M24_Sofia_Poster-K_680x480mm_2.5mmBleed_HQPrint (1)

Джема Грозданова: Какво загуби България от липсата на лидерство?

 

В последните 6-7 години наблюдаваме последователността в целта на България да утвърди ролята си в регионалното сътрудничество, в същото време намаляват амбициите за утвърждаване на страната ни като фактор при координирано взаимодействие (лобиране) на ниво ЕС.

M24_Sofia_Poster-K_680x480mm_2.5mmBleed_HQPrint (1)Външнополитическите цели на кабинета 2017–2021 г. предполагат вече изпълнени целите на предходните два кабинета. Като много видим пример за неизпълнение на тези цели е присъединяването на България към Шенгенското пространство. Все по-слабо се акцентира върху амбицията за влияние в Черноморския регион.

Тук идва въпросът дали външната политика е била и е инструмент за разграничаване от опонентите във вътрешнополитически план? След присъединяването към НАТО и ЕС, в България системните партии се придържат към принципите на тези формати. Разграничител в политиката на десните и либералните формации спрямо левите би следвало да бъде политиката им спрямо Русия. Оказва се обаче, че тази политика не е твърде различна на национално ниво.

На европейско ниво правителствата на Борисов са поддържали консенсуса за продължаване на санкциите срещу Русия, но има решения като намерението за строеж на АЕЦ „Белене“ и изграждането на „Турски поток“, които противоречат на заявената от българското правителство политика към Русия на европейско и глобално ниво. Намаляването на енергийната зависимост на България от Русия би следвало да е основна цел за защита на националния ни интерес. Но действията показват друго.

Според законите външната политика се формира и формулира от Министерския съвет с пряката отговорност на министъра на външните работи и администрацията на министерския съвет. Според Конституцията Министерският съвет трябва да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в ЕС и предварително да информира Народното събрание за разработените и приетите актове на ЕС.

Тази разпоредба на практика не се изпълнява. Народното събрание получава тази информация само по изрично писмено искане. В българския парламент отсъства одобрението на позициите на правителството преди участие на премиера в заседанията на Европейския съвет.

Последният отчет на правителството за постигнатото по време на дадено ротационно председателство и приоритетите на България по време на следващото такова беше през юли 2017 г. въпреки разпоредбите на Правилника за работата и дейността на Народното събрание.

Отстъплението от роля в глобалната и европейска политика, за което става дума по-горе, се доказва от три въпроса и предприетите по тях действия през годините.

  1. Защо не работихме ефективно за членството на България в Съвета за сигурност на ООН? [Цел 26 на правителството 2014–2018 г.: Засилване на присъствието и авторитета на България в значими международни организации. Мерки: – Продължаване на кампанията по кандидатурата на България за непостоянен член на СС на ООН (2018–2019 г.) на изборите през есента на 2017 г. – Провеждане на кампанията за българска кандидатура за генерален секретар на ООН.]
  2. Защо сменихме кандидатурата за генерален секретар на ООН в последния момент?
  3. Защо пропуснахме възможността да получим позицията върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в мандата на Юнкер?

Поглеждайки назад, през 2003 г. България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. През следващите месеци, заедно с Великобритания и Испания, тя е един от най-близките съюзници на САЩ в Съвета по време на кризата в Ирак. През 2004 г. България председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Постигнато бе и достойно представяне на България в новосъздадената Европейска дипломатическа служба през 2010 г. През 2015–2016 г. България председателства Комитета на министрите на Съвета на Европа.

И следва Председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. Как ли щеше да стои България в международен план, ако беше отново член на Съвета за сигурност, ако беше спечелила поста генерален секретар на ООН и/или върховен представител на ЕС по външни работи?

Бяхме доста близо и до трите възможности, но за съжаление ги пропуснахме. Поради нежеланието и невъзможността да се носи отговорност.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *