Първият учебен ден е лесен. Цветя, усмивки, снимки, речи, балони, музика, родители, които снимат, други родители, които снимат родителите, които снимат, и първокласници, които все още не разбират напълно защо около тях се вдига толкова шум.

Истинското училище започва на втория учебен ден.

Тогава цветята ги няма. Директорът вече не държи реч. Камерите са си тръгнали. В двора не звучи музика, а някой за първи път пита:

– Госпожо, това трябваше ли да го носим днес?

Особено сериозна е подготовката на първокласника. Тя обикновено започва доста преди самия първокласник да разбере, че предстои нещо важно.

Раница – избрана. Несесер – избран. Моливи – подострени. Тетрадки – купени. Етикети – залепени. Подвързии – сложени. Бутилка за вода – проверена. Кутия за храна – приготвена. Дрехите за първия ден – определени след семейно съвещание, което по сложност понякога напомня заседание на Министерския съвет.

Някъде между всичко това стои самият бъдещ ученик и вероятно се пита дали училището наистина изисква чак такова уважение.

Но днешният първокласник живее в свят на техника, за която неговите баба и дядо не са могли дори да мечтаят.

Някои деца още от първи клас имат смарт часовник, обикновено за спокойствие на родителите. Други, макар и малко, имат телефон, трети нямат нито едно от двете – и това е напълно нормално. На седем години смартфонът все още не е задължителна част от ученическата униформа, но дори и да нямат те знаят как да си служат с него, защото са вземали този на своите родители

Моливът обаче продължава да бъде.

Само няколко години по-късно картината вече е друга.

В прогимназията и гимназията смартфонът практически се е превърнал в постоянен спътник. Към него се добавят безжичните слушалки, смарт часовникът, смарт гривната, таблетът и всякакви други устройства, за които технологичната индустрия успее да убеди човечеството, че непременно трябва да носи със себе си.

Обновена

Над 700 000 ученици прекрачват училищния праг

Над 55 000 от тях са първокласници

И някъде по пътя техниката престава да бъде само техника.

Телефонът вече може да показва не само колко е часът, а какво е домашното. Вече е важно и кой какъв телефон има и тогава започва състезанието – кой е с по-нов модел, кой е с по-скъп, чии слушалки са „истинските“, чий часовник е от престижната марка и кой вече носи миналогодишна техника, което в определена ученическа възраст вероятно се възприема почти като археологическа находка.

Технологичната надпревара лесно се слива с модната.

Маратонките вече могат да имат социален статус. Худито – също. Раницата вече не е просто раница, а има своя марка. При по-големите ученици телефонът, часовникът, слушалките и дрехите понякога образуват цял каталог на семейната покупателна способност.

А състезанието започва все по-рано.

Това, разбира се, не са го измислили децата. Те просто много бързо усвояват света, който възрастните са построили около тях – свят, в който рекламата непрекъснато обяснява, че следващият модел ще ни направи малко по-щастливи, а социалните мрежи услужливо показват кой вече го притежава.

Самият смартфон в училище е странно същество. Той е едновременно енциклопедия, речник, калкулатор, фотоапарат, библиотека и средство за връзка. И едновременно с това е игра, чат, социална мрежа и вероятно най-съвършеният уред за отвличане на вниманието, който човечеството досега е успяло да произведе.

А социалните мрежи създадоха още едно училище.

Само че там няма директор, няма звънец и няма последен час.

Там съучениците продължават да бъдат съученици и вечерта. Снимката от междучасието може да стане по-важна от самото междучасие. Един коментар може да бъде забравен след пет минути от този, който го е написал, и помнен с години от този, за когото е написан.

Някога детето можеше да се прибере вкъщи и поне временно да остави училищния свят зад входната врата.

Днес класът може да го последва в телефона.

И точно тук училището има една стара, но все по-важна задача – поне за няколко часа да направи така, че моделът на телефона и цената на обувките да бъдат по-маловажни от човека, който ги носи. Но дали ще успее?

ЕK ще представи проектозакон за ограничения на социалните мрежи за деца под 15 г.

