда за защита на националните интереси на България. Петрова каза още, че свят на сфери на влияние и преначертаване на граници със сила са неприемливи за нас.

Ако България желае да е на масата, а не в менюто, то тя трябва да е част от многостранния модел и от организациите, чрез които той е установен и обезпечен. Само така можем да сме истински суверенна държава и да имаме своите национални интереси, които да комуникираме и защитаваме заедно с нашите съюзници и партньори.