768x432ww2wwe

Българо-китайски разказ в две части

 

       

      Photo.George 2006  

Д-р Георги Н. Чалдъков

 

           

 

Част първа

 

Семейството над нашия апартамент е младо  и възпитано, безшумно. Мъжът е известен историк и колекционер на архаични предмети.  От десетина дни се чува доста силен шум от пробиване на стена с дрелка. Срещнахме случайно в „Чукарницата“, както наричам „Месарницата“ в махалата. И го запитах: Каквво толкова пробиваш с тази дрелка  вече десетина  дни? – да беше Великата китайска стена щеше досега да си я пробил.

Той ми  отговор, че в моя въпрос е и неговия отговор  – купхиме си от мола едно доста голямо парче  китайска стена – много е яко, изградено е от камък, тухли, уплътнен земен насип и дърво,  затова вече десетина дни го пробивам, но без особен успех. Великата китайска стена е северната граница на Китай, построена за защита от номадските народи от Евразийската степ. Най-известните участъци са построени по времето на династията Мин (1368–1644) – дължината на стената от този период е 8 850 км.

Той винаги говореше възторжено за исторически събития. Изслушах го винмателно и казах: Разбрах – значи това, което прочетох в един сериозен вестник е вярно – Китай внасял и в Европа парчета с различи размери от Великата китайска стена, и едно от тах – доста голямо – е дошло  и във вашия апартамент Нали си колекционер на такива антики, пробивай, пробивай –  щом  е от китайската стена на Си, а не от мексиканската на Тръмп, шумът ѝ е поносим, китайски – така свикнах с него, че не мога да заспа, ако не го чувам.        Нещо подобно изпитахме с жена ми през 1986–1987 в град Изумо в Япония. Край университетската „Къща за гости“ (Guest Hause) имаше оризови насъждения, поляти обилно с вода – в нея японските жабоци танцуваха с гастролиращите китайски жабки. И всички жаби пееха – така свикнахме с пеенето им – особено жена ми като бивша цигуларка –, че не можехме да заспим, ако не го чувахме.

 

           

            Част втора

           

            Човекът е това, което яде….. и пие. – Хипократ

           

            Народен боб – така пише на лицевата страна на пакетите, които се продават в българските магазини, на гърба – Произход Китай. На чесъна също – Произход Китай.           

            The Second Brain (Вторият мозък) е книга на проф. Michael Gershon,  публикувана през 1998. Вторият ни мозък говори с „първия”, този „в главата“ (encephalon). В червата има повече от 100 милиона нервни клетки и трилиони бактерии. През един 80-годишен човешки живот, червата метаболизират стотици тонове храна и милиони литри течности, които преминават през тях. Храната влияе и на гените – връзката „храна–гени” се изследва от науката нутригеномика. Има  и още една причина за китаизиране на мозъците ни – това са трилионите бактерии.в червата (gut microbiome) – връзката „чревни бактерии–мозък“ сега се проучва много интензивно, включително верятността тя да има роля за болестта на Алцхаймер-Перусини. Всичко това не означава, че някой ден ще се събудим пожълтели и с „дръпнати очи” като китайците – дано и мъдри като тях.

Всичко е китайско не само в БГ – в света. Дори мартениците и празничните ни национални знамена са китайски. В БГ има барове, в които барманите, наричани съвременно миксолози („учени по  смесване“), по-точно, научени да правят коктейли.. Отивате в бара и си поръчвате по един китайски коктейл. Миксолозите смесват – те знаят с какво – 50-градусовото  питие „Маутай, наречено на град Маутай в югозападен Китай, където се произвежда. Наздраве, ганбей („пресуши чашата”).

От смесването на „наивност и доброта” (нашите) и „мъдрост и търпеливост” (китайските), какво ще се получи знаят само Конфуций и Александър Костов Стойчев – философът на варненския Медицински университет.

 

           

 

 

 

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *