Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD
На Янко Янев посвещавам–
неговия 98-ми рожден ден
Human Cell Atlas (Атлас на човешките клетки) и Българска ециклопедия „Виното“ са публикувани през 2026 г. „ЯНКО ЯНЕВ: Разказвачът на Who’s Who в Бургас“ е част от второто разширено и осъвмреннено издание на книгата ми „Бургас Сантименатлни истории“, която сега ще се нарича „Бургас Сантиментална ециклопедия“.
El Hablador (Разказвачът) е книга на перуанския писател Марио Варгас Льоса. Разказвачът на Льоса е Маската, както са наричали Саул – студент по етнология в уни-верситета „Сан Маркос“ в Лима, описан в разказа „Перуанският евреин, който стана индианец“.
Разказвачът на Бургас е Янко Янев – достоен последовател на инженер Атанас Сиреков и братя Никола и Марчо Марчеви – едни от първите технократи в съвременен Бургас. Роден в центъра на Бургас на Първи юли 1928 (предвестие за July Morning), Янко Янев завършва търговската, след това – техническата гимназия. Когато Никола Марчев купува автомобилите си „Шевролет“ и „Олимпия-Опел“, кани именно Янко за учител по шофиране в първите елитни курсове в града.
По време на четиригодишната им морска служба, двама бургазлии „превземат“ Адмиралтейството във Варна – Янко Янев е шофьор на адмирал Ишков, а адютант на адмирал Орманов е Никола Николов – брат на бати Драго, барабаниста от нашата махала до Пожарната команда – нямаше го още барабаниста Ринго Стар от Бийтълс). След това двамата се връщат в Бургас и Янко дълги години е автомобилен инструктор в града. Купува си мотоциклет Ява 250, други негови приятели – BMW, и тръгват на първите рокерски пътешествия в България.
Животът на Янко е постоянно свързан с хубавите коли и мотори. Но не само с тях – чаровните и умни жени и хубавото вино и коняк са също под негов контрол. Тези дами – приятелки на семейството му – го канят на техните Grand bonjour, чийто сценарий е следният: ab initio e сутрешното кафе със сладки, постепенно преминаване на коняк и шоколад, наближава обед – салата и ракия, следват мезетата и виното, всичко това наричано „голям аператив“, и към 1–2 часа следобед всеки се прибира да обядва вкъщи. Събота или неделя Grand bonjour се провежда във вилата на някой приятел.
Who’s Who са годишни издания, за първи път публикувани през 1849 в Англия. И оттогава – в цял свят. След идването на демокрацията в Източна Европа много българи са зарибявани с платени (300–400 щатски долара) дипломи, за да бъдат включени в тези библиографски книги. Наивниците и мачовците в науката и изкуството дори търсят спонсори за тези „награди“. А умните хора сядат с Янко в някоя кръчма и правят Grand bonjour – тогава, отпивайки с финес първите глътки от коняка, той от първите четири цифри от ЕГН-то през улицата и номера на къщата, където живее някой бургазлия, започва да разказва биографии от началото на XX век до приключването с поръчките в кръчмата. От биографията на бургаския bon vivant Александър Йорданов, известен като Алекси Пезевенкина, знаеше много екзотични случки, станали през първите 30 години на XX век. За една от тях Янко разказва, че Алекси имал луксозен файтон, специална поръчка от Виена. Файтонът бил предоставен на градската управа за посрещането на княз Фердинанд в Бургас. Качил се князът във файтона, но Алекси заспал и инстинктът на конете ги отвел точно до публичния дом в края на „Фердинандова“. Изкочили дамите пред входа и с радостни възгласи посрещнали княза. Тъй като тези места са били добре познати на Негово величестно и от други градове на Европа, всичко останало като една сантиментална шега от неговото посещение в Бургас. А хипотезата, че улицата е кръстена на Фердинанд, защото файтонът на Алекси го завел до публичния дом, все още не е доказана.
Проф. Иван Карайотов в „История на Бургас“ описва научно прекръстването на улица „Хасекийска“ на „Фердинандова“ – това става по време на второто официално посещение на княза в Бургас – 30 юни 1888. По това време Алекси Пезевенкина е бил дете в родния си град Сливен. Тогава бургаските общинари обсъждали прекръстването на „Фердинандова“ – малко вероятно било тя да бъде наречена „Алекси Пезевенкина“. Но поне една от кръчмите на тази улица можело да се нарича „Файтонът на Алекси“ – такова, пълно с романтика, име нямат дори кръчмите (pubs) в Лондон. Според кръщелните свиделства на бургаските кръчми, подобни хубави имена, като„Файтонът на Алекси“, са били само „Два лева на корем“, „Семеен аператив НИКО“, баща ми. И Grand bonjour на Янко Янев, разбира се!
