Уроци от САЩ

        Д-р Георги Н. Чалдъков

На 31 август 1837 г. трансценденталният философ, есеист и поет Ралф Уолдо Емерсън изнася лекцията  The American Scholar  (Американският учен) пред Философското дружество Phi Beta Kappa (ΦΒΚ, Philosophia Biou Kybernētēs – „Мъдростта е водач в живота“) в Харвардския колеж в Кеймбридж, щата Масачузетс. Лекцията е възхвала на индивидуализма, на учения като Man thinking (Мислещ човек) и на концепцията One man is a society. Посетена е от повече от 100 студенти и учени.* И е смятана за Декларация за интелектуалната независимост на САЩ.

Емерсън прави нещо дръзко за времето си – той настоява, че истинската мисъл започва едва когато човек престане да се опира на авторитети и се осмели да мисли със собствения си ум – напомня за Sapere aude, мото на  европейското Просвещение, написано в едно от есетата на философа Именуел Кант. Това превръща есето на Емерсън в духовно-интелектуален призив с ритъм, който не описва, а призовава. Не анализира, а утвърждава. Не моли, а изисква, учейки ни, че:

• Доверието в собствената интуиция е „първичният акт“ на всяка творческа личност.
• Геният е просто човек, който казва на глас това, което всички усещат, но не смеят да изрекат.
• Истинската независимост е вътрешна, а не социална или институционална.

Затова то се счита за интелектуален аналог на „Декларацията за независимост“ на Щатите, приета на 4 юли,1776 г.

Както в лекцията си, така и в есето (1841) Self-Reliance  (Самоувереност), Емерсън насърчава американците да се освободят от „железния похлупак“ (from under its iron lids) на европейското влияние и да създадат нова, американска култура. 185 години след тово знаменито  есе, американците обаче прекалиха с техния индивидуализъм и някой нов Емерсън ще напише есето Self-Fishness (Егоизъм), изолационизъм, нарцисизъм и тарифокрация при решаване (и създаване) на глобални проблеми.

„И става безпощадно ясно“, че е крайно време за възстановяване на европейската култура от американското влияние.

            Важнослов: Имануел Кант използва Sapere aude за мото на есето си “Отговор на въпроса: Какво е Просвещение?” Ето част от него: „Sapеre aude! Имай смелост да си служиш със собствения разсъдък! – това е девизът на Просвещението. Мързел и малодушие са причините, поради които една толкова голяма част от хората остават все пак охотно през целия си живот непълнолетни; ето защо е толкова лесно те да бъдат зависими от другите, които се самообявят за техни опекуни“ – написано на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Големият смисъл на Sapere aude са думи на поета Хораций,  означаващи „Дерзай да бъдеш мъдър“, да знаеш, да си независим, да не оставаш непълнолетен, незрял – да имаш куража да изричаш мислите и разбиранията си публично. Примерно така:

            Уважение за Щатският Президент Тръмп, срам за българските депутати

Президенската администрация на Доналд Тръмп изпратени Меморандума до посолствата по цялия свят, визовите им служители „да имат предвид здравето и болестите на кандидатите“, особено  дали имат затлъстяване – един от големите рискови фактори за сърдечнометаболитни, невродегенеративни и други болести, изискващи милиарди долара за лечение и преждивремено пенсиониране.

Повечето от българските депутати са с наднормено телесно тегло или са затлъстяли. Преди векове Диоген е казал: „Аз съм гражданин на света”. От 1980-те години Homo obesus (затлъстялият човек) повтаря тези думи на древния гръцки философ. Един от показателите за затлъстяване е индекс на телесната маса (body mass index, BMI) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m²) – когато резултатът е над 30, човек е затлъстял, тоест може да стане депутат; ето две здравословни визитки за него:

Тегло на депутата и стойности на BMI (kg/m²)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Поднормено    16 – 18
Нормално        18 – 25
Наднормено    25 – 30
Средно затлъстяване 30 – 35
Тежко затлъстяване    35 – 40
Много тежко затлъстяване над 40
_________________________________________

Локализация на мастната тъкан на депутат: варианти+
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
СОЗО**         слаб отвън, затлъстял отвътре
СОСО*****    слаб отвън, слаб отвътре
ЗОЗО*          затлъстял отвън, затлъстял отвътре
ЗОСО***       затлъстял отвън, слаб отвътре
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
+ Броят на звездичките означава качество на здравето. Следователно, бъдете СОСО!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Необразованите и социално слабите жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света – средният BMI на американците е около 28. Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат: “These are fat times in politics”, “The politics of fat”, “Fat tax”, „How obesity threatens America’s future?”.

Не съм чул председател на БАН, ректор на университет, политик  или журналист да е запитал: „Как затлъстяването влияе на бъдещето на България?” и „Толкова дебели ли са някои депутати?”.
В България има адипобиология и адипофармакология, но няма адипополитика и адипоикономика. Има дебели политици, които не обръщат внимание на Homo obesus Bulgaricus, включително на деца със затлъстяване, диабет и хипертония. Нито на учените, работещи в сърдечнометаболитната адипобиология. И всичко това, в лицето на повече от много тревожната статистика: По данни на НСИ  през 2024 г. са се споминали 100 736 човека, раделено на 365, ужас, получава се 276 споминали се дневно, повече от 50% от тях – от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти.

Надявам се SOS за Homo obesus Bulgaricus да се чуе и от българските политици и те да започнат да сътрудничат на учените – финансово и организационно.

Също така политиците да прочетат притчата за инсулина и неговите рецептори:

Когато рецепторите за инсулин са скрити под клетъчната мембрана, обвиваща клетката, инсулин циркулира в кръвта (във високи количества), но той не може да прояви един от главните си ефекти – нахраване на клетките и поддържане на кръвната захар в нормални стойности – настъпва захарен диабет тип 2. Тази регулация, принесена в политиката, означава захарен диабет тип 45+36. Екранирайте новите хора, те знаят как се профилактира и лекува политическия диабет – стига в обществената кръв да има високи количества на образовани избиратели, които да ги разпознаят и гласуват за тях. И така изборите най-после да постигнат един от главните си ефекти – избирането на поне 121 умни-и-морални депутати.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Този брой е поне десет пъти по-голям от посетителите на лекциите на Артур Шопенхауер в Универ­ситета в Берлин, където повечето студенти предпочитали лекциите на Хегел. Понякога Айнщайн е изнасял лекции на 4–5 студенти. Уникален лектор обаче остава Исак Нютон – той продължавал да говори и когато всички студенти са напуснали аудиторията. Вероятно затова Ралф Емерсън е каз­вал, че „да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран“.