През август, по искане на Финландия, шведското правителство изпрати изтребители и военен кораб, които да подпомогнат патрулирането на източното въздушно пространство на Финландия и Финския залив с цел противодействие на руски навлизания във въздушното пространство и на дронове, отклоняващи се от курса си по време на украински операции. От особено значение е, че шведските военни сили и средства бяха поставени под финландско командване и действаха съгласно финландските правила за употреба на сила. Това е най-новият пример за качествения скок, който Финландия и Швеция — двете най-нови членки на НАТО — постигнаха в координацията на отбранителните си дейности. Това пише Мати Песу за Foreign Affairs.

„През последните четири години скандинавските държави значително разшириха регионалното си сътрудничество. Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция вече разполагат с нова дългосрочна отбранителна стратегия, трансграничен коридор за придвижване на военни сили, редовни съвместни учения и безпрецедентно висока степен на интеграция на командните структури. На практика тези правителства изграждат собствен регионален клъстер за възпиране: група от държави със сходни възгледи, които задълбочават военното си сътрудничество, за да засилят възпиращия потенциал и, ако се наложи, да гарантират по-широката колективна отбрана на НАТО.

Скандинавският модел дава представа за адаптивните решения, които биха могли да помогнат на НАТО да запази своята устойчивост в несигурни времена. Апетитът на Москва към поемане на рискове нараства; военното ѝ превъоръжаване и ескалиращите атаки срещу европейска инфраструктура показват, че Русия представлява дългосрочна заплаха за Алианса. Същевременно администрацията на Тръмп настоява европейските съюзници да поемат основната отговорност за отбраната на континента. Следователно европейците трябва да възпират една все по-опасна Русия с по-малка американска подкрепа.

За да укрепят възпиращия си потенциал и отбранителните си способности, държавите членки по разширения източен фланг на НАТО — и по-специално в Балтийския и Черноморския регион — трябва да изградят собствени регионални клъстери и да развият гъста мрежа от двустранни и „минилатерални“ партньорства със съседните на тях държави. Регионализацията продължава да бъде тема табу за повечето политически ръководители на Алианса. В крайна сметка НАТО е съюз за колективна отбрана, основан на принципа за неделимост на сигурността. Регионалните инициативи на военно равнище обаче едновременно ще повишат ефективността на НАТО и ще допринесат за реализирането на американската визия за съюз, в който Европа играе по-голяма роля.

Следователно клъстерите за възпиране по скандинавски модел са решение, от което печелят всички. Същевременно с непоследователния си, а понякога и агресивен подход към Гренландия и Северния Атлантик Вашингтон рискува да подкопае позициите именно на съюзниците, които изпълняват това, което самият той очаква от тях. Съединените щати трябва да използват наскоро подписаното споразумение за Гренландия като възможност за ново начало — да подкрепят скандинавските отбранителни инициативи и да създадат стимули и за останалите съюзници да последват този пример.

Брак по сметка

Сътрудничеството в областта на отбраната между скандинавските държави придобива сегашната си институционална форма през 2009 г., когато бюджетните ограничения в условията на рецесия подтикват петте държави в региона да преосмислят своите отбранителни ангажименти. Финландия и Швеция се присъединяват към членовете на НАТО Дания, Исландия и Норвегия в създаването на Организацията за сътрудничество в областта на отбраната на скандинавските страни (NORDEFCO), като основната им цел е да намалят разходите за военни доставки и придобиване на въоръжение. NORDEFCO постига някои ранни успехи, сред които съвместни тренировъчни полети на военновъздушните сили през въздушното пространство на Северна Финландия, Норвегия и Швеция, където въздушният трафик е сравнително слаб. Тъй като обаче организацията обединяваше държави членки на НАТО и държави извън Алианса, бюрократичните пречки и сравнително благоприятната среда за сигурност бързо отслабиха инерцията на съвместните инициативи за придобиване на въоръжение.

Едва след руското нахлуване в Украйна през 2014 г. някои от скандинавските държави започват да възприемат сътрудничеството като императив за сигурността, а не просто като начин за спестяване на средства. Финландия и Швеция създават военно партньорство без ограничения, което включва и съвместно планиране на действия при война. Норвегия, въпреки че продължава да поставя НАТО на първо място в отбранителната си политика, постепенно възприема оперативното сътрудничество с двете си съседки извън Алианса в кризисни ситуации. До 2020 г., когато трите държави подписват тристранна декларация за намерения, те вече провеждат интензивни съвместни учения, обменят разузнавателна информация за общите заплахи и обсъждат националните си отбранителни планове с оглед на координирана реакция при кризи.

Всички оставащи ограничения пред военното сътрудничество между скандинавските държави отпадат, след като Финландия и Швеция се присъединяват към НАТО вследствие на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Петте държави в региона постигат съгласие, че Москва представлява непосредствена заплаха за сигурността както на самите тях, така и на Европа като цяло. Дори Дания, която преди това проявяваше резерви към регионалното сътрудничество, започва да подкрепя инициативите за колективна отбрана. През 2023 г. тя се присъединява към Финландия, Норвегия и Швеция в разработването на Концепцията за скандинавска въздушна мощ (Nordic Airpower Concept), която ще им позволи да воюват като единна сила, използвайки общо 250 модерни изтребителя.

Дания пое и ангажимент да предостави личен състав за ръководените от Швеция Предни сухопътни сили във Финландия— бойната група на НАТО, която се разполага на ротационен принцип в Северна Финландия и Швеция. През 2024 г., когато Дания председателстваше NORDEFCO, петте правителства подписаха и документа „Визия 2030 на NORDEFCO“, в който очертаха амбицията си за провеждане на съвместни операции, съгласувани както с националните им отбранителни интереси, така и с тези на НАТО. За да осигури необходимата логистична основа на сътрудничеството между сухопътните сили, инициативата създаде безпрепятствен трансграничен коридор за придвижване на военни сили в скандинавския регион.

Вече се оформя и ясно разпределение на отговорностите: Финландия командва регионалните сухопътни операции, Норвегия е домакин на регионалния щаб за въздушните операции, а Швеция се превръща в логистичен център и транзитна зона за съвместните военни операции в Северна Европа. Дания, от своя страна, е домакин на регионален щаб за специалните операции.