Георги Н. Чалдъков, MD, PhD, FIACS
На Ърнест Хемингуей, който на 21 юли 2026 щеше да е на 127 години
Хачико не знаеше, че стопанинът му отдавна е починал, и в продължение на 9 години, всеки ден точно в 17 часа го чакаше да слезе от влака на гара Шибуя в Япония.
Фотография на Хачико
Хачико е роден на 10 ноември 1923 в японската префектура Акита. Фермер решава да подари малкото куче на проф. Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико („Осмият“) – традиционно число, използвано в японските имена за мъжки наследници. Въпреки че името му завършва на „-ко“, което е характерно за женски японски имена, Хачико е истински мъж!
Професор Уено ежедневно пътуваше с влака на работа и кучето всеки ден го изпращаше сутрин и го посрещаше на гарата точно в 17 часа. На 21 май 1925 проф. Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико беше на една и половина година. На този ден той дълго чакаше стопанина си, който никога не идва. Кучето – въпреки това – продължаваше да го чака всеки ден – пристигаше точно в 17 часа и седеше до късно на гарата – с надежда да го посрещне. Роднини и познати се опитваха да вземат кучето при себе си, но то неизменно се завръщаше на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работници започнаха да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство.
Хачико става известен на цяла Япония през 1932 след публикация на статията „Предано куче очаква завръщането на стопанина си 9 години след неговата смърт“. Това продължава до смъртта на Хачико на 8 март 1935. Денят на неговата смърт е обявен за траур в Япония. Погребан е до покойния си стопанин в гробището Аояма в Токио. По мотиви от тази много трогателна история е направен японският филм „Хачико Моногатари“ (1987) и американският „Хачи: история на едно куче“ (Hachi: A Dog’s Tale“ – 2009). И двата филма са пример – за хората – на любов и вярност.
Хачико ми напомни за анонимния посетител на гроба на Едгар По
На 19 януари, рождения ден на Едгар Алън По (1809–1849), един човек посещава гробището в Балтимор, щата Мериланд. За да остави на гроба на Поета бутилка коняк, три рози и лист, на който е написано The Poe Toаster – псевдоним на анонимния посетител, който всяка година по този начин отдава почит на По. Това е документирно за първи път през 1949 – сто години от смъртта на Едгар По. Тези събития приключват на 19 януари, 2009 – двеста години от раждането на По(eта).
Важнословие
„Философия на кучето“ е термин, отнасящ се за древния цинизъм, едно от новаторските и бунтовни движения в класическа Гърция. (Подобно е хипи движението – hippy,„модно“, „стилно“ – в САЩ, Англия и други западни страни през 1960-те години.)
Далеч от съвременния цинизъм на лицемерни и безскрупулни хора, тези древногръцки философи са възприемали добродетелите и свободата до състояние да живеят като горди скитници по улиците и площадите на Атина. Описани в книгата Cinisino на Антистен, Диоген и Крате:
Цинизмът, разположен по средата между Сократ и стоицизма, и днес повлиява на философията, литературата и социалната критика. Неговият свободен начин на живот, както и радикалната му застъпничество за просто съществуване, са направили цинизма източник за разбиране какво означава да живееш в съответствие със собствената си природа, а не с очакванията на другите. Това се отразява и в разбиранията на съвременните мислители, като Едгар По, Ницше, Достоевски, Ралф Емерсън, Димитър Димов и Ричард Файнман.
В днешната медийна среда, пълна с лъжи и омраза, обикновено казваме, че живеем във „времето на цинизма“. Ако обаче сравним това, което днес наричаме цинично, с древния цинизъм (kynikós), разбиранията ни за начина на живот стават значително по-реалистични. Древните циници са „страдали“ от „синдрома на Диоген“, симпотоми на който са стремеж да бъдат защитени срещу клевети и социополитически скандали, защото тяхната ценностна система не зависи от „за“ и „против“ (pro и con), нито от хвалби и критики, а от собствения им начин на живот, мисленe и разбирания.*
Дори една от книгите на Ричард Файнман, гениалния физик и нобелист–1965, е озглавена „Какво те интересува какво мислят другите хора?“. А новата книга на италиано‑швейцарския писател Джулиано да Емполи описва настъпването на „Часът на хищниците“:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*От древна Гърция до днес смисълът на кучето (kinos) се трансформира от философия за добротелите и за опростен, неконсуматорски начин на живот до символ на цинизъм, лицемерия и алчност. Затова проф. Христо Хинков, антропоцентричен (човечен) психиатър и бивш министър на здравеопазването, каза: “Не бих се върнал в политиката, там трябва да си циник“. Това се случи по време на едно от течните интервюта на „Запазена маса“ от ерудираната журналистка Петя Бахарова (вестник „Филтър“, 8–14 юли, 2026). И нейното знаменито – според мен и Хемингуей – начало: „Проф. Хинков стоеше усмихнат пред „Вкусното кебапче“, поздрави ме сърдечно и ми кавалерства да седнем на масата“. Конкурент на което е само „Тя си свали шапката и я сложи на масата“ от „Хълмове като бели слонове“ на Ърнест Хемингуей (1899 –1961).