Не става ясно по какъв начин ще бъде проверявана възрастта на потребителите

Смарт часовникът реши един от големите проблеми на родителството – вече може във всеки момент да се установи къде е детето.

И създаде нов проблем – вече може във всеки момент да се установи къде е детето.

Защото изкушението да провериш дали малкият човек е в класната стая, в двора или подозрително близо до оградата е голямо. А училището е и първото място, където детето постепенно трябва да разбере, че може да съществува няколко часа без непрекъсната връзка с домашния команден център.

Напоследък в класната стая влиза най-новият ученик – Изкуственият интелект.

Той няма раница, не закъснява и никога не казва, че кучето му е изяло домашното. Напротив – може сам да напише домашното. Може да реши задачата, да направи преразказа, да предложи план за съчинението, да обясни химичната реакция, да преведе текста и да разкаже защо Римската империя е западнала.

Понякога дори правилно.

Това „понякога“ е важно.

Изкуственият интелект може да бъде великолепен помощник на ученика. Може да обясни неразбран урок по втори начин, после по трети. Може да създаде упражнения, да посочи грешка, да помогне при изучаването на чужд език или да покаже откъде да започне търсенето на информация.

Но може да направи и нещо далеч по-лесно – да мисли вместо ученика.

И тогава възниква малко парадоксална ситуация. Ученикът получава шестица за прекрасно написан текст, учителят е доволен, родителите са горди, а този, който действително е свършил най-много работа, няма бележник.

В САЩ обсъждат държавен контрол върху изкуствения интелект

Сенатът на САЩ обсъжда нови правила за безопасността на AI

Затова големият въпрос пред училището вече не е дали да допусне изкуствения интелект. Той е допуснат. Намира се в телефона и чака.

Въпросът е как детето да бъде научено да го използва като инструмент, без да му предостави собственото си любопитство, усилие и способност да мисли.

Защото калкулаторът не премахна математиката. Интернет не премахна необходимостта да знаем. И изкуственият интелект не би трябвало да премахне необходимостта да разбираме.

А след всички тези технологии идва часът по физическо.

Там човешката цивилизация внезапно се връща към основите.

Има топка. Има врата. Има кош. Има постелка. Понякога има въже. В по-старите физкултурни салони все още може да дебне и легендарната коза, пред която поколения ученици са изпитвали чувства, вариращи от спортна амбиция до чист екзистенциален ужас.

Физическото възпитание е необходимо точно защото детството става все по-заседнало. След часовете пред екран движението не е досадно допълнение към образованието, а част от него. Децата трябва да тичат, да играят, да развиват координация и да разберат, че физическото усилие може да носи удоволствие.

Но физическото не бива да бъде и изпитание по оцеляване.

Децата имат различна подготовка, различно телосложение и различни възможности. Нужни са загряване, постепенно натоварване, подходяща екипировка и малко здрав разум. Една лошо организирана игра, мокър под или опит неподготвено дете да изпълни упражнение, за което очевидно не е готово, може бързо да превърне часа по физическо в практически урок по травматология.

И все пак може би точно там се крие хубавият финал на втория учебен ден.

Детето се прибира. Раницата вече не изглежда съвсем нова. Някъде е изчезнал един молив. В телефона чакат съобщения. Смарт часовникът е отчел крачките. В социалната мрежа вече има снимки. Изкуственият интелект е готов услужливо да помогне с домашното.

А утре всичко започва отново.

Защото училището никога не е било само място, където децата учат математика, история и правопис. Там те постепенно се учат да бъдат сред други хора, да губят, да печелят, да се сравняват и – дано – да престанат да се сравняват, да използват новото, без да стават зависими от него, да мислят сами и понякога просто да ритнат една топка.

Първият учебен ден е празникът.

На втория започва образованието.

И поне засега има едно сигурно доказателство, че човекът все още не е напълно заменен от технологиите:

Изкуственият интелект може да ти напише домашното, но не може да пробяга осемстотинте метра вместо теб.

Образователният министър обяви кои са най-големите дефекти в училище

Системата така се е напаснала, че убива любопитството във всяко дете, предупреди той