Д-р Георги Н. Чалдъков
Като прочетах, че „боеве в октагона“ се провели на 14 юни, неделя вечер, на Южната морава пред Белия дом, организирани от президент Тръмп по случай 4 юли, 250-ия рожден ден на САЩ, си спомних за британската група „Сълзи за страхове“ (Tears for Fears)*, която – през 1980-те години – пееше „Всеки иска да управлява света“ (Everybody wants to rule the world) и „Това е свят на лудите, лудите, лудите“ (It’s a Mad’s Mad’s Mad’s World) – и на „хищниците – държави, които действат със скорост, решителност и стратегическа безпощадност….
В епохата на Тръмп, по всичко личи, че Америка ще продължава да държи бъдещето“. – написа главната редакторка на вестник, изглеждащ патриотично. В друг вестник един ерудиран доцент написа коментар, озаглавен „Историята потърси Доналд Тръмп“.
За голямо съжаление няма го вече Константин Павлов пак да напише „Слевеите пеят“, както през 1957-ма – каква възхитителна смелост!:
О, колко много славеи!…
Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ми каже истината.
Страшната! – боевете в октагона са първото професионално спортно събитие, организирано в президентската резиденция на САЩ. „Най-великото шоу на Земята“, каза Тръмп. Присъстваха около 100 хиляди запалянковци на президента. Централната постройка, наричана „Нокът“, тежка колкото 120 слона (общо 600 тона), е метална конструкция, висока 27 метра, извисяващя се над октагона (осмоъгълник, ограден с метална мрежа), където се провеждат безмилостните двубоии.
Това беше и част от честването на 80-ия рожден ден на 45-ия и 47-ия президент на САЩ Доналд Джон Тръмп –14 юни.
„Какво, по дяволите, правим?“– възмути се Джо Роугън, американски коментатор на „боевете в октагона“и бивш телевизионен водещ, световно известен с подкаста си The Joe Rogan Experience, който е един от най‑слушаните в света.
В тази „страшна вампирщина, в която вече никой не говори за любов“, Деян Донков написа „автоироничната комедийна драма“ „Любовъртеж“ (Lovertigo), на която е и режисьор. Премиерата е на 2 юли, когато заедно с чаровната си приятелка Анна Кошко, ще „отворят сърцати си“ и тези на публиката в театъра на Пазарджик. И сега ли, като за „Последният час на Мерлин Монро“, българските оценители ще бъдат политкоректни, защото Анна Кошко е рускиня?!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието „Сълзи за страхове“ е вдъхновено от концепцията за лечение с викане. Роналд, един от певците на „Сълзите“, е силно повлиян от книгата на Артър Янов „Първият вик“ (може и от картината „Викът“ на Едвард Мунк от неговата серия „Сцени от живота“). В началото на 1970-те години Артър Янов разработва терапевтичен метод, който насърчава пациенти с потиснати емоции да изкрещят болката си, докато преживяват отново най-тревожните си спомени, като по този начин им помага да се освободят от негативните си чувства.
