Георги Н. Чалдъков, MD, PhD, FIACS
Терминът Brain rot (Мозъчно гнене) беше обявен за „Дума на 2024 година“ от Oxford University Press. Честотата на използване на „Brain rot“ се е увеличила с 230% между 2023 и 2024. Brain rot е избрана в публично гласуване на 37 000 души от предложен списък от шест думи, сред които Demure (сдържан в поведението), Dynamic pricing (практиката да се променя цената на продукт или услуга, за да се отрази на променящите се пазарни условия) и „Romantasy“ (жанр на художествена литература, съчетаващ елементи на романтична литература и фентъзи). В избора не са допуснати думите „феномен на пуканковия мозък“ и „мозък като луканка“, използвани от БГ-ски журналисти в реномирани национални вестници.
Според Oxford University Press първата регистрирана употреба на Brain rot датира от 1854 в книгата „Уолдън или Живот в гората“ от Хенри Дейвид Торо* – той писа, че склонността да се предпочитат опростени идеи може да отслаби ума, предвестник за това как терминът ще започне да се използва за описание на ефектите от прекомерното „екранизиране от дигиталните техники“. Торо пита: „Докато Англия се стреми да излекува картофеното гниене, няма ли никой да се стреми да излекува мозъчното гниене, което е много разпространено и вредно?“.
Според президент на Oxford Languages „Brain rot придоби нова популярност като термин, използван за отразяване на опасенията относно въздействието на прекомерното потребление на злокачествено онлайн съдържание, особено в социалните мрежи“.
Сега особено в „Мрежа 764“ на онлайн садистите. Името 764 е от пощенския код на родния град на създателя на Мрежата, направена (2020), когато е бил на 15 години. Тези дигателни хищници принуждават деца за сексулна експлоатация – на 16 юни 2026 в САЩ беше осъден на 30 години затвор 21-годишен сексуален насилник на повече от 10 момичета между 9–17 годишна възраст. Млад дигитален хищник с псевдоним Белия тигър е арестуван в Хамбург, Германия за принуждаване на деца да се самоубиват пред камерите и показвано в социалните мрежи.
„Това е свят на лудите, лудите, лудите“ (It’s a Mad‘s Mad‘s Mad‘s World), както пееше – през 1980-те години – британската група „Сълзи за страхове“ (Tears for Fears). И свят на „хищниците – държави, които действат със скорост, решителност и стратегическа безпощадност“, както писа една стандартна главна редакторка за една държава, водена от президент Тръмп. Тогава написах статията „Стандарт“ е новата фирма на Доналд Тръмп“.
Книгите „Дигитална деменция“ и „Киберболести“ на проф. Манфред Шпицер, германски невроучен и психиатър, анализират психичните разтройства, причинени от прекомерно присъствие в дигиталния свят. Той вярва, че защитата на когнитивния потенциал на следващите поколения е най-важната задача пред съвременното общество и образователната система.
Швеция започна да решава тази „най-важна задача“ – от първата страна, дигитализрала образованието, първа направи обръщане на 180 градуса, като въведе класиката: писането с молив, писалка или химикалка и четенето на хартиени учебници – превенция на дигиталната деменция при децата.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*„Уолдън или Живот в гората“ е автобиографична есеистична книга на американския писател Хенри Дейвид Торо. Книгата описва пребиваването на Торо в построената от него къщичка на брега на езерото Уолдън насред гора, притежавана от неговия приятел и учител Ралф Уолдо Емерсън – близо до град Конкорд, Масачузетс. Торо не възнамерявал да живее като отшелник в гората, а иска да се изолира от обществото, за да придобие обективно разбиране за „простият живот“, вдъхновен от трансценденталната философия на Емерсън. Той приема гости и отвръща на посещенията им. „Уолдън или Живот в гората“ е като Декларация на личната независимост. Лекцията „Американският учен“ и концептуалното есе „Самоувереност“ на Ралф Емирсън са наречени „Декларация на интелектуалната независимост“. Преди 250 години, на 4 юли 1776, е приета „Декларация на националната независимост“ на САЩ.
След консултация с проф. Ружа Панчева, според мен най-добрата детска лекарка, получих нейните възможни позитиви на мозъчното гниене:
- Социални връзки и споделен език: Мемчета, абсурдни шеги, звуци от TikTok и фрази за „мозъчна гнилост“ създават бързо чувство за принадлежност към групата. За деца, тийнейджъри, студенти или колеги това може да действа като игрив социален код.
- Хуморът като облекчаване на стреса: Глупаво, повтарящо се, абсурдно съдържание може да предложи умствена пауза. След емоционално тежка работа, клинична практика, учене или грижи, кратка доза глупости може да функционира като психологическо „хапване“.
- Креативност и култура на ремиксиране: Мемчетата често изискват бърза асоциация: образ + контекст + ирония + време. Това може да тренира разпознаване на културни модели и игриво творчество, особено при младите хора, които използват кратки формати за микроразказване на истории и себеизразяване.
- Културна грамотност: Разбирането на съвременните меми помага на възрастните да общуват с по-младите поколения. За преподаватели, клиницисти и родители познаването на езика може да отвори врати, вместо да ги затвори.
Но ключовата дума е доза. Негативната страна се появява, когато мозъчната гнилост стане безцелна, повтаряща се, прекомерна консумация
