Десетки товарни контейнери, сред които и такива с химикали, киселини и литиево-йонни батерии, плават в Черно море, след като контейнеровозът CONTSHIP JET беше атакуван с три дрона край нос Калиакра и впоследствие потъна. Въпреки опасенията за евентуално замърсяване на морската вода и българското крайбрежие, досегашните изследвания не показват превишения на допустимите стойности на наблюдаваните замърсители, съобщи БНТ.

От началото на инцидентите с плавателни съдове в Черно море Басейнова дирекция извършва засилен мониторинг на морските води по разпореждане на Министерството на околната среда и водите. Последните проби са взети от районите на Дуранкулак, Шабла и Калиакра, както и от две точки по Южното Черноморие.

„Към момента от началото на този мониторинг не отчитаме превишения по нито един от показателите, които сме заложили, а именно тежки метали, физико-химични елементи за качество и нефтопродукти“, заяви директорът на Басейнова дирекция Явор Димитров.

Единственото установено отклонение е в района на Созопол, където е регистрирано повишено съдържание на амониев азот. Според Димитров обаче няма основания то да бъде свързано пряко с инцидентите с корабите.

Основните опасения на специалистите са свързани с възможността част от превозваните опасни вещества да попаднат в морската вода при нарушаване на целостта на контейнерите.

Литиево-йонните батерии например съдържат електролити и други химически съединения, които при контакт с вода могат да предизвикат химически реакции и отделяне на опасни вещества. В зависимост от вида и количеството им киселините и останалите химикали също могат да причинят локално замърсяване и да окажат неблагоприятно въздействие върху морските организми.

Опасността не се ограничава само до плаващите контейнери. При потъването им на морското дъно корозионното въздействие на солената вода постепенно може да разруши металните им стени и да доведе до изтичане на съдържанието им.

„Морската вода е силно корозионна и ако такъв контейнер потъне на дъното, се очаква след известно време той да корозира и да има някакви пропуски във водите“, обясни Димитров.

Той подчерта, че институциите разполагат с възможност за интензивен мониторинг по цялото крайбрежие, като при необходимост могат да бъдат добавени нови пунктове за наблюдение и допълнителни показатели за изследване.

Според моделиранията на Висшето военноморско училище във Варна плаващите предмети следват основното морско течение от север на юг покрай българското крайбрежие. Това обаче не означава непременно, че контейнерите ще достигнат до брега, тъй като движението им зависи и от ветровете, вълнението и конкретните метеорологични условия.

Институциите следят и за евентуално изтичане на корабно гориво от потъналите плавателни съдове.

По думите на Димитров, ако използваното гориво е газьол, рискът от трайно замърсяване е сравнително по-малък, тъй като по-леките му компоненти се изпаряват относително бързо. Въздействието обаче зависи от количеството на разлива, а по-тежките фракции могат да образуват нефтен филм върху морската повърхност.

До момента подобно замърсяване не е установено в нито един от наблюдаваните пунктове.

Допълнително успокоение дават и изготвените от Националния институт по метеорология и хидрология модели за разпространението на евентуални нефтени разливи.

„Моделите показват, че засега при тази метеорологична обстановка няма опасност за достигане на евентуален разлив до брега„, посочи директорът на Басейнова дирекция.

За вземането на проби институциите използват и плавателен съд, предоставен от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, който позволява изследване на морските води на разстояние до една морска миля от брега.

Окончателните резултати от последните проби се очакват най-рано в понеделник. Мониторингът ще продължи и през следващите дни, като от Басейнова дирекция уверяват, че е създадена необходимата организация за реакция при установяване на замърсяване.

Разкриха какво е превозвал потъналият товарен кораб край нос Калиакра

Горивото на кораба се е оказало леко – газьол