Състояние на България– 2
Д-р Георги Н. Чалдъков
.
„Човекът е в своя сал в безбрежния океан. Изхождайки от настоящата си неудовлетвореност, той стига до извода, че в миналото е имало някакъв катаклизъм – корабокрушение, преди което той е живял щастливо; че е имало някакъв Златен век, че е имало някаква Райска градина; обаче Митът, че неговият сал, неговият свят е специално закрилян и покровителстван, сега звучи нелепо. Човекът знае, че водородната бомба може да доунищожи Земята. Откъдето и да я погледне, перспективата пред него е ужасяваща“. – от есето „Корабокрушението и салът“ на Джон Фаулс (1926–2005).
От междуличностните до глобалните политически и социални прояви, тази „ужасяваща перспектива“ продължава да трови човека и обществото и през първите пет месеца на 2026 г. Италианският певец Дзукеро Форначари вероятно затова каза: „Майките на престъпниците и мошениците винаги са бременни“.
Има обаче една възсторжена перспектива, изречена от Дара и нейната Bangaranga: „България е страхотна държава с много потенциал и аз най-накрая искам да видя как този потенциал се развива и наистина се случват истински промени в държавата – такива, каквито всички тези хора, които бяха на протести, искаха да видят“.
Основаният през 1974 г. във Вашингтон „Институт за наблюдаване на света“ (The Worldwatch Institute), всяка година публикува книга, озаглавена „Състояние на света“ (State of the World).
Започвам „Състояние на България–2026“ с нов премиер и президент, първи етапи на „Обиколката на Италия“ (Giro d’Italia) в България,* възхитителната победа на DARA на Еворовизия, мечките във Витоша и българската евро-прокурорска корупция.
В това радостно и все пак тъжно българско състояние, светът и през 2026-та продължава да страда от „устойчива аморалност“, написа Достоевски в епикризата на „Състояние на света“. За лечението му той предписа: „Нахрани ги, пък тогава искай от тях добродетели“. Безспокои ме обаче, че достигаме „мястото, от което връщането вече е невъзможно“ (point of no return).** Това, както и „Наградата е като стрела“ (Doro doraton) – може негативно да те промени, ги споменавам за профилактика на морала, както на премиера, така и за Дара.
Не знам дали някой знае докога ще продължава „емоционалната слепота“ и инфлацията на морала и справедливоста. „Ще трябва да мечтаем, а нямаме нищо за мечтаене“ – отговори още през 1940 г. американският поет Едуард Къмингс. Затова предлагам един урок от наградените, които отказват награди – мото на урока е Ethica quaero (Морала търся): През 1964 г. Нобеловият комитет присъжда на Жан Пол Сартър Нобелова награда за литература за цялостното му творчество, но той отказва да я приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.
На 25 ноември 1969 г. в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за войната във Виетнам, Джон Ленън и другите от “Бийтълс” върнаха Ордена на Британската империя, получен по-рано от кралицата. През пролетта на 1999 г. Петър Доков – писател и журналист от “Гласът на Америка”, завърнал се след 15-годишна пред-демократична емиграция в САЩ и Германия – в знак на протест срещу бомбардирането на Югославия от самолети на САЩ, върна получените през 1994 г. благодарности за приносите му за демокрацията, подписани от президента Бил Клинтън.
През 2003 г. Светлин Русев отказа да получи ордена „Стара планина“, докато Константин Павлов не бъде отличен. По-късно на Недялко Йорданов не му стигна морала да направи същото в знак на протест, че никой президент не награди Христо Фотев.
През май 2010 г. поетът Борис Христов отказа да получи ордена “Св. Св. Кирил и Методий”. За „Златен век-2016“ доцент Константинка Калайджиева – директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (1965–1983) – отказа да приеме наградата на Министерство на културата.
През 2018 г. Съюзът на артистите в България обяви, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Васил Михайлов. На следващия ден обаче Михайлов съобщи в интервю своя отказ на наградата „в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство“. И по-важното: “Но аз съм много възрастен вече – през април ще направя 80 години. С моя опит, с моите успехи, с моите грешки, които сигурно са много, съм си извоювал привилегията да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди“. – визхитителен урок за достойнство на всички човеци.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Първите 560 км. на „Обиколката на Италия“ бяха в България (5–8 май, 2026). „Розовата фланелка“ (Maglia Rosa), е официалният символ на водача в генералното класиране. Традицията датира от 1931 г. Причината за избора на цвета е свързана с медиите: розово е цветът на мастилото, с което се печата италианският спортен вестник „La Gazzetta dello Sport“ – създател и главен организатор на състезанието. Първият колоездач, облякъл „Розовата фланелка“ е италианецът Леарко Гера. В света на професионалното колоездене тя има почти митичен статут – подобен на жълтата фланелка в Tour de France. Интересна паралел: и там цветът идва от вестника-организатор „L’Auto“, който се печатал на жълта хартия..
**Премиерът генерал Радев знае много добре алармиращия смисъл на point of no return.
