Депутатите разгледаха на първо гласуване четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Два са с вносители от Министерски съвет и два на съпредседателя на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“ Божидар Божанов и група народни представители.
Народните представители обаче приеха само тези законопроекти, които са с вносители от Министерски съвет. Те минаха с гласовете на „Прогресивна България“ – 126 гласа „За“.
Законопроектите на Министерски съвет предлагат промени поради необходимоспа от транспониране на Директива (ЕС) 2024/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа, което пряко касае работата на чужденците с Единно разрешение за пребиваване и работа в България. Част от предложенията са свързани с целта да отразят в Закона за МВР изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1356 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните грацнии. Законопроектът предлага промени в граничния и административния контрол на чужденците, пребиваващи на територията на страната във връзка с пълноправното членство на Република България в Шенгенското пространство.
Целта на приемане на законопроектите е да се отразят изискванията на правото на ЕС като се улесни законната трудова миграция, ограничи се рискът от трудова експлоатация, като се избегне възможноспа от започване на наказателна процедура сращу Република България за неотразяване на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233 в националното законодателство.
Важна цел, която се поставя със законопроектите на Министерски съвет е да се уреди изискваната от Директива (ЕС) 2024/1233 възможност за регистрация като безработен на гражданина на трета държава с Единно разрешение, когато трудовото му правоотношение се прекрати и е работил поне 6 месеца при работодателя, като това може да настъпи и порано, ако има данни за нарушения на трудовото законодателство от този работодател. друга важна за практиката цел е въвеждането на процедура за смяна на длъжноспа след 6 месеца работа, кото може да се инициира от работодателя или от самия чужденец.
Предвижда се да бъде създадена правна възможност за издаване на служебни паспорти на деца на служители без дипломатически ранг на задгранична работа до 25годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си (средно или висше) в приемащата държава. Към настоящия момент липсва правно основание за издаване на служебни паспорти на тази категория лица.
Същевременно в аналогична хипотеза децата на служители с дипломатически ранг имат право да получат дипломатически паспорт. Нормативната уредба създава условия за неравнопоставеност и неравно третиране на тази категория лица. Това води до негативни последствия, несигурност и редица затруднения, особено в случаите, когато навършилите пълнолетие деца все още не са завършили средно образование и се налага да кандидатстват за виза за страната, в която пребивават с родителите си.
Ще бъде улеснена и процедурата по издаване на временни паспорти на задържани, арестувани или осъдени, когато издаването се извършва по молба на компетентните местни власти. В тези случаи задължението за събиране на биометрични данни ще отпадне, тьй като тези лица на практика не могат да ходят лично в консулската служба по обективни причини. Издаването и сега се извършва след сканиране на снимката и подписа на лицето, както са приложени от местните власти към молбата за издаване на документ за пътуване.
Законопроектите на Божидар Божанов, които не бяха приети от пленарната зала на Народното събрание предвиждат облекчаване на привличането на чужденци с премахване на задължението да имат осигурен адрес преди пристигане – на държавата ѝ е нужно да може да намери чужденците, и ще прави това на работното им място, а не на фиктивни адреси, които се ползват само за да бъде удовлетворено бюрократичното изискване.
Облекчаване на режима за привличане на научни работници с повишаване на срока на разрешението за пребиваване, включването им в здравноосигурителната система и в електронната система за разрешителни за пребиваване
Облекчаване на преминаването от режим на „временна закрила“ (какъвто режим беше въведен за украинските бежанци) към режими на продължително пребиваване, с цел по-лесна интеграция на пазара на труда. Намаляване на бюрокрацията и поставяне на фиксиран срок за разглеждане в някои случаи при т. нар. синя карта за привличане на висококвалифицирани работници.
